Дъглас Макгрегър: Вашингтон крие истината - Украйна не печели и няма да спечели тази война
Дъглас Макгрегър, Washington’s Carthaginian Peace Collides With Reality - The American Conservative (Картагенският мир* на Вашингтон се сблъсква с реалността)
Политическите и военни водачи на нацията, които обвързаха Америка във войни по желание във Виетнам, на Балканите, Афганистан и Ирак, правеха това, тъй като по принцип бяха уверени, че тези войни ще бъдат къси и безапелационни.
Американските президенти, президентски съветници и висшите военни водачи в никакъв случай не са се замисляли, че националната тактика, в случай че въобще има такава, се състои в отбягване на спорове, в случай че страната не е нападната и принудена да се бие.
Последната жертва на това мислене е Украйна. Без да имат сериозен изчерпателен и изчерпателен разбор на съветската национална мощност и стратегически ползи, американските висши военни и политическите им шефове виждаха Русия през тясно фокусирана оптика, която усилваше силите на Съединените щати и Украйна, само че игнорираше стратегическите преимущества на Русия – нейната географска безкрайност, съвсем неизчерпаемите естествени запаси, високата единодушие на обществото и военно-индустриалният потенциал бързо да разраства военната си мощност.
Украйна в този момент е военна зона, подложена на същото отношение, което военните сили на Съединените щати приложиха на Япония и Германия по време на Втората международна война, във Виетнам през 60-те години и в Ирак в продължение на десетилетия.
Електрически мрежи, транспортни мрежи, информационна инфраструктура, произвеждане на горива и хранилища за муниции са систематично унищожавани. Милиони украинци не престават да бягат от военната зона в търсене на сигурност, а следствията за европейските общества и стопански системи са злокобни.
В това време администрацията на Байдън неведнъж прави непростителен за демократичното общество грях, отказвайки да каже на американския народ истината, че Украйна не печели и няма да завоюва тази война. Истина, която е тъкмо противоположна на известния в западните медии разказ за „ украинската победа “, блокиращ всяка противоречаща му информация. Месеците на тежки украински жертви вследствие на серия безсмислени офанзиви против съветската защита в южната част на Украйна застрашително отслабиха украинските сили.
Очаквано, европейските членове на НАТО, които носят най-тежките последствия от войната върху своите общества и стопански системи, стават все по-разочаровани от украинската прокси война на Вашингтон. Европейските нации намерено слагат под въпрос достоверността на изказванията в пресата по отношение на съветската страна и американските цели в Европа. Притокът на милиони бежанци от Украйна, наред с комбинацията от комерсиалните разногласия, облагата на Съединени американски щати от продажба на оръжие и високите цени на силата, обръщат публичното мнение на европейците против войната на Вашингтон и против НАТО.
Русия също претърпя промяна. В първите години от мандата на Путин като президент съветските въоръжени сили бяха проведени, обучавани и оборудвани най-много за защита на националната територия. Но провеждането на Специалната военна интервенция в Украйна показва неадекватността на този метод за съветската национална сигурност в 21 век.
Първоначалната фаза на СВО беше тясна интервенция с съответно предопределение и лимитирани цели. Най-важната точка беше, че Москва в никакъв случай не е имала планове да прави освен това, с изключение на да убеди Киев и Вашингтон, че ще се бие, с цел да не допусне Украйна да влезе в НАТО, както и да спре продължаващото малтретиране на руснаци в Украйна. СВО обаче беше учредена на недействителни догатки и беше прекъсната. Оказа се, че лимитираният темперамент на СВО реализира резултат, противопоставен на този, който Москва желаеше, създавайки усещането за уязвимост, вместо за мощ.
След като главните упования за готовността на Вашингтон за договаряния и взаимни отстъпки не се оправдаха, Путин подреди на военното командване да създаде нови проекти на деяние с нови цели: първо, да смаже украинския враг; второ, да в профил всякакво подозрение у Вашингтон и европейските управления, че Русия ще възвърне мира единствено при нейните условия; и трето, да сътвори ново териториално статукво, оразмерено по отношение на потребностите на националната сигурност на Русия.
След правенето и утвърждението на новия проект, президентът Путин даде единодушие за интервенция с спестовност на силите, тъй че да отбрани съветските териториални завоевания с минимални сили, до момента в който нужните запаси, качества и войскови елементи бъдат събрани за решителни дейности. Путин също по този начин назначи нов главнокомандващ, ген. Сергей Суровикин, върховен офицер, който схваща задачата и има настройката за сполучливото ѝ реализиране.
Настъпващата офанзивна фаза на спора ще даде визия за формиращите се нови съветски сили и бъдещите им качества. По време на писането на този материал 540 000 съветски бойни войски се събират в Южна Украйна, Западна Русия и Беларус. Броят им продължава да се усилва, като към този момент включва 1000 ракетни артилерийски системи, хиляди тактически балистични оръдия, крилати ракети и дронове, плюс 5000 бронирани бойни машини, включително най-малко 1500 танка, стотици пилотирани щурмови самолети, хеликоптери и бомбардировачи. Тази нова мощ няма нищо общо с съветската войска, която настъпи преди девет месеца, на 24 февруари 2022 година.
