Да вървиш, означава да си в комуникация с другитеИма една

Да вървиш, значи да си в връзка с другите


Има една фраза, която произнесох (на остров Лесбос – б.р.) – децата на мигрантите я носят изписана върху тениските си: „ Аз не съм опасност, аз съм в опасност “. Нашето богословие е богословие на мигрантите. Всички ние сме такива – най-малко след зова на Авраам, дружно с всички мигранти от народа на Израил, а пък и самият Исус е бил емигрант, един преселник. Освен това екзистенциално, посредством вярата, ние сме мигранти. Когато един мъж или една жена не са на път, те са мумии. Те са музеен експонат. Тогава личността не е жива.

И би трябвало освен „ да си “ на път, само че и да „ проправяш “ път. В една испанска поема се споделя: „ Пътят се проправя, до момента в който вървиш “. Да вървиш, значи да си в връзка с другите. Когато вървиш, ти ги срещаш. Вървенето е може би в основата на културата на срещата. Хората се срещат, поддържат връзка. Дали в положително, с другарство, или в зло, с войната, която е другата прекаленост. Голямото другарство, както и войната, са форми на връзка. Войната е връзка на агресивността, на която е кадърен индивидът. Когато споделям „ Човека “, имам поради мъжа и дамата. Когато човешката персона реши да спре да върви, тя се проваля. Тя се проваля в човешкото си предопределение. Да вървиш, значи постоянно да си в връзка. Можеш да сбъркаш пътя, можеш да паднеш… или, да се озовеш в лабиринт… Ала вървиш. Вървиш, губейки се, само че вървиш. И общуваш. Трудно ти е да общуваш, само че все пак общуваш. Казвам това, тъй като не би трябвало да отблъскваме личностите, които са на път. Това би означавало да отхвърлим общуването.

(От сп. „ Християнство и просвета “)