Само във Фрог: Скандално отрязахме поета Кирил Кадийски от участие във фестивал във Франция
Да стартираме с това, кой е българският стихотворец Кирил Кадийски за Франция и какво е признанието за него единствено през последните месеци.
На 3 март 2022 г във Франция излизат събраните съчинения на К К в два тома по 700 стр. на френски, британски и български.
В края на април и началото на май френското радио Куртоази посвещава две еднночасови излъчвания отдадени на това събитие – водещ Паскал Пайен Апензелер, прочут радиожурналист, стихотворец и книжовен критик – с присъединяване на Кадийски, с рецитал по неговите стихове.
В юнския си брой сп. „ Ливрарбитър ” прави изявление с Кирил Кадийски – „ стихотворец на поетите ” съгласно анонса на издателя на списанието Патрик Вагнер, създател и на една от рецензиите, излезли няколко месеца преди този момент във връзка публикуването на анкетата на Светлозар Жеков с нашия стихотворец. Тъй като Фрог навреме разгласява част от отзивите за това българско културно събитие във Франция, дано напомним отношението на французите освен към нашия сънародник, само че и към българската просвета като цяло.
Церемонията, на която К. Кадийски е определен за член на интернационалната академия „ Монмартър
“
„ Eто една много изненадваща книга. По-точно диалог сред двама ветерани на българската книжовност. Може да си кажете: е, кому е нужно? Явно е, че българската литература я няма доста по рафтовете на нашите библиотеки. Освен това бихте ли могли да посочите някой български публицист или стихотворец? Ето, първата заслуга на тази книга е, че ще ви разреши да отговорите на този въпрос: Кирил Кадийски! И ще ви трябват не по-малко от 600 страници, с цел да си изясните пътя на този влюбен в словото създател ”.
Последният брой на списание „ Летр ” е напълно отдаден на нашия стихотворец, като в него са поместени материали на поети, критици, професори, учени освен от Франция, само че
и от други страни като Австралия, Канада, Италия, Гърция, Румъния, Украйна и други
Как стартира аферата? В началото на тази година Кирил Кадийски е поканен на интернационалния фестивал в Парижото предградие Иер, фестивал с богати обичаи във всички сфери на изкуството и културата. От 4 до 26 март на това културно събитие ще си дадат среща създатели от доста страни по света. На Кирил Кадийски, респективно на България, е оказана достойнството на 5 март
– два дни след националния ни празник – работата на фестивала да стартира с показване на неговото творчество, в което ще вземат присъединяване и издателят му Тиери дьо ла Кроа – изд. „ Мишел дьо Мол ”, а също по този начин и Жан Оризе, почетен ръководител на френския ПЕН клуб, както и други сътрудници на поета. Организаторите желаят да показват евентуаално и български танцов състав и узикални реализатори. При своята натовареност те се надяват на поддръжка от страна на българския културен център. Нали всички страни откриват свои културни центрове в чужбина със задачата да подкрепят промотирането на родното си изкуство и просвета. Затова навреме се обръщат с публично писмо към БКЦ и са шокирани от светкавичния отговор-отказ, освен това не с настрана писмо, както го изисква служебната кореспондеция, а с връщането на писмото на подателя със съответните ремарки в алено по полетата. Смисълът е безапелационен: това било работа на самите реализатори, те вземали решенията за участията си, БКЦ не можел да се ангажира да предлага имена. (... les artistes prennent eux-mêmes la décision sur les conditions dem leur participation, nous ne pourrons pas nous engager à vous suggérer des noms). И още – че от центъра не могат даже
да участват на това мероприятие (в началото на март), защото били заети освен с „ прекомерно амбициозната си стратегия ”, само че и с идните избори в България (в началото на април). (je ne pourrais pas y assister comme nous sommes dans une période très chargée avec notre programmation très ambitieuse d’un côté et en même temps l’organisation des élections législatives). Това коментира меродавен източник на Фрог в Париж, осведомен с новата сага " Кадийски ".
