Да тръгнеш от Пловдив към Рим е като да преминеш

Да тръгнеш от Пловдив към Рим е като да преминеш от една остаряла книга към друга — разнообразни езици, разнообразни сюжети, само че страниците им миришат на едно и също: камък, слънце и време, пише 
Прочетете още
Пловдивчанинът е човек, който е привикнал да живее с историята — да я среща заран по калдъръмените улички на Стария град, да я гледа по какъв начин се катери по тепетата и по какъв начин вечер се слива с жълтите светлини на Античния спектакъл. Затова, когато стъпи в Рим, той не изпитва онази внезапна изненада, която обзема някого, попаднал за пръв път измежду руините. Напротив — той се усеща като посетител в дом, чиято архитектура познава по инстинкт, само че в чиито стаи в никакъв случай не е влизал.

Хълмовете на Рим – Палатин, Авентин, Капитолий – отекват като далечни родственици на нашите Джендем, Бунарджик и Небет тепе. И в двата града те носят гледки, които не просто демонстрират пейзажа, а описват за епохи завоевания, протести, празници и елементарен делник.

Но в Рим мащабът е различен – всеки камък е вплетен в имперска упоритост. Форумите са по-големи, арките – по-високи, статуите – по-горди. И въпреки всичко, пловдивчанинът не се губи в това великолепие. Той идва от град, който е по-тих в славата си, само че също толкоз твърдоглав в паметта си. В Пловдив времето се разстила постепенно, съвсем мързеливо, до момента в който в Рим то тече с силата на фонтаните, които пръскат светлина и митове във въздуха.

Да видиш Рим, когато си от Пловдив, е като да срещнеш по-възрастен брат, който постоянно си чувал да загатват, само че в никакъв случай не си познавал персонално. Разпознаваш жестовете му – по какъв начин пази остарялото, само че строи ново върху него; по какъв начин приказва за предишното не със сантимент, а с горделивост.

И когато се върнеш, тепетата на Пловдив ти се костват още по-ценни. Защото си схванал, че да имаш хълмове, които носят история, е привилегия, споделена с малко градове по света. И че където и да отидеш, ще носиш у себе си чувството за двата града – единият твоят дом, другият – безконечният град, в който времето в никакъв случай не стопира да диша.

















Замалко да се объркаш - това не е ли пловдивския Тунел?



Е, на Испанските стълби навалицата е много по-голяма, в сравнение с стълбите на Каменица...