Да звучи разбираемо и човешко, за да стигне до сърцата

Да звучи разбираемо и човешко, с цел да стигне до сърцата на хората!  Така пишеше, по този начин и говореше огромният български провидец Валери Петров. С такива думи той разказва Духа на главния български документ - Конституцията.

Така той е обяснявал и на сътрудниците си от Седмото Велико национално заседание по какъв начин би трябвало да звучи и да доближава до българите въведението към главната заръка, към в този момент настоящата наша Конституция. 

Златният фонд на " Радио-Варна " пази думите, словото, гласа на Валери Петров в запис от 2001 година. Тогава той приказва за духовните водачи на нацията, за себе си като провидец, за гладните години след смяната и за фантазията си да види красивото бъдеще на Родината.

„ Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че, както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е “.

С тези красиви слова, написани от огромния стихотворец, преводач и сценарист Валери Петров, е почетена паметта на огромния стихотворец във връзка 6-годишнината от неговата кончина. Той си отиде от този свят на 27 август 2014 година, на 94-годишна възраст, оставяйки голямо и скъпо завещание от лирика за деца и възрастни, както и блестящи преводи на драматургичните произведения на Уилям Шекспир и приказките на Джани Родари. Филмите, чиито сюжети са написани от него, не престават да са обичани и гледани от генерации българи.

Малцина обаче знаят, че отдолу под перото на Валери Петров излиза финалната редакция на един доста значим текст – преамбюлът на в този момент настоящата Конституция на Република България, призната от VII Велико национално заседание, в което той е депутат.

Преамбюл (на френски: préambule, на латински: praeambulus – вървящ напред, предшестващ) в правото се назовава встъпително ревю в нормативен документ, обясняващо неговата цел и философия.  Терминът закупи нова новост, откакто днешните ръководещи се захванаха да пишат и одобряват нов главен закон, с желание да дадат рестарт на обществено-политическия живот в страната. Проектът им към този момент е подготвен, само че от него отсъства преамбюлът, отразяващ тогавашния блян за основаване на „ демократична, правова и обществена страна “.

Мнението на мнозина е, че това е просто един нереален текст, който не съдържа в себе си структурата на правната норма, а по-скоро звучи като разгласа или заръка. Други пък са на противоположното мнение – че в него са заложени правилата на конституцията, изразени в синтетичен тип, което му придава правна същина и значение.

Основният закон в някои страни има увод, а в други – не, само че конституцията заема най-високото място в йерархията на нормативните актове, за това и се поставя подобен. В българското модерно законодателство има и други нормативни документи с уводен текст – Законът за вероизповеданията, настоящ от края на 2002 година.

В отбрана на правната същина на преамбюла е и това, че Конституционният съд на страната нееднократно е употребявал неговата основа, с цел да стимулира свое решение.

Да звучи разбираемо и човешко, с цел да стигне до сърцата на хората! За това е упорствал Валери Петров по време на работата му по редакцията на текста преди 33 години, спомнят си и описват негови сътрудници народни представители, взели участие в събитията.

„ Ние, народните представители от Седмото Велико национално заседание, в устрема си да изразим волята на българския народ, като разгласяваме верността си към общочовешките полезности: независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и търпимост;

като издигаме във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност;

като осъзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единение на България,

прогласяваме своята решителност да създадем демократична, правова и обществена страна, за което одобряваме тази Конституция “.

Това гласи преамбюлът на в този момент настоящата Конституция, завършен в този тип от Валери Петров. Добре е да го препрочитаме по-често…