Да сте виждали български премиер, на когото са му дали

Да сте виждали български министър председател, на който са му дали последна дума, като че ли е наказан на гибел преди минути? Точно по този начин изглеждаще нощес Николай Денков, до момента в който се молеше на Бойко Борисов да не оставя ПП-ДБ на произвола на ориста.

За първи път български министър председател се обръща към нацията по чисто партиен въпрос – апелирам ви, дайте да се разберем, че аз и моите хора отиваме на кино. Кой даде ум на Денков да наподобява толкоз презрян и по какъв начин Българска национална телевизия разреши това тъпо осъществяване.

Но въпросите са други. Дори и страната да е обитаема с 80 % дебили – по известния израз на един професор, те също са разбрали от осъществяването нощес, че тази страна в действителност е за въдворяване в лудница.

Зрителят – дебил или не, в 20.00 часа в неделя евентуално завършва с последното си пиво за седмицата. И в случай че в същото време желае да види на екрана някой да му приказва по какъв начин ще оправи живота му, ще упорства това е водач от класа, а не хленчещ министър председател в оставка, на който са му орязали командировките до Брюксел и си ги желае назад.

И в този момент този фен – дебил или не, би трябвало да отиде до урните, с цел да каже какво мисли за тези лигльовци по малкия екран, които се молят, хленчат, плачат и си скубят косите, защото не са били наясно какво тъкмо би трябвало да създадат и какво тъкмо се чака от тях.

Очаква се фенът да им каже това на неизбежните към този момент избори и той ще им каже.

Денков искаше да каже друго – прецакахме се неприятно, партийни приятели, закъсахме я крепко. Позволете да целунем ръка, да коленичим смирено и да продължим по пътя си – просто да пътуваме.

Две унизителни минути за Николай Денков и за тези, които го накараха да се моли в национален ефир. Унизителни и за страната, която би трябвало да изтърпи сходно морално вероломство.