Ивайло Дичев: Страшилището, срещу което народът протестира, се спихна, това е краят на ГЕРБ
Да стартираме със признака: връщането на институцията в историческата ѝ постройка и напускането на Партийния дом, който стана знак на новото слепване на партията ГЕРБ с страната - преодоляването на правораздаването и медиите, присвояването на бизнеси и арестите, а всичко това под съпровода на етно-патриотични подвиквания от трапезните патриоти, каквито пригласяха и едно време на комунистите.
Горещо се надявам, че този тъмен архитектурен щемпел на Сталин върху следващата превзета източноевропейска столица, ще се трансформира в музей, концертна зала, конгресен център или нещо друго, несвързано с властта. Защото сме парламентарна република, не партийна. На фона на ограбените милиарди от КТБ, стотиците милиона неплатени налози от Божков и неизмеримите загуби от прекъсването на евроинтеграцията на западните Балкани, едни двайсет милиона, дадени напразно за ремонт ми се виждат прежалими.
Другият бодър миг: конституционното болшинство, с което беше определена новата председателка на Народното събрание, а осиротелите без патериците си ръководещи - сложени в ъгъла. Подобно болшинство си представям на скорошните президентски избори. Е, не е напълно несъмнено по какъв начин ще гласоподават от Демократична България, само че пък приветстваха пламенната тирада на господин Радев.
Нека не прахосваме силата от лятото
Хубавото е не просто това, че има единодушие за търсене на сметка от доскорошното ръководство, а че по този начин фрагментираният парламент въпреки всичко може да се сплотява към някакви решения - макар клетвите на някои анализатори. Говорили ли са преди, споразумявали ли са се, това не знаем. Нашите съграждани и в частност - публицистите развиха една неуместна непоносимост към всевъзможни политически взаимоотношения. Вярно ли е, че сте се срещали с Х, не смятате ли, че ще е аморално да ви поддържа У? Как се прави политика без връзка? Уж неопитните нови политици евентуално са съумели скрито да приготвят това единодушие, в случай че пък чудодейно им е пристигнало от вътрешната страна - още по-добре.
Ще е тъпо да бъде прахосана протестната сила от лятото, довела до този нов парламент; незабавните нови избори през днешния ден наподобяват рискова съветска рулетка. Повечето водачи направиха ангажимента, че евентуално 45-ото Народно събрание ще е малко, и въпреки всичко стори ми се, че слушам (а може да ми се е желало да чуя) воля да се свършат някои неща, преди да търсят нов избор. Впрочем деловодството още първия ден беше затрупано от законопроекти, като най-активни бяха най-малките парламентарни групи.
Много положително ми прозвуча късата тирада на хардлайнера на "Има подобен народ " (ИТН) Тошко Йорданов, който до момента се изказваше извънредно и ултимативно. Сега обаче настоя за неща, които наподобяват консенсусни измежду партиите на смяната - да се махне ограничаването на секциите в чужбина и видеонаблюдението, да се вкара отдалечено гласоподаване и 100% машинен избор. ГЕРБ обаче не са вчерашни, те не пропуснаха да забият чеп измежду съперниците си, напомняйки, че внасят законопроект за мажоритарно гласоподаване - по него те и Има Такъв Народ биха имали болшинство, а съперниците им най-вероятно биха се изпокарали (при напълно мажоритарен избор, както знаем, умират дребните партии). Само че господин Йорданов отговори на подмятанията по този начин: "Трябва да има мажоритарни избори, само че гледайки тази зала... Партията, която ги предлага, няма болшинство. Освен това този парламент би трябвало да одобри първите и най-важни неща. "
Какво е значимото в този момент?
Ами да, с цел да свърши нещо болшинството на смяната, то би трябвало да ешалонира своите цели, да почне с тематики, които сплотяват и последователно да върви към по-трудното. Не ми се вижда рационално да вземем за пример настояването на Христо Иванов от името на Демократична България за лустрация - знам какъв брой им е значимо това, само че в тази настройка закъснялата лустрация рискува да жертва поддръжката на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Много хора подозират, че партията на Карадайъ се прилепва към спечелилите, където не им е мястото. Нека забележим обаче по какъв начин ще гласоподават по главната тематика - слагането под надзор на основния прокурор, за който се счита, че точно те ръководят. Кой знае, стават чудеса (по Коледа). Във всеки случай без поддръжката нито на Българска социалистическа партия, нито на Движение за права и свободи съществени промени в този къс, може би програмен парламент не са вероятни. Затова е доста значимо в какъв ред ще бъдат подредени целите. Аз бих почнал с прокуратурата и отдалеченото гласоподаване, а едвам по-нататък бих повдигнал разделящи тематики като лустрацията или мажоритарната система.
Дойде ли краят на ГЕРБ?
Що се отнася до ГЕРБ: позорното държание на господин Борисов, който подава оставката на държавното управление документално, демонстрира, че е в дълбока суматоха. Нещо още по-срамно: извикан на идващия ден да даде пояснение за европейските пари, той си взе отпуск, единствено и единствено с цел да не отиде! Поведение на двойкаджия, който пробва да се измъкне от класно.
Откъде идва ужасът - че ще го освиркват двайсетината протестиращи на площада? Че ще би трябвало да огледа в очите своите депутати, които смяташе да дава чартърен? Нямам друго пояснение, като се изключи че - с право или не - се бои от следствие на ръководството си; може към този момент да е купил самолетен билет за място като Абу Даби. Страшилището, против което жителите стачкуваха с месеци, внезапно се спихна, сви се до малък, изплашен човечец, който се крие по ъглите. Някак обидно ти става дори като си дадеш сметка против какво си се борил.
