Дъблин, 1907-а година. През юли аристократът сър Артър Викарс навършва

Дъблин, 1907-а година. През юли аристократът сър Артър Викарс навършва 45 години и по нищо не проличава, че единствено след няколко седмици животът му ще се промени. Той е един от най-важните хора в Ирландия по онава време, тъй като дава отговор за хералдиката и родословните дървета в кралския двор. И освен това. Той е офицер по оръжията. Сайтът Atlas Obscura напомня неговата забавна история, обвързвана с най-големия неразкрит и до през днешния ден грабеж в цялата ирландска история. " По-голямата част от земята, властта и благосъстоянието тогава бяха предоставени в ръцете на аристокрацията ", споделя Уилям Дерхам - организатор в Дъблинския палат. Викарс е бил характерен образец за това. Той е разполагал с необятен кабинет в Дъблинския палат, бил е доста добре обезщетен, почитан и разпален по историята. Неговата работа включва и защитата на скъпо богатство, което ще стане известно като " бижутата на ирландската корона ". То съставлява звезда с огромни скъпоценни камъни - по-точно десетки нешлифовани бразилски диаманти, разказани през същата година като " от най-чистия тип ". А това, с изключение на благосъстояние, значи качество и авторитет. Съкровището под формата на звезда е заобиколено от смарагди, разполага и с кръст от рубини. Освен " звездата ", има и втора част, която наподобява на значка. Тя също има диаманти, изумруди и рубини, както и сребро. Стойността на съкровището в днешни пари се равнява на над £3 милиона. Съхранението на съкровището Ценното богатство е поверено на формалния часовникар на кралица Виктория, който го съхранява в специфичен сейф в дома си, който се намира отвън замъка. Ако кралят, кралицата или техни представители посетят Ирландия и би трябвало да носят част от бижутата от съкровището, то тогава те би трябвало да бъдат преместени в сейф, който се намира в замъка на Дъблин - античен комплекс, който тогава служи като седалище на държавното управление в Ирландия. Така и става. Дъблинският палат е цялостен с военни и с полицейски чиновници, защото в него се намира и централата на полицейските служби, а сейфът, в който се съхраняват скъпоценностите има единствено два ключа. Единият е на верижка към врата или в джоба на Артър от самото начало. Другият е скрит  в дома му в Дъблин. Замъкът и изключително кулата Бедфорд, където се намира сейфът, където е съкровището, се счита за една от най-непревземаемите и добре предпазени здания на острова. През 1907-а година The New York Times написа публикация, в която споделя, че " кулата Бедфорд е единствената постройка в замъка, в която даже най-предприемчивият апаш би схванал, че е изцяло безнадеждно да проникне неусетно ". Обирът Лятото на 1907-а година е много за ирландската аристокрация и държавно управление, които по това време постоянно са част от едно цяло. През май месец в замъка е намерено огромно международно ревю, което би трябвало да продължи до ноември. Едно от грандиозните събития включва японска чаена градина и цяло сомалийско село измежду стотици други екзотични експонати. Събитието притегля към 2,5 милиона гости. Крал Едуард VII, кралица Александра и принцеса Виктория би трябвало да дойдат в замъка на 10 юли, с цел да се появят на ревюто и да изпълнят някои от совите  кралски отговорности. А те включват и носене на бижутата от съкровището. Четири дни преди кралят да дойде в Дъблин обаче, бижутата изчезват. И в никакъв случай повече не са открити. Разследването демонстрира, че не е имало щурм. Сейфът е бил отключен обикновено. В същото време обаче, още веднъж съгласно следствието, виновникът за действието изрично не е бил основният воин на тази история - Артър Викарс. Той не е имал и никаква разумна причина да направи нещо сходно. Теорията След случилото се, кралят е гневен и по този начин и не идва на плануваното посещаване в замъка. Скоро Артър е уволнен и си потегля наскърбен, като даже отхвърля полагащата му се пенсия. Появява се доста теории, в това число такава, че той е имал държанка, която по някакъв метод е съумяла да се добере до единия от ключовете и да открадне скъпоценностите. Как обаче никой не я е видял е мистерия. Освен това, нито тя, нито Викарс са забогатели, нито пък избягали безследно след случилото се, както биха създали хора, забъркани в грабеж от подобен мащаб. Артър Викарс упорства за невинността си до гибелта си. А кражбата остава неразкрита и до през днешния ден.