Електронният голем и електронният гълъб: Границите на изкуствения интелект
Да, триумфът на изкуствения разсъдък, този „ електронен голем “ е в действителност необикновен. Да вземеш и данапишеш безупречна публикация за създателя и скоро, не се колебая, освен да напишеш публикация, само че и да предложиш тематика, концепция и жанр, за които създателят преди малко щеше да мисли, е необикновено. Но почтено казано не ме плаши изключително.
За електронен голем, в допълнение към външния тип и качествата (които, несъмнено, ще станат много съвършени в близко бъдеще), главната задача към момента е да работи с разумен разум, в това число логичност, да работи с колосална информация и да основава нови способи на размишление.
Но в действителност в най-хубавия случай това е единствено отражение, възпроизвеждане на „ разумен нрав ”... за началото на някой субект...
Например публицист. Резултатът, който може да реализира една рефлексия, постоянно е по-лош от резултатът, който оригиналът може да реализира.В идеалния случай това, което е написано от електронен голем, ще бъде по-лошо или съвсем същото като това, което е написано от публицист (ако приемем, несъмнено, че създателят се движи в областта на чисто разумен манталитет).
Но! Но в случай че електронният голем е отражение на манталитета не на един съответен субект, а на манталитета на човечеството като цяло (ноосферата на Вернадски), тогава, фокусирайки се върху избран публицист като песъчинка на този повсеместен нрав, електронният голем ще може да напише публикация доста по-добре от него.
Очевидно това е, което се случва в този момент. Той ще може освен да напише лична публикация по-добре от всеки създател, само че и като цяло да пресметна целия си живот.
Въпреки това, в случай че човек в способността си да отразява е идеално огледало, най-малко многостранно, тогава отразяващата дарба на електронен голем е лимитирана извънредно от съотношението (където, несъмнено, рационални тълкования на несъзнателната част на мозъка, изразени от всевъзможни психоаналитици и откриватели на онирични пространства, могат да бъдат вградени).
Освен това, като цяло, всички човешки тълкования на каквото и да било, в това число тези, които са фундаментално недостъпни за него, могат да бъдат включени в наличния голем: креативен акт, който излиза от цялото ментално ойкумене, лирика, която се пробива в други измерения, и в действителност такива действителности като възприятие, осъзнаване на личното наличие, наличието на битието, просто живота,... да не приказваме за мисълта за Бог.....
Чувства, живи същества, живот, въобще всичко субективно може да бъде налично за голема единствено като рационални тълкования и физически проявления. Докато за индивида, в способността му да отразява, всичко това е налично директно. Той самият е това и по тази причина схваща всичко без никакви тълкувания.
Следователно, в случай че човек по принцип е кадърен, показал деен, креативен разсъдък или осъзнал съпричастност към друго, духовно измерение, да излезе от границите на паричния нрав, в това число най-грубото му проявяване – външния свят, тогава електронният голем всъщност не е кадърен на това.
Той постоянно остава в рамките на съвкупния опит на човечеството – той се лута в лабиринтите на музея на интелектуалните, художествените, изобщо всички достижения на народите от всички столетия и континенти. Когато се занимава да вземем за пример с картина на популярен занаятчия, която отразява най-висшите духовни измерения, големът въобще не се включва в тях, само че може съвършено да ги интерпретира.
Умът, мисълта, даже разсъдъкът, за индивида е точно пътят към царството на духа, а постигането на това царство е задачата.
Докато за електронния голем е тъкмо противоположното: мозъкът, проявленията, мисълта, изключително рационалната, проектирана по незнаен метод от духовните сфери в нашето царство на материята, е крайната цел. В допълнение към интерпретациите и навигацията в тях, даже и да е доста по-добра от хората, също така е несъответствуваща.
Но би трябвало да се означи, че с изключение на негативната, електронният голем има и позитивна страна: за тези, които плуват извънредно в тълкования, които са оплетени в мрежата от рационални пояснения и хрумвания, електронният голем във всичко превъзхожда такива един трагичен, е явно доказателство за безсмислието на всичките му земни мисли и желания, както и самият той като доста по-лош образец спрямо голема... И такова доказателство може да послужи за превръщане към духа...
„ Електронен гълъб “ е ранна публикация на Джемал. Дори не помня какво, само че в случай че гълъбът е обвързван с обръщение от горната страна, от Небето, тогава електронният гълъб ще бъде мъртва, механична, музейна интерпретация на това обръщение... И тези тълкования не се обаждат и не вършат не водете електронния гълъб на никое място.
Ако, намирайки се до популярен монах, стихотворец, мъдрец, който е в безспорна тишина, по някакъв метод усещаме силата на други измерения, невидимото наличие на нещо неразбираемо за нас, само че грандиозно, тогава електронният голем няма да може да се записва и да проучва каквото и да било... при липса на разсъждения, тълкования и външни дейности той е цялостна нула...
Ернст Юнгер, припомняйки си срещата си с Хайдегер, написа: " В неговия метод на говорене, в елементарни, само че постоянно значими въпроси, в дългото безмълвие имаше нещо необикновено привлекателно, нещо магическо. Въпреки това, имах късмет тъкмо тук, при опита с неустоимата си прелест вкъщи. Посети ме и се разходихме в градината.Гледайки го по какъв начин върви - помня, че носеше зелена шапка - и слушайки по какъв начин говореше, правейки дълги паузи, почувствах омайното силата на наличието му. Целият облик и държание на философа отразяваше магнетичната мощ на отражението, същинското запитване: точно тя привличаше, убеждаваше събеседника.
