Цветанка Андреева: Целта е да се радикализира обстановката и да се върнем в толкова втръсналата на всички граждани и анализатори политическа криза
Да стартираме с ареста на варненския кмет. Това е политическа интервенция за разтрошаване на опозицията ли е, както настояват сътрудниците му от партията?
Да, тук би трябвало да се направи доста тънкото разграничаване като че ли в тази радикализираща се среда измежду електората на " Продължаване смяната “ (ПП) и " Демократичен България “ (ДБ), в която те се оплакват от политическа принуда, само че в действителност построяват един, отварят по-скоро, един политически чадър над възможни незаконни мрежи от корупционни практики. Така че виждате какъв брой е тънък този баланс: дали следим защитна реакция на Политическа партия към кмета им, съгласно тях той е почтен несъмнено, или пък просто виждаме защитна реакция на партията за личното й оцеляване, откакто потъна в поредност от изобличаващите вътре от личните й среди кавги, свързани с корупция в едни от най-големите и най-богатите градове в България. Защото Политическа партия и Демократична България са парламентарна съпротива, само че в действителност държат и са ръководещи, отново споделям, в доста високобюджетни градове.
Около ареста до в този момент, г-жо Андреева, породиха поредност въпроси: Защо преследването се крепи на показанията на двама очевидци, единият от които към този момент ги отдръпна, само че пък след това изтри поста за това. Защо делото е преместено от Варна в София? Защо по него прокуратурата 8 месеца не е направила нищо, а след това ненадейно се е задействала? Следователно, не е ли редно институциите да дадат по-категорични и ясни доказателства, както и отговори на зародилите въпроси?
Аз мисля, че тези отговори бяха дадени, и то в границите на това съвещание, на което участваха и представители на непознати посолства от Западна Европа. Според мен дори беше доста добре, че са участвали, с цел да чуят цялото обвиняване в зала и сами да могат да си създадат разбора има ли учредения в действителност да се смята, че е работила някаква незаконна проведена група, която е покровителства корупционни практики или пък обвиняванията са несъстоятелни. В този смисъл юристите си дадоха отговорите. Аз не съм правист и няма смисъл да възпроизвеждам несъмнено техните тези. Но в последна сметка значими са две неща: едното е чисто поданството, което би трябвало да знаем, че всеки е почтен до доказване на противното, и чисто политическия прочит, в който нормално партиите, когато някои от техните представители са упрекнати в корупция, се отдръпват и изчакват правосъдното решение и след това към този момент могат да оправдават този човек, в случай че се окаже, че е почтен, или пък да се разграничат от неговите дейности. Общо взаето, това е верният либерален метод. Докато тук виждаме една по този начин проведена радикализация, в която преди да знаят по какъв начин ще се развие този случай в съда, политическите водачи поемат отговорността да защитят упрекнатите.
Направи усещане, че от ПП-ДБ скочиха в отбрана на варненския кмет, само че в същото време с това, в последната седмица, по време на митингите на всички техни изказвания и дума не отронват за арестувания по-рано заместител кмета Димитър Барбутов, заместител кмет на София, с аналогични, да не кажа под индиго, обвинявания като варненския кмет. Защо? Вие имате ли пояснение?
Вижте, Политическа партия потегля на тези проведени митинги не просто като контрареакция на някакво политическо гонене, съгласно мен те са подбудени от грозящия ги политически разпад. Защото в действителност около общественото обявяване на тези случаи, в които са упрекнати в корупция, те започнаха да ерозират като организации по места, виждаме по какъв начин се отдръпват водачи, доста от знаковите им фигури също се отдръпнаха. Така че този партиен разпад надали щеше да спре със абсурда във Варна. Напротив, чака се да има още повече центробежни сили в Политическа партия и не е несъмнено, че те можеха да ги овладеят до септември, за когато насрочиха техният върховен партиен конгрес. Така че съгласно мен те се активизират, тъй като се разпадат в действителност. И за това гледат да стегнат редиците и електоралната си поддръжка, с цел да могат да оцелеят, а не толкоз, че имат вяра съгласно мен и са уверени в правотата и невинността на личните си фрагменти. Разбира се за София те потушиха абсурда сполучливо, тъй като пое по този начин виновността върху себе си, като остави опция на кмета Терзиев да излезе чист в политическия смисъл от тази обстановка, тъй като в противоположен случай кмета Терзиев трябваше да носи обществено отговорно за това какво се случва у прилежащите на него кабинети. Но към този момент в тази ситуация " Варна “ пристигна моментът, в който разказът трябваше да бъде заменен. Разказът не опираше до това някой да подаде оставка, да речем, тъй като това към този момент нямаше да е пречистващо за Политическа партия, а щеше да докара до техния партиен разпад сега, в който и двамата водачи се оттеглен с концепцията, че поемат политическа отговорност. Така че във Варна тяхната тактика е " офанзивата е най-хубавата отбрана “.
