Порно за отмъщение и онлайн следене. Какво е дигиталното насилие и води ли се престъпление в България
Да ти разгласяват интимните фотоси в групи в Телеграм. Да те наблюдават с местоположението на телефона ти. Да те заплашват в чата. 25 ноември е ден против насилието над дами. Но то от дълго време не е единствено онлайн, минало е и онлайн. Ето къде е България със законите за цифрови закононарушения.
„ Запознахме се на морето, на Джулая. Беше занимателен, интелигентен, друг. Влюбих се. “
Така – съвсем като на филм, стартира любовната история на Биляна (името е променено). Скоро след срещата мъжът отпътува в чужбина и двамата влизат във връзка от разстояние.
Отначало всичко е наред – пишат си непрекъснато, а с времето стартират да си споделят и интимни фотоси. Биляна има доверие на колегата си. Но по-късно връзката им се трансформира и тя взема решение да се разделят.
„ Той не можа да го одобри. Звъня ми, молеше, плачеше, а след това стартира да ме заплашва. Докато един ден ми прати скрийншот – фотосите ми, качени в телеграм група с десетки хиляди мъже “, споделя Биляна.
Тази история е пресъздадена от актриса във от акцията „ Дигитални белези “ на фондация „ Окрилена “ , която приказва за онлайн насилието над дами.
„ Наричаха ме с обидни думи. Пишеха, че си го крънкам, че заслужавам да бъда изнасилена. Това беше отмъщението му “, споделя Биляна.
Във вторник – 25 ноември , е Международният ден за. По този мотив „ Окрилена “ обръща внимание на това принуждение, което се случва онлайн – в интернет, обществените мрежи, приложенията.
„ Направихме, тъй като толкоз постоянно във Facebook и ТикТок се появяват девойки, които се оплакват от идентични неща “, споделя основателката на фондацията Жени Вучева пред Свободна Европа.
Историята на Биляна е единствено един от образците. Дигиталното принуждение не е наложително и физическо, само че може да има психически и обществени последствия.
Не всяка форма на онлайн принуждение се счита за закононарушение в България
Не всяка форма на онлайн принуждение се счита за закононарушение в България. Затова в този момент тя би трябвало да промени законодателството си, споделят специалистите.
Причината е, че през 2024 година Европейската комисия ( Европейска комисия ) одобри значим документ – за битка с насилието над дами. Тя задължава страните членки на Европейски Съюз да вкарат в законите си няколко онлайн закононарушения. Едно от тях е точно разпространяването на интимни фотоси и видеа без единодушие. Ето и други:
киберпреследването;кибертормозът;подбуждането към ненавист или принуждение онлайн на база пол.
Част от тях към този момент са закононарушения в България, само че други не са. През февруари Министерството на правораздаването ( Министерство на правосъдието ) събра работна група, която да приготви нужните оферти за промени в закона. Такива още няма.
На пръв взор това не е проблем. Срокът това да се направи изтича чак през юни 2027 година
Но данни за такива прояви има и в този момент. А те не могат да се преследват съответно, до момента в който не влязат в Наказателния кодекс ( Наказателен кодекс ), споделят адвокати.
Какво е цифрово принуждение
По данни на Агенцията на Европейски Съюз за главните права от 2024 година, всяко трето момиче в Европейски Съюз на възраст сред 15 и 29 е претърпяло цифрово принуждение през последните 5 години.
Онлайн насилието е „ принуждение през телефона ти “, споделя Жени Вучева.
„ Това е някой да ти следи местоположението, с цел да ревизира непрекъснато къде си, с кого си, какво правиш. Отначало това се приема като знак на грижа, само че постоянно прераства в нещо извънредно. “
Друг образец е така наречен „ порно за възмездие “ (от англ. – revenge porn). Често мъже популяризират обществено интимни фотоси на дами, които са прекъснали връзката си с тях, като опит да им „ отмъстят “.
Такава е историята на Биляна. Освен нейната, има още две истории на видео. Едното споделя за жена, чийто сътрудник следи местоположението ѝ и я засипва със известия и позвънявания. Стига се до случай, в който дамата отива на бар и не поглежда телефона си за час. Мъжът, с който е във връзка, я намира и я извежда принудително от бара.
Трябва като общество групово да кажем „ не “Жени Вучева
„ Историите на нашите три [жени, претърпели насилие] не са неповторими. Напротив, концепцията е да покажем, че онлайн насилието е прозаично. И би трябвало като общество групово да кажем „ не “, споделя Вучева.
