Пристрастени към пазаруването
Да, всички обичаме да пазарим – да обикаляме магазините, да преглеждаме, пробваме всякакви неща, да бърборим с приятелки за мода и бижута. И въпреки считана за чисто женска пристрастеност, извършването на покупки е присъщо и на мъжете – те се суетят към колата или заниманието си със същия възторг както една жена към чифт обувки.
Сигурно сме деца на времето си. Достъпните източници – интернет, наличните средства – с кредитна карта, опцията да пазарим даже от дивана. Всички тези фактори дават зелена светлина на, подмолният маркетинг на индустриалните колоси, които нервират апетит - за промоцията, понижението, разпродажбата. Ами всичките реклами, които ни заобикалят и програмират какво да купуваме и какво не? Нищо чудно, че извършването на покупки е неотменима част от всекидневието ни и за извършването на покупки към този момент се заприказва като за болест, взаимозависимост, получи и дори клинично име - ониомания
Не осъзнаваме по какъв начин се случва. Купуването в количества, които остават непотребни, забравени, празнотата с изключение на в банковата сметка, само че и празнотата в нас, откакто еуфорията е минала. Познато ли ни е? Опасността обаче е в неналичието на надзор, безразборното, необяснимото награбване, сърцетуптенето на касата, екстазът от цялостните с торбички ръце. А осъзнаването на следствията води до виновност, скрупули, криене от околните на размерите на извършването на покупки ни. Почти като наркозависимост.
Да, извършването на покупки може да бъде взаимозависимост в цялостното, клинично даже, и значение. Психолозите изясняват това болестно положение с образуваната в детството ниска самокритика. Отхвърляне, безчувственост и равнодушие, липса на поддръжка от страна на родителите са типичните предпоставки за тази намалена самокритика. Трупането на движимости в консуматорското общество носи чувство за полезност, значителност. Удивените погледи, завистта на близките или личния състав в магазина в допълнение укрепва самочувствието.
От друга страна ниските равнища на серотонина, които ни карат да хапваме шоколад, когато сме подтиснати, са една спомагателна допустима причина. Пазаруването в такива моменти, известната на всички дами „ шопинг терапия ”, е метод да се оправим с депресията. И още веднъж – губим надзор, рационалното мислене отстъпва място на лакомото грабене на още и още. Тази „ терапия ” може да не заплашва живота ни като опиатите и алкохола, цигарите, само че правилото е еднакъв – метод да избягаме от проблемите, да почувстваме тръпката.
Как да разпознаем зависимостта? Пристрастените не могат да обяснят за какво са купили дадена движимост, дреха, обувки или за какво в това количество. Те не държат сметка за финансите, за бюджета, с който разполагат. Пазаруват постоянно когато са подтиснати, друга опция за подобряването на настроението не е ефикасна. Често обичат да подаряват и са извънредно великодушни, с цел да се харесат на близките. Скоро еуфорията се сменя с незадоволеност от покупката, за разлика от елементарния покупател, който е удовлетворен от напазаруваното, тъй като е било потребно и се харесва. Следва възприятието на виновност за изхарчените пари, самонаказването за стореното, угризенията. Може да не звучи извънредно съществено за терзание на фона на другите зависимости, само че изследваните случаи на привързаност демонстрират, че тя води до редица персонални проблеми – задлъжнялост, нерядко стигнала до съд, бракоразвод, меланхолия, хранителни разстройства.
Затова усетим ли сходен проблем у себе си или околните би трябвало неотложно да реагираме.
• Зависимост като всички останали – всяко лекуване стартира с различаване, осъзнаване и признание на казуса. Не бива да омаловажаваме това положение, то има съществени последици.
• Причините могат да са разнообразни, само че стигне ли се до намалено въодушевление и депресивни мисли, по- добре е да се срещнем с другарка, да почетем, да се разходим в парка. Иначе казано – да сменяем удоволствието от извършването на покупки с някое друго, по- положително.
• Далеч от магазините – за начало можем да пропуснем постоянната обиколка за седмица. Да вземем другарка, която е наясно с казуса и да ни възпира. Съответно да заобикаляме тези приятелки, които също като нас нямат надзор, най-малко краткотрайно.
• Парите остават у дома. Преди излизане да проверим какъв брой пари имаме „ за харчене ”, само че и да си дадем сметка, каква част от тях отиват за другите разноски. Ако излезем без непотребни пари, единствено с джобни, дебитните и кредитните карти да са съответно прибрани – това ще ни спести толкоз доста, че вместо даваме дребни суми тук и там, можем да си позволим да попътуваме, а за какво не и някоя по- крупна покупка като автомобил, да вземем за пример.