Французите са шокирани, само че и загрижени – не биха желали „ амбициозната приграма ” на БКЦ да бъде лишена от едно такова крупно българско събитие и с наново писмо още веднъж молят – този път да им бъде предоставена опция те да провеждат в БКЦ креативна вечер на Кирил Кадийски (ангажиране на салона за не повече от два-три часа!). Като изясняват, че се касае за създател с интернационално самопризнание.
Този път отговорът е още по-бърз: „ Добре познаваме поета, само че нашата стратегия е запълнена до края на годината. Не ни е допустимо да поемем различен ангажимент. (Nous connaissons bien le poète mais notre programmation est bien remplie jusqu’à la fin
de l’année. Nous serons dans l’impossibilité d’inclure un autre engagement). С привет..., осведоми още за конфузния случай нашия иточник.
Кратко и ясно – Кирил Кадийски, първият шеф на Българския културен център, чиято стратегия беше не по-малко натоварена, само че той намираше метод да показва всички заслужаващи вниманието изяви на български създатели във Франция, той, който сложи мемориална плоча с лика на Ботев на фасадата на културната ни институция в центъра на Париж, чиято културтрегерска активност беше оценена от самите французи – съдействие с фондацията на Бернадет Ширак, член на интернационалната „ Академия Монмартър ”, почетен жител на „ Монмартърската република ”, той, поетът с европейска и международна популярност, който за няколко години остави настрани персоналното си творчество, с цел да работи за представянето на нашата просвета на открито, през днешния ден той е освен нежелателен, той е изрично отхвърлян от своята родна страна. Защото чиновничката Десислава Бинева, никоя в българската просвета, там съставлява не себе си, а България.
Преди известно време Кадийски писа в нашия уебсайт: Бедний, Бедний Морфов, за какво не умря на Гредетин?! Ние какво да кажем? Бедний, бедний Кадийски, за какво не умря на Монмартър! Не, няма да
го кажем! Само ще извикаме: Аман, байгън от Велислави и Десислави. Ако милеем за славата на родното изкуство, за бедната ни просвета.
Потърсихме в България поета Кирил Кадийски да удостовери или отхвърли нашата информация. Ето какво ни сподели той: " Ще ми се да го отрека, тъй като ме е позор. Срам ме е, че тази байганьовщина е допустима в 21 век. Но го удостоверявам с лъжливата вяра, че това разгласяване може да бъде част от общите ни старания да се постави завършек на самоубиствената българска безнаказаност най-малко в областта на изкуството, на културата. Отговорите, които публикувате, а и методът, по който те са дадени, ме карат да се червя като някогашен шеф на БКЦ и пет години консултант в нашето посолство в Париж, тъй като тази дама очевидно освен няма никакъв дипломатически опит, само че й липсва и вродено възприятие за благовъзпитание, за такт. Всеки отвод може да бъде поднесен по метод, който да не оскърбява контрагента и още повече да не злепоставя институцията, която са те поставили да представляваш. Нека да го кажа и по по-достъпен метод, с цел да ме разбере и въпросната „ дипломатка ”: да не омаскаряваш България. Да не приказваме, че при една сериозна обстановка сходно оперетъчно държание може да докара в случай че не до дипломатически скандал, най-малко до гаф. Всъщност гафът е към този момент налице. Помъчих се да намеря накакво удовлетворително пояснение за станалото, защото опрощение в тази ситуация е немислимо. И го открих. Навремето, когато разбрах, че въпросът за изпращането на дамата на този виновен пост е превдварително решен (не се водех от това, че е „ момичето с късата поличка ” по думите на Христо Друмев, който брутално беше отхвърлен от Директорското място в НДК, с цел да бъде курдисана тя!) бях обезпокоен, че в областта на културата (за литературата бях сигурен) тя не е известна и имах неблагоразумието да я попитам: вие в коя обласат сте мощна – киното, театъра, може би музиката... А тя ме изгледа някак ехидно, а може би и пренебрежително, и се фръцна: Аз съм мощна в други области! Това ме накара да хвърля взор върху данните за нея на уеб страницата на Министерството на културата. Там беше маркирано нещо от рода експерт по мениджмънт на дребния и междинния бизнес. Тогава свих устни, само че в този момент ми иде да извикам: Средно, и още по-малко дребно дружество ли е българската просвета?! И докога със съдбините й ще се разполагат хорица на приблизително, а доста постоянно и на ниско интелектулано равнище! Ако ще е по този начин, най-малко министерството да се преименува в Министерство на субкултурата. Че да си дойдат нещата на мястото...
