С ваксина или без ваксина?!
Да имунизирам ли детето си, или да не го имунизирам? Не, няма да го имунизирам, тъй като чух, че имунизациите са рискови! Ами в случай че се разболее?… Май е по-добре да го имунизирам! През главата на огромна част от родителите минават сходни мисли и терзания. В желанието си да изберем най-хубавото за децата си, от време на време просто бъркаме или противоположното. Безпомощните дребни човечета се нуждаят от нашата отговорност и внимание, по тази причина ние, като родители, би трябвало да подходим точно към избора, който вършим. Преди да вземем решение, добре е да бъдем осведомени по кое време би трябвало да се направи първата имунизация и за какво, кои са целесъобразните и наложителните ваксини, какво съдържат имунизациите, които се ползват на децата, и т.н… Списание „ 9 месеца ” се срещна с доцент Атанас Мангъров , шеф на Детската клиника към Инфекциозна болница СБАЛИПБ „ Проф. Иван Киров ”, София.
Кога би трябвало да се сложи първата ваксина и какво съставлява тя?
Първата ваксина би трябвало да се сложи директно след раждането на детето. Всъщност имунизациите са две – едната е против хепатит B, а другата против туберкулоза. Имунизацията против хепатит В у нас се прави от 1992 година Ние сме една от първите страни, които вкараха тази имунизация още при новородени. Основната причина е, че в нашата страна носители на вируса са 4–5% от популацията. Преди тази година доста постоянно лекувахме 3–4-месечни кърмачета от остра чернодробна непълнота, т.е. от хепатална кома. На процедура, откогато въведохме имунизацията, не сме имали случай на хепатит В при бебе. Много постоянно ни питат за какво имунизираме новородените, в случай че хепатит В е полово портативна болест. Много просто – с изключение на по сексуален път, болестта се предава и отвесно, от майката на плода, т.е. децата се заразяват от майките си, най-често към раждането. Проблемите идват по-късно, тъй като инкубационният интервал при инфектирано дете трае цели 6 месеца. Ако имунизацията се направи още при раждането, бебето построява имунитет за към 2 седмици и се икономисват всички неприятности на фамилията.
Всички ние знаем, че е належащо да се вършат имунизации, само че доста малко от нас знаят какво съдържат имунизациите за бебета?
Ваксината против хепатит В съдържа обвивката на вируса на хепатит В –повърхностния му антиген (т.нар. австралийски антиген). Вкарването на обвивката в организма основава антитела против повърхностния антиген и индивидът е предпазен от заразяване.
Съвременните ваксини против коклюш съдържат единствено тези елементи от коклюшните бактерии, които имат най-силно антигенно деяние. Те се назовават ацелуларни (безклетъчни) ваксини. По-старите ваксини против коклюш (каквато беше употребяваната у нас до 2007 г.) съдържаха целия коклюшен бактерий, изработен, нагледно казано „ на салата ”. Поради това, че съдържаха антигени от цялата клетка на коклюшния бактерий, те се назоваха целоклетъчни ваксини. Създаваният от тях имунен отговар бе по-силен, само че и страничните реакции бяха несравнимо по-силно изразени.
Ваксината против рубеола, морбили и заушки е жива ваксина и в нея се употребяват омаломощени вируси. Те нервират имунната система, без да провокират клинично проявено заболяване, само че я карат да образува антитела, предпазващи ваксинираните от същинското заболяване.
Обикновено родителите са доста обезпокоени и раздвоени по отношение на ваксинациите… Може ли едно дете да се болести от ваксина или да получи алергия?