Вече е допустимо да се предвижда, че новите съветски въоръжени сили, които ще се основат от опита на войната в Украйна, ще бъдат предопределени за провеждането на стратегически решаващи интервенции.
Създадените по този метод съветски сили евентуално ще вземат вдъхновението си от структурата и оперативната рамка, предложени в труда на генерал-полковник Махмуд Гареев, „ Ако на следващия ден стартира война? Очертания на бъдещия въоръжен спор “. Новото военно образувание ще се състои от надалеч по-многобройни налични сили, които са в положение да организират решителни интервенции със относително малко предупреждение, с минимални подкрепления и подготовки.
С други думи, в края на спора Вашингтон ще е принудил съветската страна да построи още веднъж военната си мощност – тъкмо противоположното на съдбовното намаляване, което Вашингтон целеше, поемайки курса си на военна борба с Москва.
Нито едно от тези последици не би трябвало да изненадва някого във Вашингтон. Още с речта на Байдън във Варшава, с която дейно се искаше промяна на режима в Москва, стана ясно, че администрацията на Байдън отхвърля да гледа на външната политика като на тактика.
Като малоумен военачалник, който упорства да брани всеки сантиметър земя до последния човек, президентът Байдън удостовери решимостта на Съединените щати да се опълчват на Русия, както и евентуално на всяка страна, която отхвърля да се преценява с лицемерните демократични стандарти на глобализма, без значение от цената за американския народ, както във връзка с сигурността му, по този начин и на неговия разцвет.
Речта на Байдън във Варшава беше нажежена от страсти и затънала в идеологията на морализаторския глобализъм, известен във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин. Но за Москва тази тирада беше равносилна на картагенски проект за мир.
Принципът на Байдън да не се взимат заложници при воденето на външната политика на Съединените щати значи, че следствията от идната фаза на войната освен ще унищожат украинската страна.
Те ще унищожат също и последните остатъци от следвоенния демократичен ред и ще произведат трагична смяна на властта и въздействието в цяла Европа и изключително в Берлин – на отдалечаване от Вашингтон по посока на Москва и частично на Пекин.
Дъглас Макгрегър е полковник от запаса, някогашен консултант на секретаря по защитата в администрацията на Тръмп, деец от войните с голям брой оценки и създател на пет книги.
*Картагенски мир – налагане на извънредно жесток мир, чиито условия имат за цел трайно да осакатят губещата страна. Понятието идва от мирните условия, наложени от Римската република на Картаген след края на Пуническите войни – бел. прев.
Източник:
Политическите и военни водачи на нацията, които обвързаха Америка във войни по желание във Виетнам, на Балканите, Афганистан и Ирак, правеха това, тъй като по принцип бяха уверени, че тези войни ще бъдат къси и безапелационни.
Американските президенти, президентски съветници и висшите военни водачи в никакъв случай не са се замисляли, че националната тактика, в случай че въобще има такава, се състои в отбягване на спорове, в случай че страната не е нападната и принудена да се бие.
Последната жертва на това мислене е Украйна. Без да имат сериозен изчерпателен и изчерпателен разбор на съветската национална мощност и стратегически ползи, американските висши военни и политическите им шефове виждаха Русия през тясно фокусирана оптика, която усилваше силите на Съединените щати и Украйна, само че игнорираше стратегическите преимущества на Русия – нейната географска безкрайност, съвсем неизчерпаемите естествени запаси, високата единодушие на обществото и военно-индустриалният потенциал бързо да разраства военната си мощност.
Украйна в този момент е военна зона, подложена на същото отношение, което военните сили на Съединените щати приложиха на Япония и Германия по време на Втората международна война, във Виетнам през 60-те години и в Ирак в продължение на десетилетия.
Електрически мрежи, транспортни мрежи, информационна инфраструктура, произвеждане на горива и хранилища за муниции са систематично унищожавани. Милиони украинци не престават да бягат от военната зона в търсене на сигурност, а следствията за европейските общества и стопански системи са злокобни.
В това време администрацията на Байдън неведнъж прави непростителен за демократичното общество грях, отказвайки да каже на американския народ истината, че Украйна не печели и няма да завоюва тази война. Истина, която е тъкмо противоположна на известния в западните медии разказ за „ украинската победа “, блокиращ всяка противоречаща му информация. Месеците на тежки украински жертви вследствие на серия безсмислени офанзиви против съветската защита в южната част на Украйна застрашително отслабиха украинските сили.
Очаквано, европейските членове на НАТО, които носят най-тежките последствия от войната върху своите общества и стопански системи, стават все по-разочаровани от украинската прокси война на Вашингтон. Европейските нации намерено слагат под въпрос достоверността на изказванията в пресата по отношение на съветската страна и американските цели в Европа. Притокът на милиони бежанци от Украйна, наред с комбинацията от комерсиалните разногласия, облагата на Съединени американски щати от продажба на оръжие и високите цени на силата, обръщат публичното мнение на европейците против войната на Вашингтон и против НАТО.
