Да вземеш кредити за 250 000 лв., да ти вземат всичко и пак да дължиш 1 милион: История за “вечния длъжник“
Да вземеш заеми за 250 000 лева и 12 години по-късно да загубиш апартамент, къща и земя и да продължаваш да дължиш съвсем 1 милион лв.. Темата за безконечния дебитор и неналичието на съответна отбрана от страната, в случай че този дебитор желае, само че не може да връща отговорностите си, продължава да е на дневен ред.
Прочетете още
Над две трети имат или са имали заем, ипотека, лизинг или други сходни отговорности. Едва една трета нямат и не са имали заеми, сочат данните на Министерството на правораздаването.
Те са от национално представително изследване, извършено от организация „ Галъп “ в интервала 5 до 8 април и демонстрират, че животът на заем е всеобщо публикуван у нас и никой не е предпазен от истории като тази, която ще ви разкажем.
„ Искам да се показва като една от многото, които съм в бранш " безконечен дебитор ". Преди години бяха пуснали към фонд „ Земеделие “ една мярка за развиване на селските региони. Тогава с моята сестра взехме решение, че можем да си го позволим в този миг да създадем хотел на язовир „ Доспат “. Консултантът, при който отидохме, ни се изсмя и сподели: „ Момичета, това е за хора с пари. “ Прие ни една компания, направи плана. Вече бяхме купили земята с ипотека. Ние можехме да си позволим ипотека към оня миг. Тогава работех дружно със сестра ми в осигурителен офис, бяхме на заплата и приходите ни бяха положителни. “
Разказът е на 44-годишна жена от регионален град в България. Годината е 2007-а. Тя ипотекира парцел, който има, с цел да купят земя към язовир „ Доспат “ и да аплайват за финансиране пред фонд „ Земеделие “. По контракт фондът трябвало да се произнесе дали утвърждава плана им до три месеца след кандидатстването.
„ Решихме, че за три месеца няма риск. Когато ние получихме утвърждението, бяха минали три години. През тези три години банките ни взеха парите по заемите “, споделя дамата.
Освен ипотека за земята двете дами залагат цялото фамилно имущество, с цел да изтеглят общо към 250 000 лева - с изключение на за земята и с цел да приготвят плановете за построяването на хотела и цялата инфраструктура към него. Когато след три години идва утвърждението от фонд „ Земеделие “, двете сестри са останали без работа и към този момент изостават с погасяването на заема си.
„ За да провиснал част от парите, трябваше банкова гаранция. Банката не се съгласи да я даде, тъй като към този момент бяхме на една вноска забавяне. Без нея ние нямаме опция да усвоим парите и не можем да стартираме плана. Нещата потеглиха надолу. Ако към оня миг сме взели заеми общо за 250 000 лева, в края на краищата на мен ми се търсят 800 000 лева, в случай че всичко е взето – апартаментът, в който живеех, както и къщата, в която живееше сестра ми и земята “, споделя още дамата.
България е единствената страна в Европа, където няма закон, който да пази хората, които изпадат в затруднено състояние и не могат да погасяват задълженията си. В предишния парламент текстовете на план минаха на първо четене, само че време за второ нямаше.
През годините тази жена се пробва да се контракти с банките по какъв начин да върне задълженията си, само че не става. Окончателно стопира да заплаща през 2010 година
„ От тогава до ден сегашен не работя в никакъв случай на контракт. Работя, изкарвам някакви пари, само че съм принудена да бъда в сивия бранш. Моят живот продължи доста тежко и сега продължава тежко. Имам две деца, до неотдавна бях на квартира. Не знам по какъв начин ще се погрижа за тях. Вече съм на 44, след някоя година ще би трябвало да се пенсионирам, в случай че доживея при този стрес. Аз даже и това не мога да направя “, споделя още дамата.
Няма публични данни какъв брой са хората, които не се оправят с задълженията си. Причината - огромна част изпитват стеснение да признаят.
Изследването, поръчано от правосъдното министерство, обаче сочи, че половината българите не могат да посрещнат изключителни разноски, в случай че им се наложи. Всеки втори участник в проучването споделя, че познава хора, които сега не са в положение да заплащат задълженията си.
А близо една трета - че в този момент или преди те самите са изпадали в такава обстановка. Около 2% " сега са “.
Най-често задължения натрупат стопански най-активните хора сред 30 и 59-годишна възраст.
Законопроектът на правосъдното министерство планува арбитър да се произнася по всеки случай, само че безапелационното условие е длъжникът да е безкористен, т.е. да е положил старания да има работа, да не е разпродавал имуществото си след взимане на заема, да не е плащал за скъпи пътувания, да не е осъждан. Проектът предлага отбрана да могат да желаят хора с дълг над 10 минимални заплати.
Сега на ход са новите депутати - двете огромни обединения записаха в листата с предпочитани законопроекти и този за персоналния банкрут. Освен всичко друго и от неговото приемане зависи да можем да получим и парите по втория транш от Плана за възобновяване.
„ Задлъжняването се е трансформирало в обществено зло, в едно злополучие. Този закон не взема решение единствено казуса на длъжниците, а оказва помощ на цялото общество. Ако този дебитор се върне и получи нов старт, той ще стартира да използва артикули и услуги, които води до стопански напредък “, разяснява юрист Десислава Филипова, ръководител на фондация " Център за европейска интеграция на България и за отбрана правата на индивида ", която е съавтор на един от предходните планове за закон за персоналния банкрут.
