,fit(768:433)&14:08:49)
Мартин Стоев: 2023 година може да бъде пагубна
Да водиш юношески национали е разкош
Не съм взел участие в никакъв конкурс, че да бъда избиран за селекционер, разгласи експертът
При всяка промяна на народен селекционер в мъжкия волейболен отбор на България името на Мартин Стоев се завърта като едно от главните за поста. Извелият страната ни до медали на международното състезание през 2006 и на Световната купа през 2007 треньор бе на крачка от завръщане през 2012, а единствено преди седмица бе един от главните любимци за мястото на Николай Желязков. В последна сметка Управителният съвет на федерацията се спря на Пламен Константинов. Стоев завърши уговорката си с младежките национали, прощаването с които пристигна с бронзов орден на европейското до 20 година в Италия.
- Г-н Стоев, съжалявате ли, че федерацията не избра вас за народен селекционер на мъжете?
- Трябва малко да се поизчисти това разбиране „ определен “. Аз за нищо не съм кандидатствал. Това, че ми е спрягано името от някои хора от Управтелния съвет пред някои медии…Не се връзват нещата. Аз не съм взел участие в никакъв конкурс, че да бъда избиран. Федерацията е решила да даде контракт на Пламен Константинов – това е ситуацията! А че те между тях са коментирали някакви имена – това са си техни неща.
- С вас някой приказва ли в тази връзка?
- С мен приказва Любо Ганев. Попита ме дали бих поел тима. Казах му, че бих се съгласил при дълготраен контракт, при еди-какви си условия, и до такава степен. Повече не съм бил издирван по този въпрос. Или изискванията които аз съм сложил, не ги устройват, или нещо друго. Но не знам – те си вземат решение. Ще повторя – аз никого не съм търсил по тоя мотив.
- Чуха се отзиви, че не са се спрели на вашето име тъкмо поради този дълготраен контракт.
- Аз обмислям по този начин – като би трябвало да се прави нещо съществено и се гони цел като класиране на Олимпийски игри, това значи, че договорът би трябвало да е най-малко за един олимпийски цикъл, нали по този начин? Това е естественото. Тук стават малко по-рано нещата – явява се един олимпийски цикъл плюс една година и по тази причина желаех подобен контракт. За една година не бих се съгласил да повеждам какъвто и да е тим, освен народен. За един сезон един треньор може да не покаже това, на което е кадърен. Може да се случат доста неща. Следващата година ще е доста тежка за българския народен тим (предстоят Лига на нациите, европейско състезание, което ще се играе и у нас и олимпийска подготовка, б.а.). Моята цел беше да имаме тим, който да се бори се класиране на Игрите в Лос Анджелис. 2023 може да бъде пагубна за всеки един треньор, колкото и да е добър той.
- Защо?
- Защото възможностите за класиране на Олимпиадата в Париж са минимални съгласно мен.
- Може би и за това ваше изявление са „ дръпнали ръчната “ някои членове на Управителния съвет…
- Съжалявам, само че аз споделям това, което мисля и виждам. Ние нямаме никакво съображение и никаква почва, на която да стъпим сега, с цел да кажем „ Имаме искания и желаеме да вървим на Олимпийските игри в Париж “. Имаме предпочитание – и аз желая. Но спрямо играта, която демонстрираме и мястото, на което се намираме в международната класация, това не е реалистично.
- Те очевидно желаят да чуят това нещо.
- Явно те търсят някой да им каже това, което желаят да чуят. Но би трябвало да питате тях.
- Сега се чака Пламен Константинов да повика част от отказалите се/отказаните играчи в последните години. Какво мислите по този въпрос?
- Това не мога да го разясня, не е в моята компетентност.
- За поредна година се сблъскваме с проблема „ отвращение да се играе за националния тим “. Как може да се реши този проблем съгласно вас?
- Отговарям с една дума – мъчно. Тия неща са изпуснати във времето, не са неотдавна.
- Кога се изпуснаха?
- Изпуснати са. От много време – може би след Олимпийските игри в Лондон. За мен да играеш за националния тим би трябвало да е чест и достолепие за всеки един играч. Явно след несъмнено време и след натрупването на някой лев се не помни от кое място си тръгнал. И се отхвърлят. И то не се отхвърлят непосредствено, ами имат голямо предпочитание да играят, само че в последния миг леко се контузват, нещо става. То се вижда кой желае да играе и кой не желае. Този проблем не може да се реши от през днешния ден за на следващия ден. Един ден, когато се направи един тим, да се стартира от нулата, да се построи колектив със постоянен нрав – тогава е допустимо. Имаме и такива изявления от сорта „ изтощен от клубното състезание, изтощен от не знам си какво “. Същевременно предишния сезон в Лигата на нациите французите да не са си почивали през зимата? Събраха се всички и си завоюваха шампионата. Това не е опрощение. Всички са изморени.
