Уикенд в сърцето на Прованс
Да стартираме с това, че един уикенд е извънредно непълен, с цел да разкриете Прованс, или Прованс да се разкрие пред вас. Магическият френски Юг, именуван разговорно Миди (сиреч „ пладне “), ненапълно страда от пренаситен маркетинг, който се простира век и половина обратно, по тази причина не се нуждае от ненужно показване.
По времето, когато българите са се борили за Възраждането, европейската аристокрация се е радвала на едно ново комерсиално изобретение – туризмът като метод за бягство от сивата и студена зима. С лазурните си небе и море, мекия климат и ленив темп, Прованс е сложила основите на това, което и през днешния ден търсим, стане ли дума за отпуска и екскурзия.
За това е помогнало и развиването на технологиите, несъмнено. Така както взривът на нискобюджетните авиолинии през 21-и век направи всички ни огромни пътешественици, по този начин и в средата на 19-и век прокарването на железницата Париж-Марсилия е отворило нови хоризонти пред опциите за превозване на свободното време.
Железницата, несъмнено, е имала значима икономическа цел - да форсира връзката сред столицата и най-голямото пристанище, а от там - и към новата и значима колония – Алжир, само че не щеш ли изскочил и непряк резултат и станало съвременно да се търси лекуване със слънце и морска вода.
Влаковете и до ден сегашен са основният метод за пътешестване сред градовете във Франция, с ангажимента, че са станали много по-бързи, в сравнение с през 19-и век. Затова и аз избрах да прекарам моите свободни 48 часа, пътешествайки с трен към Марсилия.
Реших да се плъзна по поречието на реката Рона и да се полюбувам на пай от този край, който, колкото и необичайно да звучи, през вековете се е оказал притегателно място по едно и също време за антични римляни, средновековни папи и ексцентрични импресионисти. Както се споделя, от време на време би трябвало да се откри обща нишка, и ето я. Аз започнах с папите, които през 14-и век са преместили седалището на Римокатолическата черква в град Авиньон. Да, за съвсем 70 години този дребен и приветлив град е бил център на католицизма, давайки дребна отмора в историята на Вечния град Рим.
Ако не беше се случило това извънредно историческо събитие, Авиньон вероятно щеше да е просто един от елементарните градове по поречието на Рона, само че някои специфични хора са му дали особено място в историята и негова лична еднаквост. Сред тях е граф Алфонс Тулузки, който в припадък на богобоязливост решил да завещае цялостен един район, включващ и други градове и прочут като Конта Венесен (или Венесенското графство,) на Римските папи, осигурявайки им анклав на френска територия. Друг „ провинен “ за разцвета на Авиньон е амбициозният крал Филип IV, употребявал въздействието си, с цел да бъде определен французин за папа и с цел да може той от близко да управлява църковните каузи. Така се почнало така наречен от Петрарка „ Вавилонско затворничество на папите “. И седмина подред папи са властвали от Авиньон, всичките до един – французи.
От този интервал и до през днешния ден е останал Папският Дворец, който в действителност си заслужава да се посети, в случай че желаете да усетите средновековния дух на величественост. Другата наложителна забележителност е мостът от известната песничка Sur le pont d’Avignon (На моста в Авиньон). Той обаче може да ви изненада, тъй като стига доникъде на реката и.. толкова.
Дворецът наподобява като солиден палат, който някак в действителност припомня затвор, само че с аристократични зали, високи тавани, даже и непокътнати фрески, изобразяващи ловни подиуми. В днешно време сами можете да си извършите тур, като на билет-касата ще ви връчат таблет, който да ви демонстрира образно благодарение на обогатена действителност (AR) и по какъв начин са били обзаведени залите по времето, когато тук е била папската резиденция.
Няколко гарички по-на юг по поречието на реката се стига и до град Арл. Тук отново ще ви подсети за Рим, единствено че много повече. Градът си има древен амфитеатър, който доста наподобява на Колизеума, въпреки и в по-малък размер. Всъщност, в случай че начертаем един триъгълник сред Арл и градовете Оранж и Ним, там е съсредоточено най-богатото завещание от Римската империя в днешна Франция. Тези три града дават блестящи екземпляри на античната архитектура като театри и храмове, със поръчката че тук е бил доста проспериращ район даже и преди 2000 години.
