Дадоха по 50 лева върху пенсиите за рождения ден на

Дадоха по 50 лв. върху пенсиите за рождения ден на Бойко Борисов и ето ти проблем - защо да ги похарча?! Да купя череши и захар за компоти - ще ги изям и толкова. Да си купя дънки - ще ги скъсам от носене и толкова. Да ида на екскурзия до Сапарева баня - бил съм. А в този момент, де! Такива пари не върви да ги похарчим защо да е, би трябвало да е нещо по-така!

Казах си " Все нещо ще се появи " и потеглих по задания. И се появи! Блондинка! Където би трябвало - еха! А където би трябвало, надлежно - е-е-е-ха! И големи, чувствени очи. Всичко това можеше да е мое в продължение на един час против, от нея да мине, 50 лв., в подмяна на които ще имам опция да... Накратко - спомен за милион. Без съмнение потеглих след бъбречето, крачейки с ритъма на помръдващите под късата пола красноречиви полукълба...

След това влязохме в полумрачен сутеренен апартамент и до момента в който да кажа " Ох, на батя! " русокоската се шмугна нанякъде, а отсреща ми изскочи... Чакайте да си сложа още един валидол под езика...

Много евентуално е дамите да дават благо и драго за подобен смугъл колос с набола брада, буренак по-надолу върху гърдите и... Езикът ми не се обръща да кажа какво още по-надолу, само че беше ужасно, доста ужасно. Хукнах към изхода, той опита да ме пресрещне, обаче го финтирах, както едно време, в кварталните мачлета, и изскочих на улицата, по-късно инфарктен тръс по улицата, някакъв вътрешен двор, след това около контейнери за отпадък и стопирах на булеварда, ловейки с уста въздух по напълно скотски метод. Размина ми се!

Сетне пристигна обидата, а с нея и жаждата за отмъщение. Отидох на съответното място и русокоската отново беше там в очакване на други наивници. Докато се чудех по какъв начин да подхвана възмездието - за финален път съм се бил с един очилат в пети клас, тя ме гледаше някак парадоксално почтено.

- Защо ги правиш тези работи? - бе най-хубавото, което съумях да скалъпвам.

- Кои работи, дребничък?! - удиви се тя.

Явно бе напълно откровена, пък и нямаше какво друго да направя, та и обясних:

- Нали аз теб... Така, де, избрах те. А след това ми пробутвате някакъв... Сещаш се!

Блондинката въздъхна колкото секси, толкоз и тъжно:

- Май ти не се сещаш. На изборите гласоподава ли?

- Гласувах.

- А този, за който гласоподава, отиде ли в Брюксел?

- Моят глас е моята загадка! - отсякох, пък прибавих. - Не отиде. Отказа се след изборите.

- Сега към този момент сещаш ли се? Щом евродепутатите, дето са върха на сладоледа, могат да те връткат, за какво ни се сърдиш на нас?

 Реагирах психически правилно като всеки човек, който не желае да признае, че са го измамили:

- Не, те имат това право, от ЦИК дадоха тълкувание! Имало дупка в закона, само че отказалите се не са отговорни за това!

Блондинката се замисли:

- Ти ли си глупак или те?!

Накокошиних се:

- Всичко е напълно естествено! Кандидатирали са се с желанието да идат в Брюксел и да турят най-накрая ред там, обаче след това, откакто еуфорията от изборната победа е отминала, те са се стреснали " Чакай, ами тук кой ще поддържа реда?! Не, ние сме на първо място българи! " И са отказали, което им прави чест! Освен това влезлите в Европарламента на тяхно място по никакъв начин не падат по-долу от тях! Прекрасни експерти! Е, може би отстъпват по габарити, само че по тази причина пък какви мозъци!

Забелязах, че тя си преглежда маникюра, и млъкнах.

- Всичко е наред с подмяната? - заключи тя.

- Наред е - потвърдих и се замислих дали да си желая назад петдесетачката, обаче пък щом тези не връщат парите, от кое място накъде тя ще ми ги върне...

- А мен тогава кой ще ме хареса? - сепна ме басов глас зад тила ми.

Обърнах се - беше оня, рунтавият колос, единствено че се бе загърнал в шлифер и очите му не излъчваха решителност да проработи платените от клиента пари, а горест. Дяволски ми дожаля, само че се ограничих с въздушна целувка.