Мечтая отново да станем общност
" Да станеш двоен лауреат на две национални олимпиади в една и съща година (и в един и същи уикенд) е неповторимо възприятие, което мъчно може да се опише! Това е сбъдната фантазия, за която започнах да се сготвям още след предишното " бурно френско лято ", написа във фейсбук профила си Любомир Колев - гордостта на СУ " Петко Рачов Славейков " в Кърджали. Дванадесетокласникът зае първо място на Националната олимпиада по история и цивилизации, провела се в Копривщица на 25 и 26 април 2026 година Той е разгласен за лауреат, което му дава право на уверение от МОН, и е признат в Историческия факултет на университетите без изпит, като му се признава отлична оценка (6). Колев завоюва и Националната олимпиада по гражданско обучение в Габрово. В резултат на което е признат и във Философския факултет на университетите без изпит и му се признава отлична оценка. Това са последните училищен надпревари, в които той взе участие. През м.г. печели сребърен орден на Международната олимпиада по история в Париж, в дисциплината " Историческа симулация ".
Научен началник на Любомир Колев по история и цивилизации и по гражданско обучение е Димитър Димов. Като преподавател и директен началник на младия гений той извървява дружно с него дългия път на подготовка, с цел да се стигне до най-високите самопризнания.
" Г-н Димов е постоянно до мен във всяка олимпиада и съревнование, свързани с история или гражданско обучение, като ми оказва помощ извънредно доста. Още от X клас ми преподава, той ми даде основата, с цел да развъртвам своята историческа мисъл в избрана посока, която по-късно формулирах в моето мото: " Не би трябвало единствено да знаеш обстоятелствата, само че и да ги разбираш ", споделя за ДУМА младият историк.
Любо споделя, че в десети клас взема решение, че ще следва история като компетентност, тъй като, като се изключи че е огромната му научна обич, това е опцията да схваща и да осмисля нашето публично развиване в исторически проект. Историята дава неповторимата опция да се замислим за какво обещано нещо се е получило по този метод, за какво в този момент живеем по този начин и какво вероятно можем да чакаме от бъдещето. Колкото и субективна да е историята, в това се крие и нейната хубост. Чрез плурализма се открива и истината. Много е значимо обаче да не се залита в обществено-политически пристрастия, тъй като това не е история, а агитация. Има тънка разлика сред двете, що се отнася до политическия смисъл. Аз желая да уча история, а не агитация, безапелационен е Колев. Бъдещият студент е уверен, че историята ще бъде сигурно основата, над която ще надгражда. Би опитал още в областта на политологията и на интернационалните връзки. Твърдо е решен да следва в България. Вярва, че българската страна има доста какво да предложи, що се отнася до обучение, стига човек да желае да вземе всичко, което му се дава.
" Когато си задоволително стимулиран, имам вяра, че може да се реализиран резултатите, към които се стремиш. България в моя взор, който наподобява юношески и малко идеалистичен, въпреки всичко си остава място, което поражда шансове. Аз съм с другата философия - когато има проблеми, явяват се и благоприятни условия да се разрешат ", счита младият лауреат, който популяризира освен своето учебно заведение и област Кърджали, само че и цяла България.
По думите му най-вече се интересува от историята на най-новото време - тази след Първата международна война - целия XX век и началото на XXI век, както българската, по този начин и в международен мащаб. Казва, че всички последици от Втората международна война оформят днешния свят.
" Това е войната на съюзите, на огромните оръжия, на огромните армии, на огромните борби. Техният излаз предопределя разпределението по-късно на света, на зони на въздействие и на процедура всички, даже и наши модерни институции - като стартираме от Организация на обединените нации и стигнем до Концепцията за Европейски Съюз, която се образува през годините, всичко е резултат на опита от Втората международна война. Поради това подкрепям тезата, че тя оформя света, какъвто го познаваме през днешния ден. Както и множествата съглашения, които са се подписали, не престават да се обновяват, свързани с разоръжаване, понижаване на армии, макар че през последните години поради избрани геополитически условия някои от тези контракти бяха нарушени. Тогава съвременниците на Първата международна война са говорили, че това ще бъде последната война. Явно, колкото и неприятно да звучи, не е била задоволително кървава, с цел да се осъзнае човечеството, че посредством войни не може да се вземат решение политически и публични въпроси. А трябвало да се стигне до Втората международна война и най-малко към този момент опитът от нея предотвратява различен световен спор ", разсъждава Любомир.
Според него историята е толкоз изключително нещо, че даже за нас е мъчно да я разберем. Тя е на всички места към нас - под формата на монументи, институции, само че въпреки всичко ни е прекомерно отдалечена и не можем да си представим, че единствено преди 80 години или малко повече Европа е била терен на внушителни кръвопролитни събития. Осем десетилетия в чисто исторически мащаб не са доста, тъй като още има хора, които са претърпели всички тези събития. И когато не можем да оценим цената на времето, в което живеем, се губи връзката сред минало, настояще и бъдеще. А когато тази връзка бъде прекратена, не може да чакаме нищо положително от това, което ще последва.
Защото историята не е единствено минало, тя може да бъде и бъдеще, в случай че се употребява вярно, само че в случай че продължаваме да считаме, че тя е единствено и само минало, сме обречени да повтаряме едни и същи неточности, колкото и шаблонно да звучи, споделя Любомир.
Какво мислите за Априлското въстание, от което означаваме 150 години? Как наподобяват тези събития от днешна позиция? Запазва ли се мащабността на революционното дело, запитвам ерудирания юноша. " Наблюдавам тревожна наклонност, че обществото ни последователно губи своята историчност, а с това съществува заплаха да си загубим идентичността. Честванията по случай 150-годишнината на Априлското въстание минаха като следващата вест, за жалост, нямаше централизирана политика от страна на страната и политико-обществените злободневия взеха връх по отношение на проблема дали да се чества и по какъв начин да се означи юбилеят. Това е доста притеснително.
