даде обширно интервю за рубриката на Евроспорт Гласът на играчите,

даде обстойно изявление за рубриката на Евроспорт " Гласът на играчите ", в което приказва за нещата, които е научил по време на пандемията от ковид, за кариерата си, бъдещите си проекти, както за гордостта, която изпитва, че е българин, пише Gong.bg.

" Когато ми споделиха, че имам ковид напряко останах без мирис. Бях срещнал толкоз доста хора по това време, в това число и фамилии с деца. Първото нещо, което направих, бе да ги уведомя, че съм с позитивна проба. Това включваше и моето семейство. За благополучие, никой не пострада ", споделя тенисистът. 

" След това бе значимо да изпратя вярното обръщение до допустимо най-вече хора. Не съм се срамувал, можех да си замълча, само че желаех всички да знаят, че без значение кой си, с какво се занимаваш и в какъв брой добра форма си, можеш да се заразиш ", разяснява Григор.

" Положителната проба пристигна в доста несъответствуващ миг. Бях съумял да се опазя толкоз дълго време, а също по този начин бях положил и много труд. Това бе моментът, в който да мога да упражнявам в допълнение, защото предната година имах проблеми с рамото. Сега имах късмет да наваксам. Когато те удари заболяването, няма какво да направиш, с изключение на да приемеш обстановката и да я използваш, с цел да си направиш самокритика ", прибавя българинът.

" За мен това бе време, в което да науча нещо ново. Бях благополучен, че към мен има толкоз доста страхотни хора - фамилията ми, екипът ми, хората, които ме обичат. След това започнах да играя, само че не бях на нужното равнище - физически и душевен. Лека бавно обаче открих ритъма си и се върнах към естественото ", счита Димитров.

Григор споделя, че в този момент гледа да се любува на дребните моменти, които постоянно неглижираме.

" Няма значение дали е хубав залез, или просто да изпия едно кафе с другари. Приемаме за даденост доста от нещата в живота ни, само че това е обикновено. Все отново животът се движи на доста високи обороти, а хората си слагат цели, които им лишават доста повече от вниманието. Мисля си, че в този момент вероятността се промени ", безапелационна е ракета номер едно.

" Скоро ще стана на 30 години. На тази възраст не си нито млад, нито остарял. Просто влизаш в различен стадий от живота си, в който гледаш на себе си друго, разбираш себе си друго. Така можеш да се освободиш от ненужните неща към теб ", счита Димитров.

 

" Физически се усещам добре, душевен не се усещам на 30 години, което е добре. Все отново пораствам в главата си. Иска ми се да продължа да играя, до момента в който тялото ми разрешава да го върша на най-високо равнище. Тенисът обаче е нещо краткотрайно, няма да бъде постоянно. Ние сме спортисти, а всеки има период на валидност. Сега изживяваме фантазиите си, само че по-късно стартира същинския живот ", изяснява българинът.

Димитров разяснява и личната си фондация, основана през предходната година.

" Това е нещо, което постоянно съм обмислял, само че желаех да изчакам, с цел да намеря точното време. Когато бях дете и живеех в България, майка ми ме взимаше от учебно заведение и минавахме около деца, които по принцип нямаха късмет да получат помощ от някого. Спомням си по какъв начин я питах дали някой ще им помогне и тя ми отговори: " Няма да те неистина, синко, те са в доста мъчно състояние, само че в случай че искаш да направиш нещо един ден, за какво не продължиш да играеш тенис? ", споделя той.

" Чувствам се като един от дребното късметлии, които имат семейство като моето. Всеки член от него е съдействал по друг метод в живота ми. Научих доста от всеки от тях и просто желая да дам нещо от себе си в подмяна, тъй че виждам фондацията като метод да обезщетявам отсъствието от фамилията и страната си ", прибавя Димитров.

Григор споделя, че да играе за България има голямо значение за него.

" Цялото ми семейство към момента живее там и се пробвам да се връщам, когато мога. Получавах куп оферти през кариерата си да играя за разнообразни страни и се гордея с обстоятелството, че в никакъв случай не съм помислял да взема сходни решения. Горд съм, че съм българин, и това постоянно е било част от мен ", разкрива той.

" Преследването на фантазията ми да стана тенисист означаваше, че трябваше да се отдалеча доста рано в живота си, само че към момента съм същият човек, какъвто бях тогава. Паспортът ми и знамето до името ми са български и не преставам да се усещам като част от страната си. Много съм благополучен, че можем да имаме история и в мъжкия тенис, изключително след постигнатото от сестрите Малееви при дамите. Това е голямо достижение за мен, само че също по този начин се надявам, че фондацията ще подсигурява, че наследството, което оставям за страната си, не е единствено за това, което съм постигнал на корта ", изяснява Димитров.

" Живеем във време на неустановеност и всичко се трансформира всеки ден, където и да сте по света. Сигурен съм обаче в едно - можем да останем в сегашния миг, да го оценим, да му се насладим, след което да излезем и да дадем 100% от себе си - на и отвън корта - и това е всичко, което можем да желаяме. Контролирайте това, което имате опция да управлявате! ", обобщава българинът.