Да върнем влиянието на България като световно средище за развитието на славистиката, призова вицепрезидентът на форум в Атина
Да възстановим въздействието на България измежду водещите слависти по света , да върнем заслуженото ѝ място като средище за развиването на славистиката. България е люлката, която сътвори цяла нова цивилизация – славянската, и би трябвало да се знае, че популяризира към останалия славянски свят знание, просвета и нематериалност , които и до през днешния ден предопределят развиването на Европа. За това прикани вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Атина на Международния теоретичен конгрес „ Пътят на светлината “ в деня, в който православната черква уважава Светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Форумът, който се организира под патронажа на вицепрезидента, е част от програмата за отбелязването на 20-годишнината на Българското неделно учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “.
В приветствието си Йотова благодари на учените и учителите в българските неделни учебни заведения , че популяризират знанието за духовната империя България.
„ Както написа Паисий в своята „ История славянобългарска “, българите по-рано от всички славянски нации почнали да четат на своя език “ , напомни вицепрезидентът.
„ Епохалното дело на Светите братя Кирил и Методий беше продължено от техните възпитаници, само че тяхната задача не завърши в Централна Европа. Преди повече от 11 века в българските земи се родиха свещени букви и книжовни школи, които разпространиха четмо, писмо, просвета и нематериалност по целия славянски свят. Спасено от княз Борис, славянското слово беше публикувано с българските букви и на Изток, и на Запад, и сложи началото на нова словесност, просвета, нематериалност, утвърди православието “, съобщи Илияна Йотова. Вицепрезидентът акцентира борбата, която се води за Кирило-Методиевото завещание. „ Трябва да се знае и разчитаме доста на вас, учените, преподавателите, да разказвате, да потвърждавате, че задачата на Светите братя Кирил и Методий и техните възпитаници откри избавление в тогавашната българска страна с помощта на далновидни български владетели. Родиха се авторитетните Преславска и Охридска книжовна школа “ , уточни Йотова.
Вицепрезидентът беше безапелационна, че историята на писмеността, която българите дадоха на славянския свят, не трябва да е обгърната от незнание , да завива в лъжепатриотарство, да доближава краен шовинизъм.
Като най-хубавия проводник измежду българските деца в чужбина на българското познание, на българщината и приноса на България в международното културно завещание Йотова дефинира българските неделни учебни заведения .
„ С вашата активност в софтуерния 21 век продължавате да пишете вечността, с най-силното оръжие – духовността и словото. Учите българските деца, които се раждат в чужбина, да познават своя корен, да отстояват своята еднаквост, да пазят българския език “ , обърна се тя към преподавателите в български неделни учебни заведения зад граница.
Вицепрезидентът сложи въпроса за фрапантно намаляващите лекторати по български език и просвета в непознати университети – от 200 преди 20-ина години, през днешния ден са към 40. Тя прикани за общите старания на българската страна да бъдат възвърнати тези изгубени позиции.
Илияна Йотова още веднъж отбрани концепцията за основаването на Български народен културен институт зад граница .
„ Той ще е нужният и скъп сътрудник в задачата ни за разпространяване на българското културно-историческо завещание, за привличане на интереса на непознатите жители към българския език, обичаи, просвета и нематериалност. Само България от европейските страни няма подобен институт “ , уточни Йотова.
Като част от напъните за връщането на ролята на България в международната славистика е самодейността на вицепрезидента за интернационален конгрес за кирилицата. Преди две години подобен конгрес в София събра известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша, Сърбия и техни български сътрудници, които дискутираха основаването и одобряването на кирилицата като нова графична система и смисъла й за православието, за духовността през Средновековието, както и вероятностите пред кирилицата в 21 век. През месец юни тази година следва второто издание на форума.
По-късно вицепрезидентът беседва с представители на български сдружения и неделни учебни заведения.
Да се чува мощно гласът на интелектуалците, прикани вицепрезидентът в Софийския университет