Възможно ли е да ядеш месо по 2-3 пъти седмично и да имаш недостиг на витамин Б12
Да, допустимо е да се употребява постоянно месо и все пак да има дефицит на витамин В12. Два са основните фактора, които могат да водят до недостиг на което и да е вещество, в това число и на този витамин: първо – незадоволителното количество в храната и второ – незадоволителното му асимилиране. Недоимъчен импорт на витамин В12 се среща постоянно при вегански, а също и при небалансиран вегетариански жанр на хранене, защото при индивида той се получава единствено от скотски храни. Много пъти обаче се следи дефицит и при хора постоянно ползващи месо. Първата причина в този случай е технологията на кулинарна обработка. Когато примерно месото се подлага на термична обработка в комбиниране с обилие на екстрахирани (изолирани) мазнини като олио, зехтин и други, се образува постоянен липиден комплекс и се нарушава освобождението и последващото асимилиране на витамин В12, защото той е водно, а не мастноразтворим. Другата причина е незадоволителната всмукване, заради нарушена биохимия на усвояващата система.
Нека разгледаме в резюме механизма на асимилиране на витамин В12 от човешкия организъм. Тъй като той е киселинонеустойчив и би се разрушил от солната киселина на стомаха, слюнчените ни жлези отделят характерен гликопротеин наименуван хаптокорин, който свързва витамина в предпазващ го комплекс. Под този тип той гладко минава през стомаха и постъпва в леко алкалната среда на дванадесетопръстника. Там под въздействие на панкреатичните ензими, хаптокоринът се унищожава и се отделя свободен витамин В12. Този свободен витамин В12 се свързва с различен гликопротеин, наименуван вътрешен фактор, който се синтезира от пристенните кафези на стомаха, и който в дванадесетопръстника свързва освободения от хаптокорина витамин В12 до нов комплекс. Само под типа на този втори комплекс – с вътрешния фактор, витамин В12 се усвоява малко по-надолу в тънките вътрешности – в крайния улеум, където бива разпознаван от характерни за задачата рецептори, наречени кубилин-рецептори. Понятно е, че всеки болестен развой, който нарушава което и да е звено на тази комплицирана верига, ще докара до неусвояване и недостиг на витамин В12. В практиката най-честите аргументи за това са хроничните възпаления на стомашно-чревния тракт – на устната празнина, на стомаха и на тънките вътрешности. Като имаме поради, че от инфектиране на стомаха (гастрит) и дванадесетопръстника (дуоденит) боледува всеки втори човек, можем да си отговорим и за какво дефицитът на витамин В12 е по този начин постоянно срещано събитие.
За да не позволяваме неналичието или дефицита на този жизненоважен витамин, е належащо да следваме няколко елементарни правила: Да не употребяваме или да ограничим до най-малко изолираните мазнини – олио, зехтин и др, като ги сменяем с интегрални източници – смлени ядки, авокадо, маслини, краве масло (последното съдържа натурален емулгатор – лецитин, който попречва слепването на витамина). Да не ги обработваме термично – да не ги пържим,печем или варим, защото като се изключи че слепват наличния витамин В12, термично обработените мазнини мощно нервират и възпаляват стомашно-чревния тракт. Да се грижим за вътрешната хигиена и здраве на нашите корем и вътрешности, като консумираме една огромна част сурова растителна храна, която с изключение на постоянен откъс, ще подсигурява и развиването на оптимална чревна флора – основата на нашия имунитет. Да заобикаляме комбинирането на животинските артикули на едно хранене дружно с глутен-съдържащи въглехидрати – самун, тестени и други В противоположен случай глутенът, който съставлява лепило, ще свърже витамина в неусвоими комплекси. Нежелателна е и комбинацията на меса с млечни артикули, защото казеинът – едно друго мощно лепило, би довел до същото.
Ако сме избрали вегански жанр на хранене, би трябвало да знаем, че витамин В12 наложително следва да взимаме постоянно като добавка (най-добре сублингвално – под езика), защото след третата година настъпват извънредно съществени повреди на здравето, изключително на нервната система. Препоръчително е един път годишно да изследваме цената на витамин В12 в кръвта.
Автор: Д-р Гайдурков