Но в случай че нямате време и за трите, Арл може и да е задоволителен за облекчаване на жаждата за древност. Запазеният амфитеатър и към днешно време се е употребявал за осъществяване на битки с бикове и даже локалният кулинарен специалитет е яхния от биче месо (разбира се, сготвено във вино, може ли иначе).
Но в случай че се върнем към римското завещание, в Арл може да посетите и Термите на Константин, тоест горещи бани, които като сграда са относително добре непокътнати. Друго много красиво място, което си коства да се види, е Алискампс. Името в действителност е се превежда като Шанз Елизе (Елисейските полета) от локалния провансалски език, който към този момент е поизчезнал, преместен от френския. Обаче не се настройвайте за редове от лъскави бутици, защото тези Елисейки поля са в действителност остарял некрополис, който има забавна история – най-малко по-интересна и дълга от множеството гробища. Може да видите редове от старинни саркофази, които водят до средновековна черква. Дори и след римската ера Алискампс е траяло да бъде известно място за безконечен покой – толкоз доста, че даже хора от цяла Европа са поръчвали като последно предпочитание да бъдат заровени тук.
През 19-и век един холандски рижав художник на име Винсент ван Гог, който е бил в търсене на неповторима светлина за своите произведения, както и някаква доза нравствен мир, също е посетил некропола, дружно с приятеля си Пол Гоген. Както може да се чака, те са увековечили видяното в своите в картини.
Има едно място на некропола, където са изложили репродукция на творбата на Ван Гог, с цел да може да се поставите на негово място и да си визиите по какъв начин и той като вас е поглъщал тази панорама. Но, ето и геният на художника – ние я виждаме, а той я е интерпретирал. Ван Гог е рисувал през есента, по тази причина открих, че с него сме имали друга панорама. Мнозина като мен евентуално нямат окото на майстор-художник, с цел да открият светлината, която е привлякла Ван Гог в Арл. Но всеки може да си подари приключението да наблюдава неговите стъпки в Прованс. Някои може да имат шанса да усетят уловената от гения светлина.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
По времето, когато българите са се борили за Възраждането, европейската аристокрация се е радвала на едно ново комерсиално изобретение – туризмът като метод за бягство от сивата и студена зима. С лазурните си небе и море, мекия климат и ленив темп, Прованс е сложила основите на това, което и през днешния ден търсим, стане ли дума за отпуска и екскурзия.
За това е помогнало и развиването на технологиите, несъмнено. Така както взривът на нискобюджетните авиолинии през 21-и век направи всички ни огромни пътешественици, по този начин и в средата на 19-и век прокарването на железницата Париж-Марсилия е отворило нови хоризонти пред опциите за превозване на свободното време.
Железницата, несъмнено, е имала значима икономическа цел - да форсира връзката сред столицата и най-голямото пристанище, а от там - и към новата и значима колония – Алжир, само че не щеш ли изскочил и непряк резултат и станало съвременно да се търси лекуване със слънце и морска вода.
Влаковете и до ден сегашен са основният метод за пътешестване сред градовете във Франция, с ангажимента, че са станали много по-бързи, в сравнение с през 19-и век. Затова и аз избрах да прекарам моите свободни 48 часа, пътешествайки с трен към Марсилия.
Реших да се плъзна по поречието на реката Рона и да се полюбувам на пай от този край, който, колкото и необичайно да звучи, през вековете се е оказал притегателно място по едно и също време за антични римляни, средновековни папи и ексцентрични импресионисти. Както се споделя, от време на време би трябвало да се откри обща нишка, и ето я. Аз започнах с папите, които през 14-и век са преместили седалището на Римокатолическата черква в град Авиньон. Да, за съвсем 70 години този дребен и приветлив град е бил център на католицизма, давайки дребна отмора в историята на Вечния град Рим.