Възниква и въпросът, който постоянно е висял във въздуха при аналогични обстановки у нас: поддръжката на непознати дипломати към събития и процеси от вътрешно за България естество може ли да бъде меродавен източник за политически капитал и внушения към българските жители?
Не, оказа се, че тази концепция мощно се компрометира със основаване на Политическа партия с изключение на под егидата на президента Радев, който обществено стартира облиците на двамата водачи, на Петков и на, взаимно с поддръжката на американския дипломат, който също по този начин даваше рамо на новосъздаващата се тогава партия. Това докара до редица негативи, апропо и за самото посолството съгласно мен, за една доста демократична страна, каквато Америка е в очите на България. Всъщност американската народна власт е тази, която е защитила опозицията на комунистическия режим когато е избягала в Съединени американски щати. Там е имало българска преса емигрантска, държавно управление в сянка. Така че нашата връзка с американската народна власт е доста от от дълго време. В момента, в който те се намесиха тясно в партийния инженеринг, строене на политически планове, в действителност това се обърна против тях. Помните казусът " Джемкорп “, в който тогава сподели, че от американското посолство са му предложили връзката с тези офшорни водачи да ги назовем, тогава посолството отхвърли това. Така че този опит е много горчив, в който посолство дава рамо на една политическа партия. Затова споделям, че съгласно мен наличието на дипломатите в правосъдна зала беше добре и да се успокои в случай че щете самото поданство, в случай че вижда някакви пропуквания и има съмнение в съда, електората – приказвам за електората на Политическа партия, дано дипломатите да бъдат този поръчител, който в действителност както виждате нямаме реакция на посолството по-късно, че процесът и гледането в съда са били демонстрация на решение на някакъв напън. Нека да кажа и за отхвърли на този очевидец от показанията си, което е много необичайно. Някак си изказванието, че си притискан от страната да се откажеш от показанията си е много недопустимо, тъй като всички знаем, че в сходни сюжети, когато се приказва от страна на Политическа партия за мафия, знаем, че мафията е тази, която притиска очевидците да се откажат от показанията си, а не страната. Така че както виждате, този развой се трансформира в политически и това няма да докара до нищо положително за Политическа партия, тъй като те започнаха да го експлоатират на улицата, и в действителност един неуспех на техните управленци от локалната власт би ги анулирало още повече в политиката съгласно мен при едни последващи парламентарни избори.
Г-жо Андреева, стигаме до публикацията от немския ежедневник Die Welt, която упорства за неуспех на България в европейските полезности и за неуспех на Европа в резултат на търпимостта й към това. Каква фактология сервира немският публицист и какво в действителност цели с нея?
Вижте, няколко неща вършат усещане в този материал. Първо, моментът, в който излиза. Някъде си напълно се вписва в тактиката, защитната тактика на Политическа партия, с извеждане хора на улицата, със самозащитната им теза, че техните хора почтено са упрекнати в корупция, че има политически напън върху тях. И излиза тъкмо в този миг тази публикация, която като че ли е написана с тезите на Политическа партия. Второ, прави усещане едно мощно предумишлено оклеветяване и липса на всевъзможен разбор, който по този начин да опише обстановката към днешна дата обективно. И трето, вършат се откровени политически внушения, които пък споделям, нямат общо с действителността. Някак си разказът е подобен: всичките плюсове за България са с помощта на ръководството на Политическа партия – и Шенген, и влизането ни в еврозоната, пък всички беди за страната идват от ГЕРБ и от Движение за права и свободи. Нещо, което обективно видяно не е по този начин. Това е един килнат роман, тъй като в последна сметка кабинета " Желязков “, самият пое отговорността за влизане в еврозоната, като той беше подсилен в Народното събрание от по този начин най-силния може би политически водач, не може би, а най-силния политически водач съгласно социологическите сондажи, точно Борисов, който създаде болшинството, и би трябвало да кажем и от Движение за права и свободи, което всички бележи, съгласно социологията има електорален прилив. Това бяха хората, които осигуриха логистиката за влизането в еврозоната, с цел да работи кабинета " Желязков “ изрично. Така че публикацията първо, не е справедлива, второ, лъжа отново споделям, да обърнем изключително внимание на момента, в който излиза – вписва се в тактиката на Политическа партия. Тя несъмнено има своите цели да доближи избран вид аудитория в Европа, да опише описа на Политическа партия за репресии, за пълзяща тирания, само че да не забравяме, че там лидера им на евролистата също беше, в случай че не е упрекнат в корупция, не и проверява, само че следва и там да се обясни случая с и неговите връзки с китайския лобизъм в Европа – нещо, което е едно много съществено обвиняване, от една страна. От друга страна, да разгледаме тезата, която някак си Политическа партия, пък и публикацията внушават, е за зараждаща се тирания. Аз персонално като анализатор и като човек съм извънредно сензитивна на сходна тематика, че може да има някакъв риск от властнически режим или белези за тирания. Реалността е следната: имаме съдружно държавно управление на малцинството с подкрепящ сътрудник, който не взе участие в държавното управление, това е Движение за права и свободи на Пеевски. Няма, на никое място не се вижда партия-държава, която да ръководи, а това е характерността за всяка една тирания. Второ, имаме налице доста разнолика съпротива, която е нестихваща в своите удари против ръководещите. Някак си виждаме и евроскептиците, пък и проевропейците, както се дефинират ПП-ДБ, ще гласоподават избор след избор на това държавно управление. Каква тирания имаме, откакто имаме толкоз разнолика и дейна съпротива? И извинявайте, само че в това общество, няма тоталитарни настройки. Нито едни социолози не са засекли нещо сходно, нито пък чисто по този начин качественият взор над обществото ни може да засече тоталитарни настройки, които са нужни, с цел да се прокара някакъв властнически режим. Непротив, обществото е извънредно, по този начин, както социологията сочи, сензитивно към някои избрани тематики за справедливостта в страната. Така че тази теза, отново споделям на ПП-ДБ не им прави чест, тъй като в действителност те са хората, които съставляват България посредством АЛДЕ Политическа партия, до момента в който Демократична България несъмнено са в ЕНП, и да показват България в отрицателна светлина, единствено с цел да защитят партийната си тактика, е един много неприятен метод.
Арестите и митингите ще повлияят ли на стабилността на страната и няма ли да провокират предварителни избори?
Вижте, това е задачата. Целта е да се радикализира ситуацията и съгласно мен да се върнем в толкоз втръсналата на всички жители и анализатори политическа рецесия. В изискванията на политическа рецесия ние видяхме по какъв начин в продължение на 4-5 години се случиха и можеха да се случат какви ли не неща – беше се заговорило за президентска република, излизаха едни и след други на избори и печелиха популисти, печелиха новосформирани планове, и нито един не можа да се задържи във властта, да направи нужни промени. Защото в действителност огромният въпрос е: за какво Политическа партия не направи промените, когато беше на власт и разполагаше с парламентарно болшинство, с лостовете на изпълнителната власт. Не успяваха. Популистите, влизайки във властта, в действителност се проваляха. Тук имам поради и " ИТН “ (ИТН) и опитите на президента Радев да владее държавната власт даже без парламент. Ако се върнем към тази рецесия, надали ще реализираме повече народна власт. Напротив, още веднъж хората ще бъдат мощно разколебани и в мътната вода какви ни не планове ще се опитат да си проправят път. За това е неприятна прогноза, в случай че кажем, че страната ще бъде дестабилизирана. Надявам се едни предварителни избори да се състоят едвам откакто влезем в еврозоната. Защото в противоположен случай, един подобен сюжет на предварителни избори, които неизбежно ще доведат до рецесия в сформиране на ръководство, още веднъж ще хвърлят страната в доста неразбираемо бъдеще.
Как се демонстрира в тази обстановка президентът Радев?
Разбира се той излезе и отбрани митинга, като сподели, че страната ни била " фасадна народна власт “. Извинявайте, каква фасадна народна власт, откакто ние получихме позитивна конвергенция, че ни одобриха в еврозоната, стартира си икономическите индикатори да излизат налице като триумфа. Самото общество апропо по този начин, както внушаваха президентът Радев индиректно, пък и антиевропейските партии, че ще осъдят всеки, който ни е вкарал в еврозоната. Видяхме, че социологията демонстрира повишаване на рейтинга на след този акт по присъединението ни в еврозоната. Виждаме спад, въпреки и лек, в поддръжката и имиджа за президента. Така че не виждам никакъв мотив да разграждаме модела, който по този начин или другояче ни измъкна от рецесията. От тази рецесия, в която във време на безвремие се случиха толкоз неприятни неща за самата страна – разградиха се институции в случай че щете, направиха се ходове, които ни дръпнаха години обратно. Да не приказваме пък за случая с контракта с БОТАШ, който беше подписан с изключение на скандално, само че и някак си без наказания на парламент. Така че добре е да ценим това, което имаме и несъмнено, има доста още какво да оправяме от позиция на упованията в обществото, отново споделя, за правдивост и за тази правосъдна промяна, за която толкоз доста се приказва, само че тя изисква необятен политически консенсус. Тя изиска консенсус от вида на кръглата маса през 1989 година, и не давам толкоз като сполучлив модел кръглата маса, колкото като формат, в който вземат участие всички, с цел да се седне и да се видят къде са проблемите. Очевидно и самият отчет, който съдържа рецензии по отношение на правосъдната система на Европа, който получихме, е обвързван с недотам качествените промени, промени, които се направиха за смяна в Конституцията, а в действителност паднаха в Конституционен съд от елементи. Така че правосъдната промяна изисква успокоение, изисква консенсус.
Да, тук би трябвало да се направи доста тънкото разграничаване като че ли в тази радикализираща се среда измежду електората на " Продължаване смяната “ (ПП) и " Демократичен България “ (ДБ), в която те се оплакват от политическа принуда, само че в действителност построяват един, отварят по-скоро, един политически чадър над възможни незаконни мрежи от корупционни практики. Така че виждате какъв брой е тънък този баланс: дали следим защитна реакция на Политическа партия към кмета им, съгласно тях той е почтен несъмнено, или пък просто виждаме защитна реакция на партията за личното й оцеляване, откакто потъна в поредност от изобличаващите вътре от личните й среди кавги, свързани с корупция в едни от най-големите и най-богатите градове в България. Защото Политическа партия и Демократична България са парламентарна съпротива, само че в действителност държат и са ръководещи, отново споделям, в доста високобюджетни градове.
Около ареста до в този момент, г-жо Андреева, породиха поредност въпроси: Защо преследването се крепи на показанията на двама очевидци, единият от които към този момент ги отдръпна, само че пък след това изтри поста за това. Защо делото е преместено от Варна в София? Защо по него прокуратурата 8 месеца не е направила нищо, а след това ненадейно се е задействала? Следователно, не е ли редно институциите да дадат по-категорични и ясни доказателства, както и отговори на зародилите въпроси?
Аз мисля, че тези отговори бяха дадени, и то в границите на това съвещание, на което участваха и представители на непознати посолства от Западна Европа. Според мен дори беше доста добре, че са участвали, с цел да чуят цялото обвиняване в зала и сами да могат да си създадат разбора има ли учредения в действителност да се смята, че е работила някаква незаконна проведена група, която е покровителства корупционни практики или пък обвиняванията са несъстоятелни. В този смисъл юристите си дадоха отговорите. Аз не съм правист и няма смисъл да възпроизвеждам несъмнено техните тези. Но в последна сметка значими са две неща: едното е чисто поданството, което би трябвало да знаем, че всеки е почтен до доказване на противното, и чисто политическия прочит, в който нормално партиите, когато някои от техните представители са упрекнати в корупция, се отдръпват и изчакват правосъдното решение и след това към този момент могат да оправдават този човек, в случай че се окаже, че е почтен, или пък да се разграничат от неговите дейности. Общо взаето, това е верният либерален метод. Докато тук виждаме една по този начин проведена радикализация, в която преди да знаят по какъв начин ще се развие този случай в съда, политическите водачи поемат отговорността да защитят упрекнатите.
Направи усещане, че от ПП-ДБ скочиха в отбрана на варненския кмет, само че в същото време с това, в последната седмица, по време на митингите на всички техни изказвания и дума не отронват за арестувания по-рано заместител кмета Димитър Барбутов, заместител кмет на София, с аналогични, да не кажа под индиго, обвинявания като варненския кмет. Защо? Вие имате ли пояснение?
Вижте, Политическа партия потегля на тези проведени митинги не просто като контрареакция на някакво политическо гонене, съгласно мен те са подбудени от грозящия ги политически разпад. Защото в действителност около общественото обявяване на тези случаи, в които са упрекнати в корупция, те започнаха да ерозират като организации по места, виждаме по какъв начин се отдръпват водачи, доста от знаковите им фигури също се отдръпнаха. Така че този партиен разпад надали щеше да спре със абсурда във Варна. Напротив, чака се да има още повече центробежни сили в Политическа партия и не е несъмнено, че те можеха да ги овладеят до септември, за когато насрочиха техният върховен партиен конгрес. Така че съгласно мен те се активизират, тъй като се разпадат в действителност. И за това гледат да стегнат редиците и електоралната си поддръжка, с цел да могат да оцелеят, а не толкоз, че имат вяра съгласно мен и са уверени в правотата и невинността на личните си фрагменти. Разбира се за София те потушиха абсурда сполучливо, тъй като пое по този начин виновността върху себе си, като остави опция на кмета Терзиев да излезе чист в политическия смисъл от тази обстановка, тъй като в противоположен случай кмета Терзиев трябваше да носи обществено отговорно за това какво се случва у прилежащите на него кабинети. Но към този момент в тази ситуация " Варна “ пристигна моментът, в който разказът трябваше да бъде заменен. Разказът не опираше до това някой да подаде оставка, да речем, тъй като това към този момент нямаше да е пречистващо за Политическа партия, а щеше да докара до техния партиен разпад сега, в който и двамата водачи се оттеглен с концепцията, че поемат политическа отговорност. Така че във Варна тяхната тактика е " офанзивата е най-хубавата отбрана “.
Възниква и въпросът, който постоянно е висял във въздуха при аналогични обстановки у нас: поддръжката на непознати дипломати към събития и процеси от вътрешно за България естество може ли да бъде меродавен източник за политически капитал и внушения към българските жители?
Не, оказа се, че тази концепция мощно се компрометира със основаване на Политическа партия с изключение на под егидата на президента Радев, който обществено стартира облиците на двамата водачи, на Петков и на, взаимно с поддръжката на американския дипломат, който също по този начин даваше рамо на новосъздаващата се тогава партия. Това докара до редица негативи, апропо и за самото посолството съгласно мен, за една доста демократична страна, каквато Америка е в очите на България. Всъщност американската народна власт е тази, която е защитила опозицията на комунистическия режим когато е избягала в Съединени американски щати. Там е имало българска преса емигрантска, държавно управление в сянка. Така че нашата връзка с американската народна власт е доста от от дълго време. В момента, в който те се намесиха тясно в партийния инженеринг, строене на политически планове, в действителност това се обърна против тях. Помните казусът " Джемкорп “, в който тогава сподели, че от американското посолство са му предложили връзката с тези офшорни водачи да ги назовем, тогава посолството отхвърли това. Така че този опит е много горчив, в който посолство дава рамо на една политическа партия. Затова споделям, че съгласно мен наличието на дипломатите в правосъдна зала беше добре и да се успокои в случай че щете самото поданство, в случай че вижда някакви пропуквания и има съмнение в съда, електората – приказвам за електората на Политическа партия, дано дипломатите да бъдат този поръчител, който в действителност както виждате нямаме реакция на посолството по-късно, че процесът и гледането в съда са били демонстрация на решение на някакъв напън. Нека да кажа и за отхвърли на този очевидец от показанията си, което е много необичайно. Някак си изказванието, че си притискан от страната да се откажеш от показанията си е много недопустимо, тъй като всички знаем, че в сходни сюжети, когато се приказва от страна на Политическа партия за мафия, знаем, че мафията е тази, която притиска очевидците да се откажат от показанията си, а не страната. Така че както виждате, този развой се трансформира в политически и това няма да докара до нищо положително за Политическа партия, тъй като те започнаха да го експлоатират на улицата, и в действителност един неуспех на техните управленци от локалната власт би ги анулирало още повече в политиката съгласно мен при едни последващи парламентарни избори.
Г-жо Андреева, стигаме до публикацията от немския ежедневник Die Welt, която упорства за неуспех на България в европейските полезности и за неуспех на Европа в резултат на търпимостта й към това. Каква фактология сервира немският публицист и какво в действителност цели с нея?
Вижте, няколко неща вършат усещане в този материал. Първо, моментът, в който излиза. Някъде си напълно се вписва в тактиката, защитната тактика на Политическа партия, с извеждане хора на улицата, със самозащитната им теза, че техните хора почтено са упрекнати в корупция, че има политически напън върху тях. И излиза тъкмо в този миг тази публикация, която като че ли е написана с тезите на Политическа партия. Второ, прави усещане едно мощно предумишлено оклеветяване и липса на всевъзможен разбор, който по този начин да опише обстановката към днешна дата обективно. И трето, вършат се откровени политически внушения, които пък споделям, нямат общо с действителността. Някак си разказът е подобен: всичките плюсове за България са с помощта на ръководството на Политическа партия – и Шенген, и влизането ни в еврозоната, пък всички беди за страната идват от ГЕРБ и от Движение за права и свободи. Нещо, което обективно видяно не е по този начин. Това е един килнат роман, тъй като в последна сметка кабинета " Желязков “, самият пое отговорността за влизане в еврозоната, като той беше подсилен в Народното събрание от по този начин най-силния може би политически водач, не може би, а най-силния политически водач съгласно социологическите сондажи, точно Борисов, който създаде болшинството, и би трябвало да кажем и от Движение за права и свободи, което всички бележи, съгласно социологията има електорален прилив. Това бяха хората, които осигуриха логистиката за влизането в еврозоната, с цел да работи кабинета " Желязков “ изрично. Така че публикацията първо, не е справедлива, второ, лъжа отново споделям, да обърнем изключително внимание на момента, в който излиза – вписва се в тактиката на Политическа партия. Тя несъмнено има своите цели да доближи избран вид аудитория в Европа, да опише описа на Политическа партия за репресии, за пълзяща тирания, само че да не забравяме, че там лидера им на евролистата също беше, в случай че не е упрекнат в корупция, не и проверява, само че следва и там да се обясни случая с и неговите връзки с китайския лобизъм в Европа – нещо, което е едно много съществено обвиняване, от една страна. От друга страна, да разгледаме тезата, която някак си Политическа партия, пък и публикацията внушават, е за зараждаща се тирания. Аз персонално като анализатор и като човек съм извънредно сензитивна на сходна тематика, че може да има някакъв риск от властнически режим или белези за тирания. Реалността е следната: имаме съдружно държавно управление на малцинството с подкрепящ сътрудник, който не взе участие в държавното управление, това е Движение за права и свободи на Пеевски. Няма, на никое място не се вижда партия-държава, която да ръководи, а това е характерността за всяка една тирания. Второ, имаме налице доста разнолика съпротива, която е нестихваща в своите удари против ръководещите. Някак си виждаме и евроскептиците, пък и проевропейците, както се дефинират ПП-ДБ, ще гласоподават избор след избор на това държавно управление. Каква тирания имаме, откакто имаме толкоз разнолика и дейна съпротива? И извинявайте, само че в това общество, няма тоталитарни настройки. Нито едни социолози не са засекли нещо сходно, нито пък чисто по този начин качественият взор над обществото ни може да засече тоталитарни настройки, които са нужни, с цел да се прокара някакъв властнически режим. Непротив, обществото е извънредно, по този начин, както социологията сочи, сензитивно към някои избрани тематики за справедливостта в страната. Така че тази теза, отново споделям на ПП-ДБ не им прави чест, тъй като в действителност те са хората, които съставляват България посредством АЛДЕ Политическа партия, до момента в който Демократична България несъмнено са в ЕНП, и да показват България в отрицателна светлина, единствено с цел да защитят партийната си тактика, е един много неприятен метод.
