Да вдишаш времето. Да се наслаждаваш на всеки миг, да

Да вдишаш времето.

Да се наслаждаваш на всеки момент, да правиш това, което искаш – не което ти постанова някой глупак. Разбрах какво е да вдишаш времето, когато теглих една майна на светската суетност, на безсмислените диалози, на тъпите коктейли, където снобите се кипрят с съвременни облекла и празни приказки, на изложения на некадърни художници, на халтавите театрални постановки. Чудя се по какъв начин толкоз години съм издържал да поддържам връзка с егоцентрични простаци, които не виждат по надалеч от пъпа си.

Вдишвам времето и съзнавам каква некадърна сган е налазила страната. Това е дребният проблем. Големият е, че, свободният, надарен човек е смачкван от борбата за оцеляване. Ако е същински гений обаче ще успее. Ще живее мизерно, само че ще успее за смут на посредствената сган.

Занимават ме с политически простотии, с въвеждане на евро, войни, украински просяци и съветски сътрудници. Не ми пука – това са лайняни нелепости, с които замазват очите на слепците. Ако нашите, родни идиоти можеха да се видят в огледалото със затворени очи….

Те ме могат, само че в случай че можеха щяха да видят оядени търбуси. Не лица, а шкембета, надути до спукване. Когато идиотите си създадат интервенция за свиване на търбусите обликът в огледалото е същият.

А на тези, които са избрали да бъдат тъпи овце и ще си умрат като тъпи овце мога да кажа единствено: Вашето не е живот, а прогнил сън. И когато умрете, тогава ще се разсъните.

Пука ми за хората, които имат сърце и са принудени да живеят в тази страна. Те нямат грам късмет да живеят умерено. Те са заобиколени от шантави чалга простаци, нагли богаташи, некъдърни сноби и население, което желае да се наяде, изсере и наебе.

Какво е да изстрадаш шанса си? Да страдаш дълго, да стигнеш дъното, само че когато той почука на вратата ти, да си подготвен. Повечето хора не могат да разграничат шанса си от трикрилен дрешник.

Но ти, който си страдал, до степен душата ти да се изпразни от болежка ще си подготвен за него.

Ще го сграбчиш.

И ще вдишаш времето.

Иво Югов