- Някой обаче може да ви опонира, че повиквателна за италианския народен тим се премира с 50 000 евро, а у нас се взимат 400 лева заплата.
- Има го и това. Аз не приказвам единствено от едната страна, истината постоянно е по средата, сред играч, федерация и треньор. Не може да се желае, а да не се дава. Да, чест и достолепие е, само че тези хора са експерти и те се устоят от волейбол. Те не работят нещо друго и да играят волейбол за наслаждение.
- Понеже говорите за нова основа. Беше ли направена стъпка в тази посока при Николай Желязков?
- Аз не бих желал да разясня решения, стъпки, отзиви на сътрудници. Аз не съм техен оценител. Но да давам оценки на хора – няма смисъл. Един като е паднал, е елементарно да го риташ.
- Явно не ме разбрахте добре – питах ви дали се сложи нова основа с подмладяването. Изобщо тази тематика с подмладяването по какъв начин ви се коства? За мен персонално такова нещо като тотално такова е доста комплицирано, може би единственият позитивен образец е италианският тим.
- Според мен напълно подмладяване не може да стане. Трябва да има опитни състезатели, които да вкарат по-младите в ситуацията.
- Точно по този начин. И да вдъхват някакъв почит на тази група.
- Естествено. И професионализъм, и дисциплинираност и по този начин нататък…В момента се намираме в такова положение, че сме на 23-о място в международната класация. Ако изпаднем още малко – под 24-а позиция, нас даже няма да ни канят на олимпийска подготовка. Тук става въпрос освен за тима, не да си приказваме за подмладяване, млади и остарели. На нас ни трябват резултати. Защото в случай че няма резултати идната година, станем ли 26-и в ранглистата, Франция не хазаин на Игрите, а Русия получи късмет да взе участие на подготовка, ние дори няма да получим късмет да се борим за квота. И като не играеш подготовка, към този момент отиваш второкласен федерация към спортното министерство и финансирането пада на половина. И това не би трябвало да се позволява.
- На вас ще ви се занимава ли още една година с юношески национали? Договорът ви изтече, а следващата година следва международно.
- Моят контракт изтича на 31 декември тази година. До момента нямам сериозен диалог, не съм канен от страна на федерацията за подновяването му. Има подмятания, недоизказани фрази, само че черно на бяло няма нищо.
- Подхвърляния да водите тима и следващата година ли?
- От сорта „ ще ги водиш ли още една година, няма ли да ги водиш “. Това са несериозни неща. Не съм извикан публично – да приказваме за условия, цели и по този начин нататък. Такъв диалог не е воден.
- На вас занимава ли ви се, тъй като имате особена връзка с този тим?
- Този тим е построен напълно от мен в продължение на 5 години. Когато го създавахме, федерацията по волейбол имаше различен президент (Данчо Лазаров, б.а.). Тогава на смешка поех уговорката за 4 години. Аз съм си извършил задачата. На мен ми се занимава с този тим, тъй като момчетата са израснали с мене, аз съм им бил като татко. Но това си има и другата страна. Условията, които се оферират от българската федерация за треньор на подрастващи, не приказвам съответно за мен или някой различен, не разрешават да правиш единствено това. Т.е. един треньор би трябвало да работи нещо друго, с цел да си разреши лукса да води младежка гарнитура.
- Лукс напряко звучи ужасно, да ви кажа.
 )
- Заплащането месечно е малко повече от една минимална работна заплата. Смешно е, разбирате ли? Понякоа колкото огромно предпочитание да имаш за нещо, ти не можеш да си го позволиш. А може и да не ги повеждам следващата година. В този случай аз би трябвало да работя и като клубен треньор, с цел да мога да си разреша да бъда и народен треньор.
,fit(1100:608) )
- В тази връзка може ли да ви забележим отпред на клубен тим?
- Може, всичко е допустимо. Аз не съм на 75 години да се пенсионирам. В момента съм с настоящ контракт до 31 декември, само че като изтече той, ще взема решения. Аз можех и предни години да бъда треньор на клубен тим, само че не го направих, тъй като трябваше да си извърша уговорката към тия момчета. Но в този момент мога, в случай, че нямам ангажимент. Свободен съм да върша каквото си желая.
- А в България на клубно равнище представяте ли си да работите?
- Не знам. Много се възнамерявам, тъй като в случай че не пребивавам в София, а във Варна, Бургас, Монтана или чужбина, е същата работа. Аз отново не съм си у дома. Всичко опира до професионализма. Ние живеем от волейбола, това ни е специалността. Където са най-подходящи изискванията – възнаграждение, вероятност, тим, цели, ще направя разбор и ще взема решение къде да се работи.
