Да започнем с пристигането. В морските градчета отдавна има „паяци“.

Да стартираме с идването.

В морските градчета от дълго време има „ паяци “. Обикалят и репатрират колите на туристите. Усърдни са. Слагат скоби. Да, пренаселено е, да задръстено е. Но какъв брой от морските ни градчета направиха огромни безвъзмездни паркинги? Нали към този момент от десетина години събират санкции? Защо този проблем не се реши в интерес на почиващите? Защо ни карат ни да се държим като нарушители? Хайде, ние сме привикнали ами чужденците?

До плажовете има ниви и селяци с въже. Седят под чадър. Входът в равнищата е с пари. Паркирай.

Безумието наречено плаж на концесия няма потребност от разбор. Там ситуацията е като в приказка за Хитър Петър - Шезлонгът е 30стотинки, но шалтето е пет кинта. Неразривно свързани са.

Мръдни малко кърпата с цел да си паркирам джета. Това има ли потребност от разбор?

Има безвъзмездни зони за плажуване, които са някъде откъм гърба. Където към този момент няма даже пясък а пепел. До кофите за отпадък, които не се изхвърлят по половин месец тъй като мениджърите са заети да продават сянката под чадърите. На плажа смърди даже и за 50 лв. да се настаниш. Защото смрадта не признава ВИП зоните.

Заставали ли сте на моста на Несебър и да погледнете към слънчака? Гледката е потресаваща. Антиутопия. Все едно от „ Обеля “ гледаш „ Люлин “ и по средата има вода. Софиянци ще ме схванат. Въпросът е дали има потребност да биеш четиристотин километра с цел да виждаш нещо, което може да си го гледаш и през балкона?

В заведенията ти не си клиент а средство. В кафенето с цел да отидеш до тоалетната е левче. Тоалетната е в пристроена колиба от ламарини и съставлява дупка. Има и чешма с маркуч очевидно за някакви хигиенични потребности. Нямам визия какви. Обаче кафето е три лв., тъй като кафенето е ВИП. Всичко е ВИП. Кенефа обаче е левче.

В хранилките (ресторантите) има две схеми. Да, има схеми. По морето няма обслужване, а схеми, само че това е обособена тематика. Двете схеми ще ги назовем условно – „ умри в този момент “ и „ умри по-късно “. При „ умри в този момент “ напряко ти оповестяват посредством мазно ламинирано меню какви са цените. Яж или ставай. Ако щеш.

При „ умри по-късно “ разбираш че дребното с привидно естествени цени ястия ги няма. Разбираш го по сложния метод. След 10 тегела на сервитьорката „ да пита в кухнята “. За другите ястия привидно естествените цени са били за грамаж. Не се учудвай, че ядеш по кг сафрид. Явно си алчен.

Посирането, ще ме простите, е обезпечено.

То не бяха пречиствателни станции, то не беше знамение. Запомнете едно. На морето не яжте таратор и не слагайте лед в питието. Наблягайте на пластмасова посуда за еднократна приложимост. Ако забравите ви чакат незабравими моменти в тоалетната. Хубавото е, че ще можете да прочетете някоя и друга книга.

Има още към 10 хиляди неща, които копаят фундамента на родния ни туризъм, само че на тях няма да се спирам. За 5 лв. - толкоз!