Как да говорим пред публика без страх
Да застанеш и да приказваш пред аудитория е един от най-големите кошмари за доста от нас.
Треперещите колене, потните длани, неналичието на въздух и тоталният отвод на гласните струни - това са единствено някои от трудностите, които човек със боязън от сцената би трябвало да преглътне, в случай че е решил да излезе под прожекторите.
Независимо дали се дефинираме като интроверти, или като екстроверти, съществуват няколко извънредно елементарни метода за справяне със театралната тресчица. Те оказват помощ даже и на най-срамежливите да звучат решително пред аудитория.
Правилната тематика
Дори и най-хубавите оратори не биха блеснали, в случай че са се нагърбили да приказват по тематика, по която нямат задълбочени познания и не съставлява персонален интерес за тях. Самият факт, че тематиката, за която ще приказваме, не е наша " първа природа ", е задоволителен, с цел да всее у нас ужас и терзания.
Подготовката е значима
Когато приказваме за изнасяне на тирада пред аудитория, понятието " свръх подготовка " не съществува. Колкото повече се упражняваме в говоренето и задълбаваме в в допълнение четене по даден въпрос, толкоз по-големи са възможностите да излезем на сцената уверени.
Лошата подготовка е един от главните препъващи моменти за доста оратори, а е най-лесното нещо за отбягване - зависи напълно от нас.
Да бъдем себе си
Влизането в роля, която си представяме, че ще се хареса на публиката, е сигурен метод сами да саботираме представянето си. Важно е да излезем на сцената такива, каквито сме, без да се опитваме да се вместваме в нечий блян или образец.
Опитите да се придържаме към нещо, което не сме, единствено ще усилят треперенето и вътрешния разговор, който тотално ще ни разсее от тематиката. Не е значимо публиката да хареса говорещия, а концепцията, която той показва.
Дишане
То е може би един от най-важните детайли, нужни за добра тирада пред аудитория. Още с излизането на сцената е добре да отделим една или две секунди, с цел да усетим дъха си, да издишаме и да вдишаме изцяло.
Докато приказваме, хубаво е понякога да ревизираме дали се напъваме да приключваме изреченията - тъй като не си поемаме въздух отмерено, и да поправяме дишането си. Дихателните йога практики са страховит метод за подготовка за говорене пред хора и сигурно ще оказват помощ да владеем дишането си по-добре.
Това са единствено хора
Важно е да осъзнаем, че публиката е формирана от елементарни хора, не по-различни от нас самите. Ако ще приказваме пред британската кралица, този съвет явно не важи, само че в 99% от случаите е изцяло съответен.
Аудиторията не е нито съдник, нито някой, който непременно би трябвало да впечатлим с невиждани умения. Нека си представяме, че изнасяме урок пред съученици - както в действителност всеки от нас е правел в учебно заведение.
Треперещите колене, потните длани, неналичието на въздух и тоталният отвод на гласните струни - това са единствено някои от трудностите, които човек със боязън от сцената би трябвало да преглътне, в случай че е решил да излезе под прожекторите.
Независимо дали се дефинираме като интроверти, или като екстроверти, съществуват няколко извънредно елементарни метода за справяне със театралната тресчица. Те оказват помощ даже и на най-срамежливите да звучат решително пред аудитория.
Правилната тематика
Дори и най-хубавите оратори не биха блеснали, в случай че са се нагърбили да приказват по тематика, по която нямат задълбочени познания и не съставлява персонален интерес за тях. Самият факт, че тематиката, за която ще приказваме, не е наша " първа природа ", е задоволителен, с цел да всее у нас ужас и терзания.
Подготовката е значима
Когато приказваме за изнасяне на тирада пред аудитория, понятието " свръх подготовка " не съществува. Колкото повече се упражняваме в говоренето и задълбаваме в в допълнение четене по даден въпрос, толкоз по-големи са възможностите да излезем на сцената уверени.
Лошата подготовка е един от главните препъващи моменти за доста оратори, а е най-лесното нещо за отбягване - зависи напълно от нас.
Да бъдем себе си
Влизането в роля, която си представяме, че ще се хареса на публиката, е сигурен метод сами да саботираме представянето си. Важно е да излезем на сцената такива, каквито сме, без да се опитваме да се вместваме в нечий блян или образец.
Опитите да се придържаме към нещо, което не сме, единствено ще усилят треперенето и вътрешния разговор, който тотално ще ни разсее от тематиката. Не е значимо публиката да хареса говорещия, а концепцията, която той показва.
Дишане
То е може би един от най-важните детайли, нужни за добра тирада пред аудитория. Още с излизането на сцената е добре да отделим една или две секунди, с цел да усетим дъха си, да издишаме и да вдишаме изцяло.
Докато приказваме, хубаво е понякога да ревизираме дали се напъваме да приключваме изреченията - тъй като не си поемаме въздух отмерено, и да поправяме дишането си. Дихателните йога практики са страховит метод за подготовка за говорене пред хора и сигурно ще оказват помощ да владеем дишането си по-добре.
Това са единствено хора
Важно е да осъзнаем, че публиката е формирана от елементарни хора, не по-различни от нас самите. Ако ще приказваме пред британската кралица, този съвет явно не важи, само че в 99% от случаите е изцяло съответен.
Аудиторията не е нито съдник, нито някой, който непременно би трябвало да впечатлим с невиждани умения. Нека си представяме, че изнасяме урок пред съученици - както в действителност всеки от нас е правел в учебно заведение.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