Какво е душевен пейзаж? Инуа Еламс за изкуството, пътуването и принадлежността
Дъблин, в който живях сред 1999 и 2002 година, беше място на несъгласия. Дълбоко набожен, само че самохвално всемирски, благочестиво закостенял, само че разгулен демократичен, фантастично расистки, само че обезоръжаващо привлекателен. Така най-малко ми изглеждаше 15-годишно момче, преди малко пристигнало от Лондон.
Нищо не беше тъкмо такова, каквото изглеждаше. В учебно заведение моят преподавател по британски беше и мой треньор по баскетбол. Беше приказен и в двете. В класната стая той ни вдъхна оценка на поетичната точност. Той навлизаше в ред, разбиваше го, насърчаваше ни да разгледаме неговия метър, благозвучност, темп, синтаксис и приноса му към целия стих. На баскетболното игрище той беше също толкоз акуратен, обяснявайки кросоувъра, по какъв начин да застанете, къде да поставите краката си, по кое време да отскочите топката, с цел да изпратите съперника си в неверната посока. Той изискваше съвършенство, на всички места, от всички нас.
Взех колкото се може повече от неговото обучение, създавайки вселени във въображението си, разширя...
Прочетете целия текст »