Кое е закононарушение и кое – не
Някои форми на цифрово принуждение към този момент са приети за закононарушения в България. Например – киберпреследването. Ако редовно следиш и наблюдаваш някого „ посредством всички вероятни средства за връзка “, можеш да влезеш в пандиза за една година.
Но други не са криминализирани. Например – подбуждането онлайн към принуждение и ненавист, учредени на пола. Сега е закононарушение да призоваваш към принуждение и ненавист, само че в случай че го правиш на основата на раса, генезис, етническа принадлежност, полова ориентировка. Това може да се накаже с до четири години затвор.
Но в случай че в обществените мрежи призоваваш мъже да бият дамите си заради обстоятелството, че са дами, това не се води закононарушение. Директивата задължава България да промени това състояние.
Как стоят нещата с така наречен „ порно за възмездие “? Според адвокатката Наташа Добрева, която работи с Асоциация „ Анимус “, то и в този момент може да се преследва в България.
Наказателен кодекс за „ нецензурен материали “ – фотоси и видеа на полови дейности, както и на „ сластно проявление на половите органи “. Ако споделяш такива материали онлайн, можеш да влезеш в пандиза за две години. Но съгласно закона можеш да се окажеш обвиняем и за това, че ги създаваш – да вземем за пример, в случай че си направиш такава фотография и я изпратиш на колегата си.
Юристката Петя Петрова от фондация „ Еуропеа “, която е взела участие в работната група на Министерство на правосъдието, споделя друго – българският съд схваща „ полови органи “ единствено като „ гениталии “. Ако става дума за фотография на жена, на която се виждат гърдите ѝ, това е фотография на „ интимни елементи “, не на „ полови органи “.
Затова съгласно Петрова ще се наложи България въпреки всичко да промени закона в тази част, с цел да обхване всички интимни изображения. Тя подлага на критика и думата „ сластно “, тъй като е субективна и неразбираема.
Юристите би трябвало да преценяват какво да се промени и във връзка с кибертормоза. Той включва доста неща – закани за закононарушения, координирани онлайн офанзиви, разпространяване на персонални данни за други хора да навредят на избран човек.
Според директивата би трябвало да се вкара като закононарушение и „ киберфлашингът “ – да вземем за пример, когато мъж изпраща на жена нежелана фотография на гениталиите си.
Кого пазиме – дамите или „ морала “
Проблемът не е единствено в това какво се води закононарушение, а въобще в метода, по който мислим за тези дейности.
„ Всички сформира за порнография в Наказателен кодекс пазят абстракцията, наречена „ сексуален морал “, споделя Петрова и прибавя:
„ Няма такова нещо. Европейският законодател не се стреми да пази нашия общ морал, а човешкото достолепие, психологичното здраве и правото на персонален и фамилен живот. “
Проблемът е във философията – ти като страна за кого искаш да се погрижишПетя Петрова
Например, „ киберфлашингът “ се смята за закононарушение не тъй като разрушава морални стандарти, а тъй като може да навреди на душeвността на една жена.
„ Проблемът е във философията – ти като страна за кого искаш да се погрижиш “, споделя още Петрова.
А в случай че към този момент бяха закононарушения?
България има задоволително време да промени законите си, с цел да дават отговор на директивата. Но в случай че към този момент го беше направила, щеше да се оправи по-добре с някои съответни случаи, споделят юристките.
Например, неотдавна депутатката от ПП-ДБ Стела Николова , че прокуратурата е прекратила досъдебно произвеждане против „ инфлуенсърката “ Зорница Гюцова . Гюцова стана известна с това, че в обществените мрежи, а „ шамарът е форма на надзор, която работи “.
През май Николова подаде сигнал до прокуратурата и тя се задейства, само че в този момент е прекратила следствието си.
„ Ако към този момент бяхме в сходство с директивата, този образец би попаднал в наредбата [за подбудителство към ненавист и принуждение на база пол]. Но сега [Гюцова] може да прави това безнаказано “, споделя Добрева.
Според Петрова това е явен знак, че има „ празнина в Наказателен кодекс и ние сме изостанали от справедливостта “.
Свободна Европа попита Министерство на правосъдието до каква степен е стигнало с предложенията за промени в закона. Оттам дадоха отговор, че „ подгрупи “ на работната група са заседавали няколко пъти от февруари насам и „ са готови съответни оферти за промени в Наказателен кодекс “, по които предстоят още разисквания.