За да бъде завършен креативният портерт на Кирил Кадийски Фрог нюз счита за належащо да добави (поне за въпросната директорка, въпреки тя да твърди, че поетът й бил добре познат):Той е най-превежданият сега български стихотворец в чужбина. Негови книги са излезли във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Стиховете му са преведени на британски, немски, шведски, полски, словашки, словенски, маджарски, финландски, съветски, белоруски, украински, турски и други Участник е в най-авторитетните конгреси на поетите като Биеналето на поезията в Лиеж – Белгия, Стружките поетически вечери, Поетическата олимпиада в Стокхолм – Швеция, фестивала Сичевски визии – Сърбия, Международната академия Изток-Запад – Румъния, Международния фестивал на поезията в Троа Ривиер – Канада, интернационалния фестивал в Иер — Франция и други Носител е на влиятелни награди за лирика: „ Иван Франко “ — Украйна, „ Голямата европейска премия “ – Румъния, „ Сичевски визии “ – Сърбия, „ Макс Жакоб “ – Франция (за изцяло творчество), „ Артур Лундквист “ – Швеция-България, интернационалната премия „ Read Russia “. Издателската му активност е отличена с „ Националната премия за превод 2011 “ – Италия. Кавалер на френския „ Орден за изкуство и литература “, член-кореспондент на френската Академия за лирика „ Маларме “, член-учредител на придвижването „ Cap а l’Est “ на поетите франкофони, член на интернационалната Академия „ Монмартър в Европа “, почетен жител на „ Монмартърската република “. Сп. „ Нувел обсерватьор “ подреди Кирил Кадийски измежду най-значителните модерни поети.
Фрог нюз
На 3 март 2022 г във Франция излизат събраните съчинения на К К в два тома по 700 стр. на френски, британски и български.
В края на април и началото на май френското радио Куртоази посвещава две еднночасови излъчвания отдадени на това събитие – водещ Паскал Пайен Апензелер, прочут радиожурналист, стихотворец и книжовен критик – с присъединяване на Кадийски, с рецитал по неговите стихове.
В юнския си брой сп. „ Ливрарбитър ” прави изявление с Кирил Кадийски – „ стихотворец на поетите ” съгласно анонса на издателя на списанието Патрик Вагнер, създател и на една от рецензиите, излезли няколко месеца преди този момент във връзка публикуването на анкетата на Светлозар Жеков с нашия стихотворец. Тъй като Фрог навреме разгласява част от отзивите за това българско културно събитие във Франция, дано напомним отношението на французите освен към нашия сънародник, само че и към българската просвета като цяло.
Церемонията, на която К. Кадийски е определен за член на интернационалната академия „ Монмартър
“
„ Eто една много изненадваща книга. По-точно диалог сред двама ветерани на българската книжовност. Може да си кажете: е, кому е нужно? Явно е, че българската литература я няма доста по рафтовете на нашите библиотеки. Освен това бихте ли могли да посочите някой български публицист или стихотворец? Ето, първата заслуга на тази книга е, че ще ви разреши да отговорите на този въпрос: Кирил Кадийски! И ще ви трябват не по-малко от 600 страници, с цел да си изясните пътя на този влюбен в словото създател ”.