Поканихме и представители на Асоциацията на колекторските компании, само че от там не съумяха да реагират за днешния диалог. Поканата остава отворена за продължение на диалога, когато законът влезе в Народното събрание.
Прочетете още
Над две трети имат или са имали заем, ипотека, лизинг или други сходни отговорности. Едва една трета нямат и не са имали заеми, сочат данните на Министерството на правораздаването.
Те са от национално представително изследване, извършено от организация „ Галъп “ в интервала 5 до 8 април и демонстрират, че животът на заем е всеобщо публикуван у нас и никой не е предпазен от истории като тази, която ще ви разкажем.
„ Искам да се показва като една от многото, които съм в бранш " безконечен дебитор ". Преди години бяха пуснали към фонд „ Земеделие “ една мярка за развиване на селските региони. Тогава с моята сестра взехме решение, че можем да си го позволим в този миг да създадем хотел на язовир „ Доспат “. Консултантът, при който отидохме, ни се изсмя и сподели: „ Момичета, това е за хора с пари. “ Прие ни една компания, направи плана. Вече бяхме купили земята с ипотека. Ние можехме да си позволим ипотека към оня миг. Тогава работех дружно със сестра ми в осигурителен офис, бяхме на заплата и приходите ни бяха положителни. “
Разказът е на 44-годишна жена от регионален град в България. Годината е 2007-а. Тя ипотекира парцел, който има, с цел да купят земя към язовир „ Доспат “ и да аплайват за финансиране пред фонд „ Земеделие “. По контракт фондът трябвало да се произнесе дали утвърждава плана им до три месеца след кандидатстването.
„ Решихме, че за три месеца няма риск. Когато ние получихме утвърждението, бяха минали три години. През тези три години банките ни взеха парите по заемите “, споделя дамата.
Освен ипотека за земята двете дами залагат цялото фамилно имущество, с цел да изтеглят общо към 250 000 лева - с изключение на за земята и с цел да приготвят плановете за построяването на хотела и цялата инфраструктура към него. Когато след три години идва утвърждението от фонд „ Земеделие “, двете сестри са останали без работа и към този момент изостават с погасяването на заема си.
„ За да провиснал част от парите, трябваше банкова гаранция. Банката не се съгласи да я даде, тъй като към този момент бяхме на една вноска забавяне. Без нея ние нямаме опция да усвоим парите и не можем да стартираме плана. Нещата потеглиха надолу. Ако към оня миг сме взели заеми общо за 250 000 лева, в края на краищата на мен ми се търсят 800 000 лева, в случай че всичко е взето – апартаментът, в който живеех, както и къщата, в която живееше сестра ми и земята “, споделя още дамата.
България е единствената страна в Европа, където няма закон, който да пази хората, които изпадат в затруднено състояние и не могат да погасяват задълженията си. В предишния парламент текстовете на план минаха на първо четене, само че време за второ нямаше.
През годините тази жена се пробва да се контракти с банките по какъв начин да върне задълженията си, само че не става. Окончателно стопира да заплаща през 2010 година
„ От тогава до ден сегашен не работя в никакъв случай на контракт. Работя, изкарвам някакви пари, само че съм принудена да бъда в сивия бранш. Моят живот продължи доста тежко и сега продължава тежко. Имам две деца, до неотдавна бях на квартира. Не знам по какъв начин ще се погрижа за тях. Вече съм на 44, след някоя година ще би трябвало да се пенсионирам, в случай че доживея при този стрес. Аз даже и това не мога да направя “, споделя още дамата.
Няма публични данни какъв брой са хората, които не се оправят с задълженията си. Причината - огромна част изпитват стеснение да признаят.
Изследването, поръчано от правосъдното министерство, обаче сочи, че половината българите не могат да посрещнат изключителни разноски, в случай че им се наложи. Всеки втори участник в проучването споделя, че познава хора, които сега не са в положение да заплащат задълженията си.
А близо една трета - че в този момент или преди те самите са изпадали в такава обстановка. Около 2% " сега са “.
Най-често задължения натрупат стопански най-активните хора сред 30 и 59-годишна възраст.
Законопроектът на правосъдното министерство планува арбитър да се произнася по всеки случай, само че безапелационното условие е длъжникът да е безкористен, т.е. да е положил старания да има работа, да не е разпродавал имуществото си след взимане на заема, да не е плащал за скъпи пътувания, да не е осъждан. Проектът предлага отбрана да могат да желаят хора с дълг над 10 минимални заплати.
Сега на ход са новите депутати - двете огромни обединения записаха в листата с предпочитани законопроекти и този за персоналния банкрут. Освен всичко друго и от неговото приемане зависи да можем да получим и парите по втория транш от Плана за възобновяване.
„ Задлъжняването се е трансформирало в обществено зло, в едно злополучие. Този закон не взема решение единствено казуса на длъжниците, а оказва помощ на цялото общество. Ако този дебитор се върне и получи нов старт, той ще стартира да използва артикули и услуги, които води до стопански напредък “, разяснява юрист Десислава Филипова, ръководител на фондация " Център за европейска интеграция на България и за отбрана правата на индивида ", която е съавтор на един от предходните планове за закон за персоналния банкрут.
Поканихме и представители на Асоциацията на колекторските компании, само че от там не съумяха да реагират за днешния диалог. Поканата остава отворена за продължение на диалога, когато законът влезе в Народното събрание.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