Ваксините, които се употребяват през днешния ден, причиняват токсични, а не алергични реакции. Използваните във имунизациите антигени (т.е. елементи от бактерии или вируси) са същите като в причиняващите болести бактерии и вируси. Те не придизвикват заболяване, а единствено нервират, „ гъделичкат ” имунната система. Алергични реакции могат да се причинят най-много от нищожните количества софтуерни примеси във имунизациите (напр. яйчен белтък при вирусни ваксини, отглеждани в кокоши ембриони). Съвременните ваксини са високопречистени и високотехнологични артикули. В тях сходни примеси са сведени до най-малко, на практика липсват, заради което и постваксиналните алергични реакции са също извънредно редки. Възможно е след имунизация да се увеличи температурата и да се зачерви мястото на убождането. Родителите би трябвало да са наясно, че е изцяло обикновено 24 до 48 часа след слагането на имунизацията детето да усеща неразположение. Освен това, в случай че се вдигне температура, не е належащо тя да се смъква, с изключение на в доста краен случай. Доказано е, че антипиретичните средства понижават силата на имунния отговор. Много неправилно е родителите да дават на детето лекарствени средства преди и след имунизация – противоалергични средства и други То единствено би трябвало да премине през късия интервал на изнемощялост, неразположение, температура, което е изцяло в реда на нещата.
Кои са наложителните и целесъобразните ваксини?
Ваксините, които са включени в Националния имунизационен календар, са наложителни. Понятието „ наложителни ” е доста условно, защото аз към момента не съм чул някой да е санкциониран за това, че не е имунизиран или не е ваксинирал детето си, както е по закон. Важно е да се знае, че за наложителните ваксини заплаща страната, а за целесъобразните плащаме сами. Много от имунизациите, които у нас са целесъобразни, по света са наложителни. Препоръчителната ваксина през първата година от живота на детето е против ротавирусен гастроентерит. Добре е тя да се сложи до 6-ия месец, несъмнено, в случай че родителите имат финансова опция. Освен че самото правене на всички наложителни имунизации е значимо, значителен е и моментът, в който те се вършат. Няма никакъв смисъл да чакате детето да порасне, да укрепне имунната му система и така нататък Повечето ваксини се ползват в ранна детска възраст, защото децата са най-изложени на риск в началните стадии от живота си. Не е едно и също да изкараш менингит на 3 месеца или на 3 години и 3 месеца.
Какви имунизации е належащо да се създадат в ранна детска възраст?
Непосредствено след раждането на детето се слагат ваксини за туберкулоза и първата доза на имунизацията за хепатит В. При навършване на един месец се ползва втората доза на тази ваксина. На втория месец – имунизациите за дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце вид Б и пневмококовата конюгатна ваксина. Те се ползват и на третия и четвъртия месец. Останалите ваксини се слагат в сходство с Националния имунизационен календар.
Нараства броят на родителите, които отхвърлят да имунизират децата си…
Решението на всеки родител е самостоятелно, само че в такива случаи би трябвало да се намеси страната, защото в интерес за цялото общество е всички да сме имунизирани. Всеки родител, който отхвърля да имунизира детето си, би трябвало да е наясно с опцията то да се разболее и да носи отговорност за следствията от това както за самото него по този начин и за близките. От друга страна обществото, в лицето на страната, би трябвало да носи и търси отговорност както при възможни постваксинални увреждания, по този начин и при увреждания вследствие на ненаправени имунизации. Това че си родител, не ти дава право да рискуваш здравето и живота на личното си дете и близките заради незнание, предубеждения и най-много псевдоинформираност.
В кои случаи не може да се имунизира детето?
На процедура няма такива случаи, в случай че детето има тежък имунен недостиг. Това са единични случаи, при които има нарушен клетъчен или хуморален имунитет, само че сходни положения са извънредно редки и несъвместими с живота – тези деца умират от липса на имунна отбрана. Във всички останали случаи – при деца с хронични болести, малформации, детска церебрална парализа, астма, ХИВ-инфекция и прочие би трябвало да се има поради, че съществуването на сходно заболяване е причина за по-тежко протичане и по-голяма възможност от затруднения на инфекциозната болест, която се профилактира с имунизацията. Постваксиналните реакции при тях не са по-тежки в сравнение с при здравите деца, а рисковете при вероятно заболяване са доста огромни.
Даниела Граховска
Списание „ 9 месеца ”
//www.9m-bg.com/