За електронен голем, в допълнение към външния тип и качествата (които, несъмнено, ще станат много съвършени в близко бъдеще), главната задача към момента е да работи с разумен разум, в това число логичност, да работи с колосална информация и да основава нови способи на размишление.
Но в действителност в най-хубавия случай това е единствено отражение, възпроизвеждане на „ разумен нрав ”... за началото на някой субект...
Например публицист. Резултатът, който може да реализира една рефлексия, постоянно е по-лош от резултатът, който оригиналът може да реализира.В идеалния случай това, което е написано от електронен голем, ще бъде по-лошо или съвсем същото като това, което е написано от публицист (ако приемем, несъмнено, че създателят се движи в областта на чисто разумен манталитет).
Но! Но в случай че електронният голем е отражение на манталитета не на един съответен субект, а на манталитета на човечеството като цяло (ноосферата на Вернадски), тогава, фокусирайки се върху избран публицист като песъчинка на този повсеместен нрав, електронният голем ще може да напише публикация доста по-добре от него.
Очевидно това е, което се случва в този момент. Той ще може освен да напише лична публикация по-добре от всеки създател, само че и като цяло да пресметна целия си живот.
Въпреки това, в случай че човек в способността си да отразява е идеално огледало, най-малко многостранно, тогава отразяващата дарба на електронен голем е лимитирана извънредно от съотношението (където, несъмнено, рационални тълкования на несъзнателната част на мозъка, изразени от всевъзможни психоаналитици и откриватели на онирични пространства, могат да бъдат вградени).
Освен това, като цяло, всички човешки тълкования на каквото и да било, в това число тези, които са фундаментално недостъпни за него, могат да бъдат включени в наличния голем: креативен акт, който излиза от цялото ментално ойкумене, лирика, която се пробива в други измерения, и в действителност такива действителности като възприятие, осъзнаване на личното наличие, наличието на битието, просто живота,... да не приказваме за мисълта за Бог.....
Чувства, живи същества, живот, въобще всичко субективно може да бъде налично за голема единствено като рационални тълкования и физически проявления. Докато за индивида, в способността му да отразява, всичко това е налично директно. Той самият е това и по тази причина схваща всичко без никакви тълкувания.
Следователно, в случай че човек по принцип е кадърен, показал деен, креативен разсъдък или осъзнал съпричастност към друго, духовно измерение, да излезе от границите на паричния нрав, в това число най-грубото му проявяване – външния свят, тогава електронният голем всъщност не е кадърен на това.
Той постоянно остава в рамките на съвкупния опит на човечеството – той се лута в лабиринтите на музея на интелектуалните, художествените, изобщо всички достижения на народите от всички столетия и континенти. Когато се занимава да вземем за пример с картина на популярен занаятчия, която отразява най-висшите духовни измерения, големът въобще не се включва в тях, само че може съвършено да ги интерпретира.
Умът, мисълта, даже разсъдъкът, за индивида е точно пътят към царството на духа, а постигането на това царство е задачата.
Докато за електронния голем е тъкмо противоположното: мозъкът, проявленията, мисълта, изключително рационалната, проектирана по незнаен метод от духовните сфери в нашето царство на материята, е крайната цел. В допълнение към интерпретациите и навигацията в тях, даже и да е доста по-добра от хората, също така е несъответствуваща.
Но би трябвало да се означи, че с изключение на негативната, електронният голем има и позитивна страна: за тези, които плуват извънредно в тълкования, които са оплетени в мрежата от рационални пояснения и хрумвания, електронният голем във всичко превъзхожда такива един трагичен, е явно доказателство за безсмислието на всичките му земни мисли и желания, както и самият той като доста по-лош образец спрямо голема... И такова доказателство може да послужи за превръщане към духа...
„ Електронен гълъб “ е ранна публикация на Джемал. Дори не помня какво, само че в случай че гълъбът е обвързван с обръщение от горната страна, от Небето, тогава електронният гълъб ще бъде мъртва, механична, музейна интерпретация на това обръщение... И тези тълкования не се обаждат и не вършат не водете електронния гълъб на никое място.
Ако, намирайки се до популярен монах, стихотворец, мъдрец, който е в безспорна тишина, по някакъв метод усещаме силата на други измерения, невидимото наличие на нещо неразбираемо за нас, само че грандиозно, тогава електронният голем няма да може да се записва и да проучва каквото и да било... при липса на разсъждения, тълкования и външни дейности той е цялостна нула...
Ернст Юнгер, припомняйки си срещата си с Хайдегер, написа: " В неговия метод на говорене, в елементарни, само че постоянно значими въпроси, в дългото безмълвие имаше нещо необикновено привлекателно, нещо магическо. Въпреки това, имах късмет тъкмо тук, при опита с неустоимата си прелест вкъщи. Посети ме и се разходихме в градината.Гледайки го по какъв начин върви - помня, че носеше зелена шапка - и слушайки по какъв начин говореше, правейки дълги паузи, почувствах омайното силата на наличието му. Целият облик и държание на философа отразяваше магнетичната мощ на отражението, същинското запитване: точно тя привличаше, убеждаваше събеседника.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