Последният брой на списание „ Летр ” е напълно отдаден на нашия стихотворец, като в него са поместени материали на поети, критици, професори, учени освен от Франция, само че
и от други страни като Австралия, Канада, Италия, Гърция, Румъния, Украйна и други
Как стартира аферата? В началото на тази година Кирил Кадийски е поканен на интернационалния фестивал в Парижото предградие Иер, фестивал с богати обичаи във всички сфери на изкуството и културата. От 4 до 26 март на това културно събитие ще си дадат среща създатели от доста страни по света. На Кирил Кадийски, респективно на България, е оказана достойнството на 5 март
– два дни след националния ни празник – работата на фестивала да стартира с показване на неговото творчество, в което ще вземат присъединяване и издателят му Тиери дьо ла Кроа – изд. „ Мишел дьо Мол ”, а също по този начин и Жан Оризе, почетен ръководител на френския ПЕН клуб, както и други сътрудници на поета. Организаторите желаят да показват евентуаално и български танцов състав и узикални реализатори. При своята натовареност те се надяват на поддръжка от страна на българския културен център. Нали всички страни откриват свои културни центрове в чужбина със задачата да подкрепят промотирането на родното си изкуство и просвета. Затова навреме се обръщат с публично писмо към БКЦ и са шокирани от светкавичния отговор-отказ, освен това не с настрана писмо, както го изисква служебната кореспондеция, а с връщането на писмото на подателя със съответните ремарки в алено по полетата. Смисълът е безапелационен: това било работа на самите реализатори, те вземали решенията за участията си, БКЦ не можел да се ангажира да предлага имена. (... les artistes prennent eux-mêmes la décision sur les conditions dem leur participation, nous ne pourrons pas nous engager à vous suggérer des noms). И още – че от центъра не могат даже
да участват на това мероприятие (в началото на март), защото били заети освен с „ прекомерно амбициозната си стратегия ”, само че и с идните избори в България (в началото на април). (je ne pourrais pas y assister comme nous sommes dans une période très chargée avec notre programmation très ambitieuse d’un côté et en même temps l’organisation des élections législatives). Това коментира меродавен източник на Фрог в Париж, осведомен с новата сага " Кадийски ".
Французите са шокирани, само че и загрижени – не биха желали „ амбициозната приграма ” на БКЦ да бъде лишена от едно такова крупно българско събитие и с наново писмо още веднъж молят – този път да им бъде предоставена опция те да провеждат в БКЦ креативна вечер на Кирил Кадийски (ангажиране на салона за не повече от два-три часа!). Като изясняват, че се касае за създател с интернационално самопризнание.
Този път отговорът е още по-бърз: „ Добре познаваме поета, само че нашата стратегия е запълнена до края на годината. Не ни е допустимо да поемем различен ангажимент. (Nous connaissons bien le poète mais notre programmation est bien remplie jusqu’à la fin
de l’année. Nous serons dans l’impossibilité d’inclure un autre engagement). С привет..., осведоми още за конфузния случай нашия иточник.
Кратко и ясно – Кирил Кадийски, първият шеф на Българския културен център, чиято стратегия беше не по-малко натоварена, само че той намираше метод да показва всички заслужаващи вниманието изяви на български създатели във Франция, той, който сложи мемориална плоча с лика на Ботев на фасадата на културната ни институция в центъра на Париж, чиято културтрегерска активност беше оценена от самите французи – съдействие с фондацията на Бернадет Ширак, член на интернационалната „ Академия Монмартър ”, почетен жител на „ Монмартърската република ”, той, поетът с европейска и международна популярност, който за няколко години остави настрани персоналното си творчество, с цел да работи за представянето на нашата просвета на открито, през днешния ден той е освен нежелателен, той е изрично отхвърлян от своята родна страна. Защото чиновничката Десислава Бинева, никоя в българската просвета, там съставлява не себе си, а България.
Преди известно време Кадийски писа в нашия уебсайт: Бедний, Бедний Морфов, за какво не умря на Гредетин?! Ние какво да кажем? Бедний, бедний Кадийски, за какво не умря на Монмартър! Не, няма да
го кажем! Само ще извикаме: Аман, байгън от Велислави и Десислави. Ако милеем за славата на родното изкуство, за бедната ни просвета.