Трудно е да се повярва, че нещо толкоз всекидневно като ходенето по магазините, може да придобие толкоз страховити размери. Но аргументите и надлежно – решението на проблемите, се крият само в нас. Времето и обществото, в което живеем, лишава полезността от индивида и я придава на движимостите и „ владея ” се разпознава със „ съм ”. Само в случай че позволим.
Сигурно сме деца на времето си. Достъпните източници – интернет, наличните средства – с кредитна карта, опцията да пазарим даже от дивана. Всички тези фактори дават зелена светлина на, подмолният маркетинг на индустриалните колоси, които нервират апетит - за промоцията, понижението, разпродажбата. Ами всичките реклами, които ни заобикалят и програмират какво да купуваме и какво не? Нищо чудно, че извършването на покупки е неотменима част от всекидневието ни и за извършването на покупки към този момент се заприказва като за болест, взаимозависимост, получи и дори клинично име - ониомания
Не осъзнаваме по какъв начин се случва. Купуването в количества, които остават непотребни, забравени, празнотата с изключение на в банковата сметка, само че и празнотата в нас, откакто еуфорията е минала. Познато ли ни е? Опасността обаче е в неналичието на надзор, безразборното, необяснимото награбване, сърцетуптенето на касата, екстазът от цялостните с торбички ръце. А осъзнаването на следствията води до виновност, скрупули, криене от околните на размерите на извършването на покупки ни. Почти като наркозависимост.
Да, извършването на покупки може да бъде взаимозависимост в цялостното, клинично даже, и значение. Психолозите изясняват това болестно положение с образуваната в детството ниска самокритика. Отхвърляне, безчувственост и равнодушие, липса на поддръжка от страна на родителите са типичните предпоставки за тази намалена самокритика. Трупането на движимости в консуматорското общество носи чувство за полезност, значителност. Удивените погледи, завистта на близките или личния състав в магазина в допълнение укрепва самочувствието.
От друга страна ниските равнища на серотонина, които ни карат да хапваме шоколад, когато сме подтиснати, са една спомагателна допустима причина. Пазаруването в такива моменти, известната на всички дами „ шопинг терапия ”, е метод да се оправим с депресията. И още веднъж – губим надзор, рационалното мислене отстъпва място на лакомото грабене на още и още. Тази „ терапия ” може да не заплашва живота ни като опиатите и алкохола, цигарите, само че правилото е еднакъв – метод да избягаме от проблемите, да почувстваме тръпката.
Как да разпознаем зависимостта? Пристрастените не могат да обяснят за какво са купили дадена движимост, дреха, обувки или за какво в това количество. Те не държат сметка за финансите, за бюджета, с който разполагат. Пазаруват постоянно когато са подтиснати, друга опция за подобряването на настроението не е ефикасна. Често обичат да подаряват и са извънредно великодушни, с цел да се харесат на близките. Скоро еуфорията се сменя с незадоволеност от покупката, за разлика от елементарния покупател, който е удовлетворен от напазаруваното, тъй като е било потребно и се харесва. Следва възприятието на виновност за изхарчените пари, самонаказването за стореното, угризенията. Може да не звучи извънредно съществено за терзание на фона на другите зависимости, само че изследваните случаи на привързаност демонстрират, че тя води до редица персонални проблеми – задлъжнялост, нерядко стигнала до съд, бракоразвод, меланхолия, хранителни разстройства.
Затова усетим ли сходен проблем у себе си или околните би трябвало неотложно да реагираме.
• Зависимост като всички останали – всяко лекуване стартира с различаване, осъзнаване и признание на казуса. Не бива да омаловажаваме това положение, то има съществени последици.
• Причините могат да са разнообразни, само че стигне ли се до намалено въодушевление и депресивни мисли, по- добре е да се срещнем с другарка, да почетем, да се разходим в парка. Иначе казано – да сменяем удоволствието от извършването на покупки с някое друго, по- положително.
• Далеч от магазините – за начало можем да пропуснем постоянната обиколка за седмица. Да вземем другарка, която е наясно с казуса и да ни възпира. Съответно да заобикаляме тези приятелки, които също като нас нямат надзор, най-малко краткотрайно.
• Парите остават у дома. Преди излизане да проверим какъв брой пари имаме „ за харчене ”, само че и да си дадем сметка, каква част от тях отиват за другите разноски. Ако излезем без непотребни пари, единствено с джобни, дебитните и кредитните карти да са съответно прибрани – това ще ни спести толкоз доста, че вместо даваме дребни суми тук и там, можем да си позволим да попътуваме, а за какво не и някоя по- крупна покупка като автомобил, да вземем за пример.
Трудно е да се повярва, че нещо толкоз всекидневно като ходенето по магазините, може да придобие толкоз страховити размери. Но аргументите и надлежно – решението на проблемите, се крият само в нас. Времето и обществото, в което живеем, лишава полезността от индивида и я придава на движимостите и „ владея ” се разпознава със „ съм ”. Само в случай че позволим.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