Да загубиш близък от нелечима болест е тежко, но понякога

Да загубиш непосредствен от нелечима болест е тежко, само че от време на време – неизбежно. Да го загубиш по време на пандемия или война е непреодолима болежка. Но да погребваме децата си по пътищата – това е народен неуспех. Това е покруса, която не може и не трябва да бъде призната като " естествена част от живота ".

Това написа в своя Facebook профил Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

Коментарът ѝ е предизвикан от тежките пътнотранспортни катастрофи в страната и голям брой изгубени човешки животи. 

Ето какво още написа тя: 

Да видиш по какъв начин в черната земя се спуска дребен ковчег не е просто заравяне на едно дете. Това е символичната гибел на нашата нация. Това е моментът, в който би трябвало да осъзнаем, че сме изгубили не просто живот, а бъдеще, вяра, смисъл.

Сега повече от всеки път би трябвало да бъдем мощни, единни, виновни. Всички – институции, жители, специалисти, политици – би трябвало да работим ЗАЕДНО. За една нова, почтена България. България, в която децата доживяват да станат възрастни, а възрастните – да се радват на своите внуци.

Моля всички българи за примирение. За обединяване. Нека бъдем почтени и горди. Нека върнем смисъла на думите " живот " и " човещина ". И най-накрая, дано сложим завършек на войната по пътищата.

В името на живота. В името на децата ни. В името на България.