„Да върнете властта на народа“, каза Явор Божанков от БСП.

„ Да върнете властта на народа “, сподели Явор Божанков от Българска социалистическа партия.

След ТОВА няколко неща хрумват на човек – по кое време за последните 80 години властта е била на народа, като за начало; и по кое време и за какво роденият през 1990 година Божанков стана толкоз обществен? Сериозно? Роден 1990 година.. това значи, че когато аз съм бил на Националния стадион и съм посрещал футболните ни национали лятото на 1994 година след четвъртото им място в Съединени американски щати, господин Божанков е бил на 4 годинки.

И даже не разясня обстоятелството за какво той е депутат на тези години и по какъв начин и по кое време натрупа опита.

Но пък... и мнение има за властта, за народа... Е, не, ние съществено ли ще сме непрекъснатата насмешка на Европа? И не, не обичам да изтъквам политици по никакъв мотив, само че моментът някак си си го „ проси “:

„ Искам да попитам този народен представител излезе ли да се извини за това което сподели, че 80% от българските жители са дебили? “

– Цветан Цветанов, във връзка изявлението на Иво Христов от Българска социалистическа партия.

И всичко това се случва на трибуната на Народното събрание. Срам ме е, в действителност. Това са хората, които творят закоите на моята страна и дефинират какъв ще е моят живот. Имаше и още нещо, което Цветанов загатна и то беше: по кое време изобщо в миналото някой болшевик се е извинил за нещо? Кога се е извинил за държанието на водач на неговата партия, за неговото лично?

И си мислим за една химера: по кое време ще стане по този начин, че депутатите да носят отговорност за дуите си? Ама същинска. Те се изричат... хм-м-м-м – някак „ не на място “ и най-страшното, което им се случва, е най-много да подадат оставка. Интересно – в случай, че публицистите сме поставени в ъгъла и всяка наша дума се гледа под лупа, и всеки „ обиден “ се жалва в съда и ни притискат доста, но доста да внимаваме какво споделяме. А в Парламента всеки си приказва каквото му се е родило в главата на момента. И отвън Народното събрание – жителите му са „ смели “, че нищо не ги грози, нищо не ги заплашва – те са стигнали това заветно място, за което са се борили цялостен живот. За което и дядовците им – заслужилите борци против фашизма и капитализма, са се борили.

*

Добре беше, че името на Таско Ерменков беше упоменато в Парламента. Пример за нагла операция със страха на хората.

Помните ли това: „ ПРИЗОВАВАМ ИНТИТУЦИИТЕ, КОИТО РАЗПОЛАГАТ С ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЛУЧАЯ, ОЩЕ ДНЕС, ВЕДНАГА, Пожарна охрана СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ ИЛИ ДА ОПРОВЕРГАЯТ ТОВА КАТО ФАЛШИВА НОВИНА, ИЛИ ДА ПРЕДУПРЕДЯТ ГРАЖДАНИТЕ НА СОФИЯ. НЕДОПУСТИМО Е ПРИ ТАКИВА СЛУЧАИ ДЪРЖАВАТА (АКО Я ИМА) ДА МЪЛЧИ “?

Нищо изключително – един народен представител изпанипулира един народ, че е токсичен. Резултат? Отговорност? Какво пък приказвам и аз?!

*

Чудят се хората защо се борят от опозицията с тези апели за незабавна оставка. Те могат да вземат властта? Да са същинският водач? Не. И те не го имат вяра, просто им е значимо да клатят лодката, тъй като идват Евроизбори, а те са (да не забравяме какво демонстрира историята) лакмус за тези – значимите – вътрешните избори. Да, да си съпротива е сладко – хем си в Парламента, хем ти тече заплатата, хем компаниите ти са си мощни, тъй като ти нали си народен представител и никой не може да те пипне, хем и каквато и гнусота да се случи, незабавно я преписваш на властта, тъй като „ те “ нали са отговорни по дифолт за всичко. А ти – чист, чист, бял... все едно партията ти в никакъв случай не е управлявала и не е довела страната до произшествия – една след друга. Но паметта на гласоподавателя е къса, днеска я има, на следващия ден – не. Лошото е, че си мислехме, че с „ лустрацията “ или най-малко естесвеното „ изгубване “ на поддръжниците на това злокобно „ ляво “ нещата ще стартират някак да се подреждат, да се подреждат.

Да, но не – имаме ново... не „ ново “, а „ най-ново “ потомство леви – Явор Божанков – роден на 11 февруари 1990 година, ръководител на Асоциацията на рециклиращата промишленост, който се качва на трибуната в Парламента и декларира: „ Да върнете властта на народа “.

P.S. А апропо – цялата „ седянка “ в Парламента през днешния ден беше проведена поради новия вицепремиер – Марияна Николова, която взе мястото на Валери Симеонов. Същият Валери Симеонов, против който всички от „ лявото “ не стопираха да мрънкат, до момента в който не подаде оставка. После към този момент не беше толкоз забавен. А постът, който заема, а страната, която щяхме да спасяваме от него? Никой не се сети даже да ѝ зададе въпрос: коя е, какви проекти има, по какъв начин ще работи? Не. „ Седянката “ в Парламента беше отдадена на нещо по-важно – да се поплюваме с властта.