Потърсихме в България поета Кирил Кадийски да удостовери или отхвърли нашата информация. Ето какво ни сподели той: " Ще ми се да го отрека, тъй като ме е позор. Срам ме е, че тази байганьовщина е допустима в 21 век. Но го удостоверявам с лъжливата вяра, че това разгласяване може да бъде част от общите ни старания да се постави завършек на самоубиствената българска безнаказаност най-малко в областта на изкуството, на културата. Отговорите, които публикувате, а и методът, по който те са дадени, ме карат да се червя като някогашен шеф на БКЦ и пет години консултант в нашето посолство в Париж, тъй като тази дама очевидно освен няма никакъв дипломатически опит, само че й липсва и вродено възприятие за благовъзпитание, за такт. Всеки отвод може да бъде поднесен по метод, който да не оскърбява контрагента и още повече да не злепоставя институцията, която са те поставили да представляваш. Нека да го кажа и по по-достъпен метод, с цел да ме разбере и въпросната „ дипломатка ”: да не омаскаряваш България. Да не приказваме, че при една сериозна обстановка сходно оперетъчно държание може да докара в случай че не до дипломатически скандал, най-малко до гаф. Всъщност гафът е към този момент налице. Помъчих се да намеря накакво удовлетворително пояснение за станалото, защото опрощение в тази ситуация е немислимо. И го открих. Навремето, когато разбрах, че въпросът за изпращането на дамата на този виновен пост е превдварително решен (не се водех от това, че е „ момичето с късата поличка ” по думите на Христо Друмев, който брутално беше отхвърлен от Директорското място в НДК, с цел да бъде курдисана тя!) бях обезпокоен, че в областта на културата (за литературата бях сигурен) тя не е известна и имах неблагоразумието да я попитам: вие в коя обласат сте мощна – киното, театъра, може би музиката... А тя ме изгледа някак ехидно, а може би и пренебрежително, и се фръцна: Аз съм мощна в други области! Това ме накара да хвърля взор върху данните за нея на уеб страницата на Министерството на културата. Там беше маркирано нещо от рода експерт по мениджмънт на дребния и междинния бизнес. Тогава свих устни, само че в този момент ми иде да извикам: Средно, и още по-малко дребно дружество ли е българската просвета?! И докога със съдбините й ще се разполагат хорица на приблизително, а доста постоянно и на ниско интелектулано равнище! Ако ще е по този начин, най-малко министерството да се преименува в Министерство на субкултурата. Че да си дойдат нещата на мястото...
За да бъде завършен креативният портерт на Кирил Кадийски Фрог нюз счита за належащо да добави (поне за въпросната директорка, въпреки тя да твърди, че поетът й бил добре познат):Той е най-превежданият сега български стихотворец в чужбина. Негови книги са излезли във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Стиховете му са преведени на британски, немски, шведски, полски, словашки, словенски, маджарски, финландски, съветски, белоруски, украински, турски и други Участник е в най-авторитетните конгреси на поетите като Биеналето на поезията в Лиеж – Белгия, Стружките поетически вечери, Поетическата олимпиада в Стокхолм – Швеция, фестивала Сичевски визии – Сърбия, Международната академия Изток-Запад – Румъния, Международния фестивал на поезията в Троа Ривиер – Канада, интернационалния фестивал в Иер — Франция и други Носител е на влиятелни награди за лирика: „ Иван Франко “ — Украйна, „ Голямата европейска премия “ – Румъния, „ Сичевски визии “ – Сърбия, „ Макс Жакоб “ – Франция (за изцяло творчество), „ Артур Лундквист “ – Швеция-България, интернационалната премия „ Read Russia “. Издателската му активност е отличена с „ Националната премия за превод 2011 “ – Италия. Кавалер на френския „ Орден за изкуство и литература “, член-кореспондент на френската Академия за лирика „ Маларме “, член-учредител на придвижването „ Cap а l’Est “ на поетите франкофони, член на интернационалната Академия „ Монмартър в Европа “, почетен жител на „ Монмартърската република “. Сп. „ Нувел обсерватьор “ подреди Кирил Кадийски измежду най-значителните модерни поети.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ
