Тайната падна: Ето защо идеите на Хитлер покълват в Бавария?
Да стартираме в обратна посока: и до през днешния ден в Мюнхен обичат да повтарят, че не желаят "Хитлеров туризъм " - по сходство на оня в Берхтесгаден, където прикрити фенове на лудия "месия " се щурат из покрайнината, в която преди време се е намирала лятната резиденция на Хитлер.
Мюнхен очевидно счита, че това го оправдава - и освобождава от задължението да обръща взор към тъмното си националсоциалистическо минало.
Едмунд Щойбер е първият баварски министър-председател, посетил някогашния концентрационен лагер в намиращия се наоколо Дахау - това се случва през 1995 (!!!) година.
Уолтър Луис Дорн, някогашен консултант на военното управление в американската окупационна зона в Германия, написа в спомените си следното:
"Когато вестникарските кореспонденти търсеха образци за нацисти, които са се задържали на власт и след края на войната, следите нормално водеха към Франкфурт или Мюнхен. "
Защо тъкмо Мюнхен?
Но за какво Мюнхен? Защо тъкмо в този град стартира кариерата на Хитлер? Петер Лонгерих, изследвал биографично Гьобелс и Химлер, дава отговор ненапълно на този въпрос: "През 20-те години на предишния век в Мюнхен Хитлер е нещо като некоронован цар. "
За разлика от Виена, където начинаещият художник Хитлер претърпява цялостно крушение, и за разлика от голям Берлин, където не му обръщат съвсем никакво внимание, в прегледния по размери Мюнхен някогашният клеветник на работа в баварската войска съумява да развихри своето его, написа DW.
В Мюнхен Хитлер открива една националистическа, антисемитска атмосфера, която е добре пристигнала за концепциите и задачите на надарения демогог. Там обаче той осъзнава и обстоятелството, че в случай че желае да пристигна на власт, ще има потребност от поддръжката както на гражданския, по този начин и на благородническия хайлайф.
Кой е в действителност така наречен "мюнхенски фактор ", спомогнал за издигането на Хитлер? Хайнц Голвиц, специалист по история и народопсихология на Бавария, разказва през 1955 година отколешната баварска податливост към оня тип политика, ръководена от възприятията и темперамента, вместо от разсъдъка.
Тъкмо тя, съгласно учения, доста добре прилягала на бойкия агитационен жанр на националсоциализма.
Алкохолът е отговорен?
Американският историк Дейвид Клей Лардж търси други аргументи - извънредно високата консумация на алкохол в баварската столица е съгласно него един от факторите за политическото радикализиране.
Лардж изследвал прословутия Хитлеров поход към властта на 9 ноември 1923 година и открил, че преди въпросния поход били изпити 143 еднолитрови кани с бира.
Или с други думи: хората, асистирали на Хитлер при поемането на властта, са били в огромната си част пияници без всевъзможни задръжки.
Вярно, че по това време на всички места в Германия се е пиело много, само че единствено в Мюнхен е съществувала тази толкоз съдбоносна връзка сред алкохола и политиката. Казано иронично: единствено там бирхалето се трансформира в светилище.
Мюнхенските "специфики "
И още нещо способства за триумфа на Хитлеровия пуч в Мюнхен, твърди на собствен ред политологът и журналист Мартин Хехт: "За баварската столица от много време е присъща една ясно изразена грандоманщина, която се базира на мощен традиционализъм и на едно предмодерно и даже антимодерно разбиране за еднаквост, манифестиращо се в предизвикателно-провинциалния девиз: Ние сме си ние. "
Тези мюнхенски специфики де факто способстват за "раждането " на нацистите - от една разнородна групичка комплицирани хора те се трансформират в застрашително всеобщо придвижване.
Именно в Мюнхен, сдобил се през 1935 година с купата "столица на Движението ", се пишат първите стратегии за набези, там се провежда първата кавга с политическата съпротива, там се слага началото на систематичното изтребване на евреите.
Мюнхен очевидно счита, че това го оправдава - и освобождава от задължението да обръща взор към тъмното си националсоциалистическо минало.
Едмунд Щойбер е първият баварски министър-председател, посетил някогашния концентрационен лагер в намиращия се наоколо Дахау - това се случва през 1995 (!!!) година.
Уолтър Луис Дорн, някогашен консултант на военното управление в американската окупационна зона в Германия, написа в спомените си следното:
"Когато вестникарските кореспонденти търсеха образци за нацисти, които са се задържали на власт и след края на войната, следите нормално водеха към Франкфурт или Мюнхен. "
Защо тъкмо Мюнхен?
Но за какво Мюнхен? Защо тъкмо в този град стартира кариерата на Хитлер? Петер Лонгерих, изследвал биографично Гьобелс и Химлер, дава отговор ненапълно на този въпрос: "През 20-те години на предишния век в Мюнхен Хитлер е нещо като некоронован цар. "
За разлика от Виена, където начинаещият художник Хитлер претърпява цялостно крушение, и за разлика от голям Берлин, където не му обръщат съвсем никакво внимание, в прегледния по размери Мюнхен някогашният клеветник на работа в баварската войска съумява да развихри своето его, написа DW.
В Мюнхен Хитлер открива една националистическа, антисемитска атмосфера, която е добре пристигнала за концепциите и задачите на надарения демогог. Там обаче той осъзнава и обстоятелството, че в случай че желае да пристигна на власт, ще има потребност от поддръжката както на гражданския, по този начин и на благородническия хайлайф.
Кой е в действителност така наречен "мюнхенски фактор ", спомогнал за издигането на Хитлер? Хайнц Голвиц, специалист по история и народопсихология на Бавария, разказва през 1955 година отколешната баварска податливост към оня тип политика, ръководена от възприятията и темперамента, вместо от разсъдъка.
Тъкмо тя, съгласно учения, доста добре прилягала на бойкия агитационен жанр на националсоциализма.
Алкохолът е отговорен?
Американският историк Дейвид Клей Лардж търси други аргументи - извънредно високата консумация на алкохол в баварската столица е съгласно него един от факторите за политическото радикализиране.
Лардж изследвал прословутия Хитлеров поход към властта на 9 ноември 1923 година и открил, че преди въпросния поход били изпити 143 еднолитрови кани с бира.
Или с други думи: хората, асистирали на Хитлер при поемането на властта, са били в огромната си част пияници без всевъзможни задръжки.
Вярно, че по това време на всички места в Германия се е пиело много, само че единствено в Мюнхен е съществувала тази толкоз съдбоносна връзка сред алкохола и политиката. Казано иронично: единствено там бирхалето се трансформира в светилище.
Мюнхенските "специфики "
И още нещо способства за триумфа на Хитлеровия пуч в Мюнхен, твърди на собствен ред политологът и журналист Мартин Хехт: "За баварската столица от много време е присъща една ясно изразена грандоманщина, която се базира на мощен традиционализъм и на едно предмодерно и даже антимодерно разбиране за еднаквост, манифестиращо се в предизвикателно-провинциалния девиз: Ние сме си ние. "
Тези мюнхенски специфики де факто способстват за "раждането " на нацистите - от една разнородна групичка комплицирани хора те се трансформират в застрашително всеобщо придвижване.
Именно в Мюнхен, сдобил се през 1935 година с купата "столица на Движението ", се пишат първите стратегии за набези, там се провежда първата кавга с политическата съпротива, там се слага началото на систематичното изтребване на евреите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