Петър Стоянов, “Тема Спорт ”
Не съм взел участие в никакъв конкурс, че да бъда избиран за селекционер, разгласи експертът
При всяка промяна на народен селекционер в мъжкия волейболен отбор на България името на Мартин Стоев се завърта като едно от главните за поста. Извелият страната ни до медали на международното състезание през 2006 и на Световната купа през 2007 треньор бе на крачка от завръщане през 2012, а единствено преди седмица бе един от главните любимци за мястото на Николай Желязков. В последна сметка Управителният съвет на федерацията се спря на Пламен Константинов. Стоев завърши уговорката си с младежките национали, прощаването с които пристигна с бронзов орден на европейското до 20 година в Италия.
- Г-н Стоев, съжалявате ли, че федерацията не избра вас за народен селекционер на мъжете?
- Трябва малко да се поизчисти това разбиране „ определен “. Аз за нищо не съм кандидатствал. Това, че ми е спрягано името от някои хора от Управтелния съвет пред някои медии…Не се връзват нещата. Аз не съм взел участие в никакъв конкурс, че да бъда избиран. Федерацията е решила да даде контракт на Пламен Константинов – това е ситуацията! А че те между тях са коментирали някакви имена – това са си техни неща.
- С вас някой приказва ли в тази връзка?
- С мен приказва Любо Ганев. Попита ме дали бих поел тима. Казах му, че бих се съгласил при дълготраен контракт, при еди-какви си условия, и до такава степен. Повече не съм бил издирван по този въпрос. Или изискванията които аз съм сложил, не ги устройват, или нещо друго. Но не знам – те си вземат решение. Ще повторя – аз никого не съм търсил по тоя мотив.
- Чуха се отзиви, че не са се спрели на вашето име тъкмо поради този дълготраен контракт.
- Аз обмислям по този начин – като би трябвало да се прави нещо съществено и се гони цел като класиране на Олимпийски игри, това значи, че договорът би трябвало да е най-малко за един олимпийски цикъл, нали по този начин? Това е естественото. Тук стават малко по-рано нещата – явява се един олимпийски цикъл плюс една година и по тази причина желаех подобен контракт. За една година не бих се съгласил да повеждам какъвто и да е тим, освен народен. За един сезон един треньор може да не покаже това, на което е кадърен. Може да се случат доста неща. Следващата година ще е доста тежка за българския народен тим (предстоят Лига на нациите, европейско състезание, което ще се играе и у нас и олимпийска подготовка, б.а.). Моята цел беше да имаме тим, който да се бори се класиране на Игрите в Лос Анджелис. 2023 може да бъде пагубна за всеки един треньор, колкото и да е добър той.
- Защо?
- Защото възможностите за класиране на Олимпиадата в Париж са минимални съгласно мен.
- Може би и за това ваше изявление са „ дръпнали ръчната “ някои членове на Управителния съвет…
- Съжалявам, само че аз споделям това, което мисля и виждам. Ние нямаме никакво съображение и никаква почва, на която да стъпим сега, с цел да кажем „ Имаме искания и желаеме да вървим на Олимпийските игри в Париж “. Имаме предпочитание – и аз желая. Но спрямо играта, която демонстрираме и мястото, на което се намираме в международната класация, това не е реалистично.
- Те очевидно желаят да чуят това нещо.
- Явно те търсят някой да им каже това, което желаят да чуят. Но би трябвало да питате тях.
- Сега се чака Пламен Константинов да повика част от отказалите се/отказаните играчи в последните години. Какво мислите по този въпрос?
- Това не мога да го разясня, не е в моята компетентност.
- За поредна година се сблъскваме с проблема „ отвращение да се играе за националния тим “. Как може да се реши този проблем съгласно вас?
- Отговарям с една дума – мъчно. Тия неща са изпуснати във времето, не са неотдавна.
- Кога се изпуснаха?
- Изпуснати са. От много време – може би след Олимпийските игри в Лондон. За мен да играеш за националния тим би трябвало да е чест и достолепие за всеки един играч. Явно след несъмнено време и след натрупването на някой лев се не помни от кое място си тръгнал. И се отхвърлят. И то не се отхвърлят непосредствено, ами имат голямо предпочитание да играят, само че в последния миг леко се контузват, нещо става. То се вижда кой желае да играе и кой не желае. Този проблем не може да се реши от през днешния ден за на следващия ден. Един ден, когато се направи един тим, да се стартира от нулата, да се построи колектив със постоянен нрав – тогава е допустимо. Имаме и такива изявления от сорта „ изтощен от клубното състезание, изтощен от не знам си какво “. Същевременно предишния сезон в Лигата на нациите французите да не са си почивали през зимата? Събраха се всички и си завоюваха шампионата. Това не е опрощение. Всички са изморени.