Попитахме и Министерство на вътрешните работи дали има данни за броя на деянията, разказани в директивата, от началото на 2025 година насам. Оттам дадоха отговор в детайли, само че единствено за случаи на детска порнография и подбудителство към ненавист въз основата на признаци, разнообразни от пол.
„ Запознахме се на морето, на Джулая. Беше занимателен, интелигентен, друг. Влюбих се. “
Така – съвсем като на филм, стартира любовната история на Биляна (името е променено). Скоро след срещата мъжът отпътува в чужбина и двамата влизат във връзка от разстояние.
Отначало всичко е наред – пишат си непрекъснато, а с времето стартират да си споделят и интимни фотоси. Биляна има доверие на колегата си. Но по-късно връзката им се трансформира и тя взема решение да се разделят.
„ Той не можа да го одобри. Звъня ми, молеше, плачеше, а след това стартира да ме заплашва. Докато един ден ми прати скрийншот – фотосите ми, качени в телеграм група с десетки хиляди мъже “, споделя Биляна.
Тази история е пресъздадена от актриса във от акцията „ Дигитални белези “ на фондация „ Окрилена “ , която приказва за онлайн насилието над дами.
„ Наричаха ме с обидни думи. Пишеха, че си го крънкам, че заслужавам да бъда изнасилена. Това беше отмъщението му “, споделя Биляна.
Във вторник – 25 ноември , е Международният ден за. По този мотив „ Окрилена “ обръща внимание на това принуждение, което се случва онлайн – в интернет, обществените мрежи, приложенията.
„ Направихме, тъй като толкоз постоянно във Facebook и ТикТок се появяват девойки, които се оплакват от идентични неща “, споделя основателката на фондацията Жени Вучева пред Свободна Европа.
Историята на Биляна е единствено един от образците. Дигиталното принуждение не е наложително и физическо, само че може да има психически и обществени последствия.
Не всяка форма на онлайн принуждение се счита за закононарушение в България
Не всяка форма на онлайн принуждение се счита за закононарушение в България. Затова в този момент тя би трябвало да промени законодателството си, споделят специалистите.
Причината е, че през 2024 година Европейската комисия ( Европейска комисия ) одобри значим документ – за битка с насилието над дами. Тя задължава страните членки на Европейски Съюз да вкарат в законите си няколко онлайн закононарушения. Едно от тях е точно разпространяването на интимни фотоси и видеа без единодушие. Ето и други:
киберпреследването;кибертормозът;подбуждането към ненавист или принуждение онлайн на база пол.
Част от тях към този момент са закононарушения в България, само че други не са. През февруари Министерството на правораздаването ( Министерство на правосъдието ) събра работна група, която да приготви нужните оферти за промени в закона. Такива още няма.
На пръв взор това не е проблем. Срокът това да се направи изтича чак през юни 2027 година
Но данни за такива прояви има и в този момент. А те не могат да се преследват съответно, до момента в който не влязат в Наказателния кодекс ( Наказателен кодекс ), споделят адвокати.
Какво е цифрово принуждение
По данни на Агенцията на Европейски Съюз за главните права от 2024 година, всяко трето момиче в Европейски Съюз на възраст сред 15 и 29 е претърпяло цифрово принуждение през последните 5 години.
Онлайн насилието е „ принуждение през телефона ти “, споделя Жени Вучева.
„ Това е някой да ти следи местоположението, с цел да ревизира непрекъснато къде си, с кого си, какво правиш. Отначало това се приема като знак на грижа, само че постоянно прераства в нещо извънредно. “
Друг образец е така наречен „ порно за възмездие “ (от англ. – revenge porn). Често мъже популяризират обществено интимни фотоси на дами, които са прекъснали връзката си с тях, като опит да им „ отмъстят “.
Такава е историята на Биляна. Освен нейната, има още две истории на видео. Едното споделя за жена, чийто сътрудник следи местоположението ѝ и я засипва със известия и позвънявания. Стига се до случай, в който дамата отива на бар и не поглежда телефона си за час. Мъжът, с който е във връзка, я намира и я извежда принудително от бара.
Трябва като общество групово да кажем „ не “Жени Вучева
„ Историите на нашите три [жени, претърпели насилие] не са неповторими. Напротив, концепцията е да покажем, че онлайн насилието е прозаично. И би трябвало като общество групово да кажем „ не “, споделя Вучева.
Кое е закононарушение и кое – не
Някои форми на цифрово принуждение към този момент са приети за закононарушения в България. Например – киберпреследването. Ако редовно следиш и наблюдаваш някого „ посредством всички вероятни средства за връзка “, можеш да влезеш в пандиза за една година.
