Да учиш или да оцелееш? Такъв избор днес стои пред

Да учиш или да оцелееш? Такъв избор през днешния ден стои пред децата в Украйна.
Повече от месец те живеят в непрекъснат боязън и стрес. На по-безопасните места децата започнаха да се връщат към образователния развой.

От самото начало на войната всяко учебно заведение в Украйна работи съгласно обстановката и взима подобаващи решения.

В село Криничне всички бяха изпратени за пролетна почивка и по-късно продължиха образованието си онлайн. В първите дни в просветителния развой се включиха и деца преселници от други райони на Украйна.

В момента има заповед на Министерството на образованието по какъв начин да се свързват и причисляват тези деца, които са пристигнали от горещите точки, където е невероятно да се провежда процесът даже онлайн, към тези райони, където е релативно умерено.

„ Около 30 деца са напуснали страната, само че съвсем всички се включват в образователния развой, в случай че има интернет връзка. И към тях се причислиха към 15 нови деца “, споделя Вера Меншенина, директорка на учебно заведение.



„ Спомням си първия ден, когато стартира войната, беше отдалечено. Седнах пред монитора и се притеснявах, като че ли преподавах първия си урок в живота. И в този момент си припомням, имам същата тръпка. И децата бяха със същото очакване. Започвах урока си и завършвах със същата фраза. Че би трябвало да имаме вяра, че всичко ще бъде наред. Защото вярата е единственото ни оръжие “, споделя Мария Демирова, която е основен преподавател по учебно-възпитателна работа.

По време на уроците учителите се пробват да не приказват за войната, да не вършат прогнози, да заобикалят сложни тематики за детската логика на психиката, само че по един или различен метод ги допират - в уроците по история, когато приказват за историята на църквите в Чернигов или Харков и които към този момент са разрушени от окупаторите.

„ Много е мъчно да се изясняват такива неща на децата, да се приказва за доста елементарни неща. Като учител по право разказвах на децата за нормите на интернационалното право, за суверенитета на страната, за правото на живот, доста е мъчно да се споделя още веднъж за това през днешния ден “, споделя директорката Вера Меншенина.

Децата, които четат за войната, не от страниците на учебниците по история, а от новините, виждат нейните прояви със личните си очи, не могат да останат същите.

Важен е и въпросът за приключилите и претендентите. Краят на образователната година е напълно близо, а няма време и опция за подобаваща подготовка. При какви условия ще влизат в университети и какви са желанията на децата?

„ Днес не можем да предвидим по какъв начин ще бъде самостоятелното външно оценяване, само че се приготвяме да го създадем. Вероятно през юли ще има тест, обезпечен механически, с оптималната бистрота на процедурата, само че към момента не знаем, по какъв начин ще бъде “, изясни Меншенина.

Броят на децата, постъпващи в университетите на непознати страни - Полша, Чехия, България, ще се усилва, счита още тя.

Децата не престават да живеят, да мечтаят и да учат. Да учат, с цел да оцелеят, с цел да имат бъдеще, което в този момент за тях е като че ли в мъгла.