Да заслепиш с лазер вратар при решаваща и въпросителна дузпа

Да заслепиш с лазер вратар при решаваща и въпросителна дузпа в продълженията на полуфинал на европейско състезание: мъчно е да се прояви въображение за по-отвратителна фенска демонстрация. Или пък може: да вземем за пример да освиркваш всички химнове наред, с цел да не стане инцидентно по този начин, че някой тим - също от толкоз велики футболни народи - да вземе да изпита национална горделивост преди мача. Това сътвориха почитателите на Англия на европейското, а прекомерно уважително свадите с тях към момента са на тематика " феърплей ". Но да нарушиш феърплея значи друго - значи просто да нямаш спортсменско държание. Феновете на Англия са доста оттатък това нарушаване: дебатът би трябвало да се насочи към това дали са надскочили високия коефициент на безочливост и безумие, който великодушно се приема за естествен, тъй като по този начин е във футбола, пристрастености, какво да правиш, и към този момент са минали оттатък него, та от безочливост и безумие са се извисили към стратосферата на тежък, пораждащ въпросителни по отношение на съществуването на хуманоидни остатъци, дебилизъм.

И защото единственият човек, който е изпитал екстаз по този тим е българският коментатор Боби Борисов, който евентуално към момента е положение на спазми от настъпилата еуфория и наподобява подготвен да бъде разгласен за сър от кралицата (време е за различен сър Боби след Боби Чарлтън), се постанова да напомним нещо друго: българският мач с Англия. Напомняме: оня злощастен дуел, в който дъното на футболния ни неуспех се отвори още един път и се пропадна към идващото дъно - на расистките подвиквания. Няма спор: връх по нелепост. Но дано напомним и че тогава се изпадна в адско самобичуване. В което естествената човешка реакция - че, да, има безспорни идиоти във всички агитки и идиотите са равно разпределени на всички места - мина в народен печал, в който най-общо се настояваше, че майка расистка България се е изложила пред майка цивилизована Англия и майка му остаряла по какъв начин всички сме отговорни за това.

Това стана прекомерно особено - да го назовем " неспецифизирано и тотално възприятие за позор ", в което по някакъв метод се постановяваше да се убедим, че това, което е сътворено от шепа идиоти, би трябвало да бъде носено като кръст от всички неидиоти. Нищо сходно обаче не става в Англия - празненства по успеха и " It`s coming home ". Стърлинг споделя за дузпата, че " за мен това е дузпа ", като че ли има някаква опция субективната му преценка да не съвпадне със субективния му интерес. Гарет Саутгейт към момента не е споделил нищо във връзка с лазера, а коментарът на Борис Джонсън за заслепяването на вратаря е сбит: " УЕФА преглежда случая, това е техен въпрос, само че не е нещо, което бихме желали да забележим ". Та по този начин: в случай че има позор, той е единствено пред УЕФА. И не е позор, а " случай ". 

Затова и използваме случая - да напомним за срама. И да съобразим, че " It`s coming home " се съвместява мъчно с събитието, че всички пътища водят към Рим.

 

Автор: Райко Байчев