Русия също претърпя промяна. В първите години от мандата на Путин като президент съветските въоръжени сили бяха проведени, обучавани и оборудвани най-много за защита на националната територия. Но провеждането на Специалната военна интервенция в Украйна показва неадекватността на този метод за съветската национална сигурност в 21 век.
Първоначалната фаза на СВО беше тясна интервенция с съответно предопределение и лимитирани цели. Най-важната точка беше, че Москва в никакъв случай не е имала планове да прави освен това, с изключение на да убеди Киев и Вашингтон, че ще се бие, с цел да не допусне Украйна да влезе в НАТО, както и да спре продължаващото малтретиране на руснаци в Украйна. СВО обаче беше учредена на недействителни догатки и беше прекъсната. Оказа се, че лимитираният темперамент на СВО реализира резултат, противопоставен на този, който Москва желаеше, създавайки усещането за уязвимост, вместо за мощ.
След като главните упования за готовността на Вашингтон за договаряния и взаимни отстъпки не се оправдаха, Путин подреди на военното командване да създаде нови проекти на деяние с нови цели: първо, да смаже украинския враг; второ, да в профил всякакво подозрение у Вашингтон и европейските управления, че Русия ще възвърне мира единствено при нейните условия; и трето, да сътвори ново териториално статукво, оразмерено по отношение на потребностите на националната сигурност на Русия.
След правенето и утвърждението на новия проект, президентът Путин даде единодушие за интервенция с спестовност на силите, тъй че да отбрани съветските териториални завоевания с минимални сили, до момента в който нужните запаси, качества и войскови елементи бъдат събрани за решителни дейности. Путин също по този начин назначи нов главнокомандващ, ген. Сергей Суровикин, върховен офицер, който схваща задачата и има настройката за сполучливото ѝ реализиране.
Настъпващата офанзивна фаза на спора ще даде визия за формиращите се нови съветски сили и бъдещите им качества. По време на писането на този материал 540 000 съветски бойни войски се събират в Южна Украйна, Западна Русия и Беларус. Броят им продължава да се усилва, като към този момент включва 1000 ракетни артилерийски системи, хиляди тактически балистични оръдия, крилати ракети и дронове, плюс 5000 бронирани бойни машини, включително най-малко 1500 танка, стотици пилотирани щурмови самолети, хеликоптери и бомбардировачи. Тази нова мощ няма нищо общо с съветската войска, която настъпи преди девет месеца, на 24 февруари 2022 година.
Вече е допустимо да се предвижда, че новите съветски въоръжени сили, които ще се основат от опита на войната в Украйна, ще бъдат предопределени за провеждането на стратегически решаващи интервенции.
Създадените по този метод съветски сили евентуално ще вземат вдъхновението си от структурата и оперативната рамка, предложени в труда на генерал-полковник Махмуд Гареев, „ Ако на следващия ден стартира война? Очертания на бъдещия въоръжен спор “. Новото военно образувание ще се състои от надалеч по-многобройни налични сили, които са в положение да организират решителни интервенции със относително малко предупреждение, с минимални подкрепления и подготовки.
С други думи, в края на спора Вашингтон ще е принудил съветската страна да построи още веднъж военната си мощност – тъкмо противоположното на съдбовното намаляване, което Вашингтон целеше, поемайки курса си на военна борба с Москва.
Нито едно от тези последици не би трябвало да изненадва някого във Вашингтон. Още с речта на Байдън във Варшава, с която дейно се искаше промяна на режима в Москва, стана ясно, че администрацията на Байдън отхвърля да гледа на външната политика като на тактика.
Като малоумен военачалник, който упорства да брани всеки сантиметър земя до последния човек, президентът Байдън удостовери решимостта на Съединените щати да се опълчват на Русия, както и евентуално на всяка страна, която отхвърля да се преценява с лицемерните демократични стандарти на глобализма, без значение от цената за американския народ, както във връзка с сигурността му, по този начин и на неговия разцвет.
Речта на Байдън във Варшава беше нажежена от страсти и затънала в идеологията на морализаторския глобализъм, известен във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин. Но за Москва тази тирада беше равносилна на картагенски проект за мир.
Принципът на Байдън да не се взимат заложници при воденето на външната политика на Съединените щати значи, че следствията от идната фаза на войната освен ще унищожат украинската страна.
Те ще унищожат също и последните остатъци от следвоенния демократичен ред и ще произведат трагична смяна на властта и въздействието в цяла Европа и изключително в Берлин – на отдалечаване от Вашингтон по посока на Москва и частично на Пекин.
Дъглас Макгрегър е полковник от запаса, някогашен консултант на секретаря по защитата в администрацията на Тръмп, деец от войните с голям брой оценки и създател на пет книги.
*Картагенски мир – налагане на извънредно жесток мир, чиито условия имат за цел трайно да осакатят губещата страна. Понятието идва от мирните условия, наложени от Римската република на Картаген след края на Пуническите войни – бел. прев.
Източник:
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