Ако не беше се случило това извънредно историческо събитие, Авиньон вероятно щеше да е просто един от елементарните градове по поречието на Рона, само че някои специфични хора са му дали особено място в историята и негова лична еднаквост. Сред тях е граф Алфонс Тулузки, който в припадък на богобоязливост решил да завещае цялостен един район, включващ и други градове и прочут като Конта Венесен (или Венесенското графство,) на Римските папи, осигурявайки им анклав на френска територия. Друг „ провинен “ за разцвета на Авиньон е амбициозният крал Филип IV, употребявал въздействието си, с цел да бъде определен французин за папа и с цел да може той от близко да управлява църковните каузи. Така се почнало така наречен от Петрарка „ Вавилонско затворничество на папите “. И седмина подред папи са властвали от Авиньон, всичките до един – французи.
От този интервал и до през днешния ден е останал Папският Дворец, който в действителност си заслужава да се посети, в случай че желаете да усетите средновековния дух на величественост. Другата наложителна забележителност е мостът от известната песничка Sur le pont d’Avignon (На моста в Авиньон). Той обаче може да ви изненада, тъй като стига доникъде на реката и.. толкова.
Дворецът наподобява като солиден палат, който някак в действителност припомня затвор, само че с аристократични зали, високи тавани, даже и непокътнати фрески, изобразяващи ловни подиуми. В днешно време сами можете да си извършите тур, като на билет-касата ще ви връчат таблет, който да ви демонстрира образно благодарение на обогатена действителност (AR) и по какъв начин са били обзаведени залите по времето, когато тук е била папската резиденция.
Няколко гарички по-на юг по поречието на реката се стига и до град Арл. Тук отново ще ви подсети за Рим, единствено че много повече. Градът си има древен амфитеатър, който доста наподобява на Колизеума, въпреки и в по-малък размер. Всъщност, в случай че начертаем един триъгълник сред Арл и градовете Оранж и Ним, там е съсредоточено най-богатото завещание от Римската империя в днешна Франция. Тези три града дават блестящи екземпляри на античната архитектура като театри и храмове, със поръчката че тук е бил доста проспериращ район даже и преди 2000 години.
Но в случай че нямате време и за трите, Арл може и да е задоволителен за облекчаване на жаждата за древност. Запазеният амфитеатър и към днешно време се е употребявал за осъществяване на битки с бикове и даже локалният кулинарен специалитет е яхния от биче месо (разбира се, сготвено във вино, може ли иначе).
Но в случай че се върнем към римското завещание, в Арл може да посетите и Термите на Константин, тоест горещи бани, които като сграда са относително добре непокътнати. Друго много красиво място, което си коства да се види, е Алискампс. Името в действителност е се превежда като Шанз Елизе (Елисейските полета) от локалния провансалски език, който към този момент е поизчезнал, преместен от френския. Обаче не се настройвайте за редове от лъскави бутици, защото тези Елисейки поля са в действителност остарял некрополис, който има забавна история – най-малко по-интересна и дълга от множеството гробища. Може да видите редове от старинни саркофази, които водят до средновековна черква. Дори и след римската ера Алискампс е траяло да бъде известно място за безконечен покой – толкоз доста, че даже хора от цяла Европа са поръчвали като последно предпочитание да бъдат заровени тук.
През 19-и век един холандски рижав художник на име Винсент ван Гог, който е бил в търсене на неповторима светлина за своите произведения, както и някаква доза нравствен мир, също е посетил некропола, дружно с приятеля си Пол Гоген. Както може да се чака, те са увековечили видяното в своите в картини.
Има едно място на некропола, където са изложили репродукция на творбата на Ван Гог, с цел да може да се поставите на негово място и да си визиите по какъв начин и той като вас е поглъщал тази панорама. Но, ето и геният на художника – ние я виждаме, а той я е интерпретирал. Ван Гог е рисувал през есента, по тази причина открих, че с него сме имали друга панорама. Мнозина като мен евентуално нямат окото на майстор-художник, с цел да открият светлината, която е привлякла Ван Гог в Арл. Но всеки може да си подари приключението да наблюдава неговите стъпки в Прованс. Някои може да имат шанса да усетят уловената от гения светлина.
Текстът е част от бр. 115 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