Да, точно така, тези войни не са от вчера. Но

Да, тъкмо по този начин, тези войни не са от през вчерашния ден. Но мисля, че сме в самото начало на идни войни за предишното, които евентуално ще бъдат цивилен войни, тъй като доста мощно разделят хората от една и съща нация във връзка с това по какъв начин те се отнасят към предишното. Това е доста тъжна история, тъй като всички велики хрумвания рано или късно се трансформират в своята диаметралност. Много дълги години паметта за Втората международна война на всички западни интелектуалци, на всички западни и източни народи бе обвързвана с паметта за изгубеното. Войните се свързваха точно с това. Създаде се ценностна подчиненост, където предишното се оказа по-ценно, в сравнение с сегашното или бъдещето. И колкото повече се покачва цената на предишното, толкоз повече тези хора, които се усещат изолирани от сегашното, се пристрастяват и се връщат към предишното. Паметта внезапно се оказва предмет на войни и хората я разделят между тях като завещание. Това е трагична история...

Това е фрагмент от изявлението на Оля Стоянова с съветската писателка Мария Степанова от септемврийския брой на списание " Култура ", отдаден на 100-годишнината от рождението на поета Александър Вутимски.

В него могат да бъдат прочетени преводни текстове като " Криза и крах " на френския мъдрец Жан-Люк Мерие, който от 2014 година твърди, че Европа е не в рецесия, а в крах, както и диалогът с историка Нийл Фъргюсън за хегемонията на левицата в университетските среди. В региона на театъра Людмил Димитров беседва със словенския режисьор Йерней Лоренци, който е гостувал на Варненско лято към този момент 3 пъти. През 2016 година той сграбчи българската аудитория със спектакъла " Илиада ". Списанието предлага и фрагмент от монографията на Красимир Илиев за художника и карикатурист Райко Алексиев, а Светлана Димитрова прави обзор на това, което следва в новия музикален сезон в София.