Но други не са криминализирани. Например – подбуждането онлайн към принуждение и ненавист, учредени на пола. Сега е закононарушение да призоваваш към принуждение и ненавист, само че в случай че го правиш на основата на раса, генезис, етническа принадлежност, полова ориентировка. Това може да се накаже с до четири години затвор.
Но в случай че в обществените мрежи призоваваш мъже да бият дамите си заради обстоятелството, че са дами, това не се води закононарушение. Директивата задължава България да промени това състояние.
Как стоят нещата с така наречен „ порно за възмездие “? Според адвокатката Наташа Добрева, която работи с Асоциация „ Анимус “, то и в този момент може да се преследва в България.
Наказателен кодекс за „ нецензурен материали “ – фотоси и видеа на полови дейности, както и на „ сластно проявление на половите органи “. Ако споделяш такива материали онлайн, можеш да влезеш в пандиза за две години. Но съгласно закона можеш да се окажеш обвиняем и за това, че ги създаваш – да вземем за пример, в случай че си направиш такава фотография и я изпратиш на колегата си.
Юристката Петя Петрова от фондация „ Еуропеа “, която е взела участие в работната група на Министерство на правосъдието, споделя друго – българският съд схваща „ полови органи “ единствено като „ гениталии “. Ако става дума за фотография на жена, на която се виждат гърдите ѝ, това е фотография на „ интимни елементи “, не на „ полови органи “.
Затова съгласно Петрова ще се наложи България въпреки всичко да промени закона в тази част, с цел да обхване всички интимни изображения. Тя подлага на критика и думата „ сластно “, тъй като е субективна и неразбираема.
Юристите би трябвало да преценяват какво да се промени и във връзка с кибертормоза. Той включва доста неща – закани за закононарушения, координирани онлайн офанзиви, разпространяване на персонални данни за други хора да навредят на избран човек.
Според директивата би трябвало да се вкара като закононарушение и „ киберфлашингът “ – да вземем за пример, когато мъж изпраща на жена нежелана фотография на гениталиите си.
Кого пазиме – дамите или „ морала “
Проблемът не е единствено в това какво се води закононарушение, а въобще в метода, по който мислим за тези дейности.
„ Всички сформира за порнография в Наказателен кодекс пазят абстракцията, наречена „ сексуален морал “, споделя Петрова и прибавя:
„ Няма такова нещо. Европейският законодател не се стреми да пази нашия общ морал, а човешкото достолепие, психологичното здраве и правото на персонален и фамилен живот. “
Проблемът е във философията – ти като страна за кого искаш да се погрижишПетя Петрова
Например, „ киберфлашингът “ се смята за закононарушение не тъй като разрушава морални стандарти, а тъй като може да навреди на душeвността на една жена.
„ Проблемът е във философията – ти като страна за кого искаш да се погрижиш “, споделя още Петрова.
А в случай че към този момент бяха закононарушения?
България има задоволително време да промени законите си, с цел да дават отговор на директивата. Но в случай че към този момент го беше направила, щеше да се оправи по-добре с някои съответни случаи, споделят юристките.
Например, неотдавна депутатката от ПП-ДБ Стела Николова , че прокуратурата е прекратила досъдебно произвеждане против „ инфлуенсърката “ Зорница Гюцова . Гюцова стана известна с това, че в обществените мрежи, а „ шамарът е форма на надзор, която работи “.
През май Николова подаде сигнал до прокуратурата и тя се задейства, само че в този момент е прекратила следствието си.
„ Ако към този момент бяхме в сходство с директивата, този образец би попаднал в наредбата [за подбудителство към ненавист и принуждение на база пол]. Но сега [Гюцова] може да прави това безнаказано “, споделя Добрева.
Според Петрова това е явен знак, че има „ празнина в Наказателен кодекс и ние сме изостанали от справедливостта “.
Свободна Европа попита Министерство на правосъдието до каква степен е стигнало с предложенията за промени в закона. Оттам дадоха отговор, че „ подгрупи “ на работната група са заседавали няколко пъти от февруари насам и „ са готови съответни оферти за промени в Наказателен кодекс “, по които предстоят още разисквания.
Попитахме и Министерство на вътрешните работи дали има данни за броя на деянията, разказани в директивата, от началото на 2025 година насам. Оттам дадоха отговор в детайли, само че единствено за случаи на детска порнография и подбудителство към ненавист въз основата на признаци, разнообразни от пол.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