Ивайло Дичев, DW
Горещо се надявам, че този тъмен архитектурен щемпел на Сталин върху следващата превзета източноевропейска столица, ще се трансформира в музей, концертна зала, конгресен център или нещо друго, несвързано с властта. Защото сме парламентарна република, не партийна. На фона на ограбените милиарди от КТБ, стотиците милиона неплатени налози от Божков и неизмеримите загуби от прекъсването на евроинтеграцията на западните Балкани, едни двайсет милиона, дадени напразно за ремонт ми се виждат прежалими.
Другият бодър миг: конституционното болшинство, с което беше определена новата председателка на Народното събрание, а осиротелите без патериците си ръководещи - сложени в ъгъла. Подобно болшинство си представям на скорошните президентски избори. Е, не е напълно несъмнено по какъв начин ще гласоподават от Демократична България, само че пък приветстваха пламенната тирада на господин Радев.
Нека не прахосваме силата от лятото
Хубавото е не просто това, че има единодушие за търсене на сметка от доскорошното ръководство, а че по този начин фрагментираният парламент въпреки всичко може да се сплотява към някакви решения - макар клетвите на някои анализатори. Говорили ли са преди, споразумявали ли са се, това не знаем. Нашите съграждани и в частност - публицистите развиха една неуместна непоносимост към всевъзможни политически взаимоотношения. Вярно ли е, че сте се срещали с Х, не смятате ли, че ще е аморално да ви поддържа У? Как се прави политика без връзка? Уж неопитните нови политици евентуално са съумели скрито да приготвят това единодушие, в случай че пък чудодейно им е пристигнало от вътрешната страна - още по-добре.
Ще е тъпо да бъде прахосана протестната сила от лятото, довела до този нов парламент; незабавните нови избори през днешния ден наподобяват рискова съветска рулетка. Повечето водачи направиха ангажимента, че евентуално 45-ото Народно събрание ще е малко, и въпреки всичко стори ми се, че слушам (а може да ми се е желало да чуя) воля да се свършат някои неща, преди да търсят нов избор. Впрочем деловодството още първия ден беше затрупано от законопроекти, като най-активни бяха най-малките парламентарни групи.
Много положително ми прозвуча късата тирада на хардлайнера на "Има подобен народ " (ИТН) Тошко Йорданов, който до момента се изказваше извънредно и ултимативно. Сега обаче настоя за неща, които наподобяват консенсусни измежду партиите на смяната - да се махне ограничаването на секциите в чужбина и видеонаблюдението, да се вкара отдалечено гласоподаване и 100% машинен избор. ГЕРБ обаче не са вчерашни, те не пропуснаха да забият чеп измежду съперниците си, напомняйки, че внасят законопроект за мажоритарно гласоподаване - по него те и Има Такъв Народ биха имали болшинство, а съперниците им най-вероятно биха се изпокарали (при напълно мажоритарен избор, както знаем, умират дребните партии). Само че господин Йорданов отговори на подмятанията по този начин: "Трябва да има мажоритарни избори, само че гледайки тази зала... Партията, която ги предлага, няма болшинство. Освен това този парламент би трябвало да одобри първите и най-важни неща. "
Какво е значимото в този момент?
Ами да, с цел да свърши нещо болшинството на смяната, то би трябвало да ешалонира своите цели, да почне с тематики, които сплотяват и последователно да върви към по-трудното. Не ми се вижда рационално да вземем за пример настояването на Христо Иванов от името на Демократична България за лустрация - знам какъв брой им е значимо това, само че в тази настройка закъснялата лустрация рискува да жертва поддръжката на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
Много хора подозират, че партията на Карадайъ се прилепва към спечелилите, където не им е мястото. Нека забележим обаче по какъв начин ще гласоподават по главната тематика - слагането под надзор на основния прокурор, за който се счита, че точно те ръководят. Кой знае, стават чудеса (по Коледа). Във всеки случай без поддръжката нито на Българска социалистическа партия, нито на Движение за права и свободи съществени промени в този къс, може би програмен парламент не са вероятни. Затова е доста значимо в какъв ред ще бъдат подредени целите. Аз бих почнал с прокуратурата и отдалеченото гласоподаване, а едвам по-нататък бих повдигнал разделящи тематики като лустрацията или мажоритарната система.
Дойде ли краят на ГЕРБ?
Що се отнася до ГЕРБ: позорното държание на господин Борисов, който подава оставката на държавното управление документално, демонстрира, че е в дълбока суматоха. Нещо още по-срамно: извикан на идващия ден да даде пояснение за европейските пари, той си взе отпуск, единствено и единствено с цел да не отиде! Поведение на двойкаджия, който пробва да се измъкне от класно.
Откъде идва ужасът - че ще го освиркват двайсетината протестиращи на площада? Че ще би трябвало да огледа в очите своите депутати, които смяташе да дава чартърен? Нямам друго пояснение, като се изключи че - с право или не - се бои от следствие на ръководството си; може към този момент да е купил самолетен билет за място като Абу Даби. Страшилището, против което жителите стачкуваха с месеци, внезапно се спихна, сви се до малък, изплашен човечец, който се крие по ъглите. Някак обидно ти става дори като си дадеш сметка против какво си се борил.
Ивайло Дичев, DW
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