Арестите и митингите ще повлияят ли на стабилността на страната и няма ли да провокират предварителни избори?
Вижте, това е задачата. Целта е да се радикализира ситуацията и съгласно мен да се върнем в толкоз втръсналата на всички жители и анализатори политическа рецесия. В изискванията на политическа рецесия ние видяхме по какъв начин в продължение на 4-5 години се случиха и можеха да се случат какви ли не неща – беше се заговорило за президентска република, излизаха едни и след други на избори и печелиха популисти, печелиха новосформирани планове, и нито един не можа да се задържи във властта, да направи нужни промени. Защото в действителност огромният въпрос е: за какво Политическа партия не направи промените, когато беше на власт и разполагаше с парламентарно болшинство, с лостовете на изпълнителната власт. Не успяваха. Популистите, влизайки във властта, в действителност се проваляха. Тук имам поради и " ИТН “ (ИТН) и опитите на президента Радев да владее държавната власт даже без парламент. Ако се върнем към тази рецесия, надали ще реализираме повече народна власт. Напротив, още веднъж хората ще бъдат мощно разколебани и в мътната вода какви ни не планове ще се опитат да си проправят път. За това е неприятна прогноза, в случай че кажем, че страната ще бъде дестабилизирана. Надявам се едни предварителни избори да се състоят едвам откакто влезем в еврозоната. Защото в противоположен случай, един подобен сюжет на предварителни избори, които неизбежно ще доведат до рецесия в сформиране на ръководство, още веднъж ще хвърлят страната в доста неразбираемо бъдеще.
Как се демонстрира в тази обстановка президентът Радев?
Разбира се той излезе и отбрани митинга, като сподели, че страната ни била " фасадна народна власт “. Извинявайте, каква фасадна народна власт, откакто ние получихме позитивна конвергенция, че ни одобриха в еврозоната, стартира си икономическите индикатори да излизат налице като триумфа. Самото общество апропо по този начин, както внушаваха президентът Радев индиректно, пък и антиевропейските партии, че ще осъдят всеки, който ни е вкарал в еврозоната. Видяхме, че социологията демонстрира повишаване на рейтинга на след този акт по присъединението ни в еврозоната. Виждаме спад, въпреки и лек, в поддръжката и имиджа за президента. Така че не виждам никакъв мотив да разграждаме модела, който по този начин или другояче ни измъкна от рецесията. От тази рецесия, в която във време на безвремие се случиха толкоз неприятни неща за самата страна – разградиха се институции в случай че щете, направиха се ходове, които ни дръпнаха години обратно. Да не приказваме пък за случая с контракта с БОТАШ, който беше подписан с изключение на скандално, само че и някак си без наказания на парламент. Така че добре е да ценим това, което имаме и несъмнено, има доста още какво да оправяме от позиция на упованията в обществото, отново споделя, за правдивост и за тази правосъдна промяна, за която толкоз доста се приказва, само че тя изисква необятен политически консенсус. Тя изиска консенсус от вида на кръглата маса през 1989 година, и не давам толкоз като сполучлив модел кръглата маса, колкото като формат, в който вземат участие всички, с цел да се седне и да се видят къде са проблемите. Очевидно и самият отчет, който съдържа рецензии по отношение на правосъдната система на Европа, който получихме, е обвързван с недотам качествените промени, промени, които се направиха за смяна в Конституцията, а в действителност паднаха в Конституционен съд от елементи. Така че правосъдната промяна изисква успокоение, изисква консенсус.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