Да сте живи и здрави, радостни и щастливи, скъпи читатели.

Да сте живи и здрави, радостни и щастливи, скъпи читатели. Нека копнежът ви към израстване и развиване в никакъв случай не пресъхва, както и желанието ви за нови и нови познания във всички области, значими за индивида и планетата ни. Днес честваме освен ние – с алено и бяло се кичат още румънци, молдовани и македонци. От 2017-а мартениците (Martinki, Mărţişor) и обичаите около тях са включени в представителния лист на нематериалното културно завещание на човечеството на ЮНЕСКО. За легендите на северните ни съседи за пролетния празник споделя писателката Патриша Фюртенберг в своя блог. 
Някои румънски митове описват, че червено-бялата нишка първа изпрела старата Докия, или баба Дочия, както е известна измежду народа, като извела овцете си на паша в планината. Но кой в действителност се интересува от кое място произлиза лекарството, когато то работи? Вярвам, че това поверие се е зародило в долината, стигнало е от уста на уста нагоре в гората и планините, а може би и в земята над гората и даже по-далече...

И девойките и по-възрастните дами дружно почнали да връзват алена копринена шнур към врата си. Достатъчно тънка, с цел да остане незабелязана, само че и здрава, с цел да извърши дилемите на наричането. За да отбрани гладката им, бяла кожа, преди малко обновила се след дългата зима, от мартенския бриз, наименуван martisor.
Момите се дарявали една друга с този специфичен конец на 1 март, преди изгрев слънце. Скоро конците почнали да се носят и по китките на ръцете, и окичени върху ризите и сукманите – над сърцето. Червеният конец срещу уроки трябвало да се вижда и да гони злите очи.
Двете влакна, усукани дружно, алено и бяло или алено и черно, символизирали единството на противоположни сили: лято-зима, топлина-студ, плодородие-безплодие, светлина-тъмнина. Но също по този начин в тях са вплетени очаквания за благополучен живот, бурна младост, буйна обич, в прегръдка с насладата от живота, спокойствието, душевната и телесна непорочност, и първичната светлина на битието.
Носели се до деня, в който хората разбирали, че Пролетта е спечелила борбата си със Зимата. До тогава, когато кукувицата още веднъж закука и черешите разцъфтят, когато щъркелите се върнат в старите си гнезда и лястовиците покажат одухотворените си фини опашки още веднъж в полет. Когато кокичетата изникнат отдолу под снега.
След това хората връзвали своята мартишуара на бяла роза или цъфнало дърво, раждащо плод, за шанс. По-смелите я хвърляли натам, откъдето дошли мигриращите птици, шепнейки: „ вземи тъмните ми дни и ми донеси светли “.
По-късно някои прикрепили сребърна монета към копринения бяло-червен конец като подарък. Разбира се става дума за тези, които можели да си го разрешат. Монетата символизирала слънцето, светлината, огъня.
Със сребърната монета се купували алено вино, самун и прясно, меко, бяло сирене, с цел да могат девойките, които носят копринения конец, да запазят кожата си с цвят на слонова кост и красиви бузи, червени като вино.

Защо на 1 март?

Гето-дакийските племена, които са населявали през 4 век прочие н. е. територията, която през днешния ден назоваваме Румъния, са чествали Нова година на 1 март. Техният календар имал единствено два сезона, зима и лято – когато растителността умира и когато се ражда още веднъж. Затова в първия ден от Новата година се поднасял червено-белия конец – за шанс, дружно с най-сърдечни пожелания за здраве, благополучие и обич.Днес тази прелестна традиция е към момента жива в Румъния и на всички места, където тупти румънско сърце, само че също и в земите, обитаеми в миналото от тракийските племена, като Република Молдова, България, Северна Македония, Гърция и в румънските общности от Сърбия и Украйна.
Тази сладка джунджурия, е повече от амулет за шанс. Носи в сърцата си позитивната сила на една нова година, на сезон, който преди малко се е родил още веднъж, само че също и капка обич от донора към получателя. Като всеки подарък, носи със себе си руменината на нежна мисъл.
Носете ги, дарявайте ги и ги приемайте като подарък, без значение на какъв език изричате думата за тях. Те вплитат слънчевата сила в живота ви с раждането на новия сезон.