В навечерието на Уимбълдън – оказа се, че Зверев има алергия към трева
Да участваш на Уимбълдън, само че да имаш алергия към трева – това сигурно не е допустимо най-хубавата композиция, само че тъкмо такава е обстановката на Александър Зверев.
Той призна за казуса си, като подчертава върху това, че се оправя, само че ироничното е, че навръх тази настилка са най-слабите му резултати.
„ Добре съм. Алергията към тревата не е нищо ново за мен. Страдам от нея всяка година “, сподели Зверев.
Германецът призна, че след първата си купа от Големия шлем към този момент усеща по-различна независимост.
„ Всичко е друго, когато към този момент имаш купа от Големия шлем. По-щастлив си и по някакъв метод по-свободен. Но когато съм на корта, желая просто да си свърша работата и да играя най-хубавия си тенис “.
Зверев разкри и какво е претърпял в навечерието на финала в Париж.
„ Денят преди финала не беше добър за мен. Не можех да се любувам на нищо, до момента в който мачът не завърши. Вече бях изгубил три финала от Големия шлем и усещах, че този просто би трябвало да го печеля “.
„ Този път против мен не беше Карлос Алкарас или Яник Синер, което усили напрежението още повече. Бях доста нервозен и под напрежение. Затова получих крампи в края на мача. Те не бяха физически, а бяха разследване от цялото това напрежение “.
Германецът приказва и за битката си с диабета, като отдаде най-голямата заслуга на майка си.
„ Майка ми беше единственият човек, който вярваше в мен още през цялото време “.
„ Лекарите споделяха, че професионалният спорт с диабет е освен неосъществим, само че и рисков. Майка ми обаче е извънредно твърдоглав човек. Винаги им отговаряше, че в случай че синът ѝ желае да реализира нещо, ще го направи. Много пъти си тръгваше от лекарските кабинети с думите, че ще им потвърдим, че бъркат. И го направихме “.
Зверев акцентира и какъв брой доста е напреднала медицината през последните две десетилетия.
„ Диабетът отпреди 20 години няма нищо общо със настоящия. Технологиите трансформираха всичко. Преди трябваше непрекъснато да си боцкаш пръста и ръчно да поставяш медикаментите. Днес съвсем всичко може да се управлява непосредствено от мобилния телефон “.