- Някой обаче може да ви опонира, че повиквателна за италианския народен тим се премира с 50 000 евро, а у нас се взимат 400 лева заплата.
- Има го и това. Аз не приказвам единствено от едната страна, истината постоянно е по средата, сред играч, федерация и треньор. Не може да се желае, а да не се дава. Да, чест и достолепие е, само че тези хора са експерти и те се устоят от волейбол. Те не работят нещо друго и да играят волейбол за наслаждение.
- Понеже говорите за нова основа. Беше ли направена стъпка в тази посока при Николай Желязков?
- Аз не бих желал да разясня решения, стъпки, отзиви на сътрудници. Аз не съм техен оценител. Но да давам оценки на хора – няма смисъл. Един като е паднал, е елементарно да го риташ.
- Явно не ме разбрахте добре – питах ви дали се сложи нова основа с подмладяването. Изобщо тази тематика с подмладяването по какъв начин ви се коства? За мен персонално такова нещо като тотално такова е доста комплицирано, може би единственият позитивен образец е италианският тим.
- Според мен напълно подмладяване не може да стане. Трябва да има опитни състезатели, които да вкарат по-младите в ситуацията.
- Точно по този начин. И да вдъхват някакъв почит на тази група.
- Естествено. И професионализъм, и дисциплинираност и по този начин нататък…В момента се намираме в такова положение, че сме на 23-о място в международната класация. Ако изпаднем още малко – под 24-а позиция, нас даже няма да ни канят на олимпийска подготовка. Тук става въпрос освен за тима, не да си приказваме за подмладяване, млади и остарели. На нас ни трябват резултати. Защото в случай че няма резултати идната година, станем ли 26-и в ранглистата, Франция не хазаин на Игрите, а Русия получи късмет да взе участие на подготовка, ние дори няма да получим късмет да се борим за квота. И като не играеш подготовка, към този момент отиваш второкласен федерация към спортното министерство и финансирането пада на половина. И това не би трябвало да се позволява.
- На вас ще ви се занимава ли още една година с юношески национали? Договорът ви изтече, а следващата година следва международно.
- Моят контракт изтича на 31 декември тази година. До момента нямам сериозен диалог, не съм канен от страна на федерацията за подновяването му. Има подмятания, недоизказани фрази, само че черно на бяло няма нищо.
- Подхвърляния да водите тима и следващата година ли?
- От сорта „ ще ги водиш ли още една година, няма ли да ги водиш “. Това са несериозни неща. Не съм извикан публично – да приказваме за условия, цели и по този начин нататък. Такъв диалог не е воден.
- На вас занимава ли ви се, тъй като имате особена връзка с този тим?
- Този тим е построен напълно от мен в продължение на 5 години. Когато го създавахме, федерацията по волейбол имаше различен президент (Данчо Лазаров, б.а.). Тогава на смешка поех уговорката за 4 години. Аз съм си извършил задачата. На мен ми се занимава с този тим, тъй като момчетата са израснали с мене, аз съм им бил като татко. Но това си има и другата страна. Условията, които се оферират от българската федерация за треньор на подрастващи, не приказвам съответно за мен или някой различен, не разрешават да правиш единствено това. Т.е. един треньор би трябвало да работи нещо друго, с цел да си разреши лукса да води младежка гарнитура.
- Лукс напряко звучи ужасно, да ви кажа.
- Заплащането месечно е малко повече от една минимална работна заплата. Смешно е, разбирате ли? Понякоа колкото огромно предпочитание да имаш за нещо, ти не можеш да си го позволиш. А може и да не ги повеждам следващата година. В този случай аз би трябвало да работя и като клубен треньор, с цел да мога да си разреша да бъда и народен треньор.
- В тази връзка може ли да ви забележим отпред на клубен тим?
- Може, всичко е допустимо. Аз не съм на 75 години да се пенсионирам. В момента съм с настоящ контракт до 31 декември, само че като изтече той, ще взема решения. Аз можех и предни години да бъда треньор на клубен тим, само че не го направих, тъй като трябваше да си извърша уговорката към тия момчета. Но в този момент мога, в случай, че нямам ангажимент. Свободен съм да върша каквото си желая.
- А в България на клубно равнище представяте ли си да работите?
- Не знам. Много се възнамерявам, тъй като в случай че не пребивавам в София, а във Варна, Бургас, Монтана или чужбина, е същата работа. Аз отново не съм си у дома. Всичко опира до професионализма. Ние живеем от волейбола, това ни е специалността. Където са най-подходящи изискванията – възнаграждение, вероятност, тим, цели, ще направя разбор и ще взема решение къде да се работи.
Петър Стоянов, “Тема Спорт ”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