Априлското въстание революционализира нашата историография. Тогава за първи път българският народ се сплотява за всеобщо събитие, всеобща гражданска война, за която можем да кажем: ето народът си заплати за свободата с кръв. Ние сме напоили тази земя с нея и към този момент може да ни принадлежи. Самата история е доста забавна и когато стартират да се четат и документите, всички възвания и стратегии, които са изготвяли апостолите, можем да забележим на всички места голяма политико-обществена зрялост. Как възраждат институциализирана България под някаква форма единствено посредством своите дейности. Като стартираме с освещаването на знамето, с това, че те вършат щабове и афишират самостоятелна република в Ново село, Търновския революционен окръг, Панагюрище. Всичко носи надълбоко символно значение и демонстрира, че най-малко нашият обществено-интелектуален хайлайф е узрял, с цел да желае независимост след пет века нямане на публична държавна власт ", размишлява младият историк. И продължава:
Любо с учителя си Димитър Димов
" Много ми е тъжно, че се влияем до толкоз огромна степен от международните трендове, които преобладават във всички сфери. Но когато един народ, който се води за най-старата национална страна в Европа, който има толкоз богат и невероятен език, когато сме първият славянски народ, приел християнството и от нас е тръгнала писмеността, кирилицата, на която пишат близо 300 милиона души, когато имаме извънредно богата история и просвета, да се водим по сходни трендове, отричащи националното и свързващи националното с някакви други външни събития, които са толкоз надалеч от нас - това е трагично! Губим уважението към себе си.
Никога не можеш да схванеш какъв брой значима е основата, до момента в който не слезеш на първия етаж. Ние би трябвало да слезем малко на първия етаж и след това да се върнем вероятно нагоре. Не можем да осъзнаем, че през каквито и исторически превратности да минава България, към този момент си остава България. Остава си българското общество и би трябвало да градим върху историческия опит, а не да го отхвърляме. Какъв е смисълът някой да пристигна и да съгради нещо и другият след него да го унищожи, и още веднъж да съгради? Даже Хердер твърди, че традицията построява индивида. Защото индивидът, в случай че нямаше утайване с епохи, с хилядолетия, щеше да остане в своята праисторическа ера.
В днешното общество дефинирам средата като токсичен разговор, тъй като сега всеки атакува всеки за всичко и никой не желае да види, че насреща има човек, който също би трябвало да интересува ситуацията на България. И да се направи градивен диалог. Аз съм сигурен, че в случай че хората съумеят да го проведат, ще се изяснят доста неща. Но сега не можем. Мечтая още веднъж да станем общественост, още веднъж да стартираме да споделяме между тях, да не бъдем толкоз крайни в делението сред нас. "
Любо Колев от дребен е откърмен с мисълта, че пътеводната му звезда е Левски. Факт, който през годините на образование е осъзнавал и наслоявал. Много харесва и Христо Ботев, Гео Милев, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Йордан Йовков. Сред европейските персони Бисмарк и Наполеон му вършат извънредно усещане.
Всички учители, които са ми преподавали, са оставили диря в мен. Сред тях са госпожа Гергана Пърличева, преподавател по български език и литература, която ме приготви за Националната олимпиада по български език, госпожа Галина Стефанова и Кети Георгиева - учителки по история, Румяна Хаджиева ми даде основата от I до IV клас.
Последните години съм безпределно признателен и на Димитър Димов - началник на школата по история " ИстОрика ", който оформи моя метод към науката. Помогна ми да разбирам предишното и да обосновавам по-добре моята позиция, благодарен е Любо.
Според него цената на триумфа е обвързвана и с доста труд, дисциплинираност и стотици часове, прекарани в Държавния списък в Кърджали.
В края на нашия диалог оставам още по-приятно сюрпризирана. Моят грамотен събеседник е осведомен и с историята на обичания ни вестник. ДУМА е най-старият ежедневник, който продължава да излиза в България. Основан от Стефан Продев. Наследник на " Работническо дело ". Мисля, че първото му име е " Работнически вестник " на Георги Кирков, добавя с респект Любомир. Дай боже и отсега нататък да го има и да увлича от ден на ден млади!
Научен началник на Любомир Колев по история и цивилизации и по гражданско обучение е Димитър Димов. Като преподавател и директен началник на младия гений той извървява дружно с него дългия път на подготовка, с цел да се стигне до най-високите самопризнания.
" Г-н Димов е постоянно до мен във всяка олимпиада и съревнование, свързани с история или гражданско обучение, като ми оказва помощ извънредно доста. Още от X клас ми преподава, той ми даде основата, с цел да развъртвам своята историческа мисъл в избрана посока, която по-късно формулирах в моето мото: " Не би трябвало единствено да знаеш обстоятелствата, само че и да ги разбираш ", споделя за ДУМА младият историк.
Любо споделя, че в десети клас взема решение, че ще следва история като компетентност, тъй като, като се изключи че е огромната му научна обич, това е опцията да схваща и да осмисля нашето публично развиване в исторически проект. Историята дава неповторимата опция да се замислим за какво обещано нещо се е получило по този метод, за какво в този момент живеем по този начин и какво вероятно можем да чакаме от бъдещето. Колкото и субективна да е историята, в това се крие и нейната хубост. Чрез плурализма се открива и истината. Много е значимо обаче да не се залита в обществено-политически пристрастия, тъй като това не е история, а агитация. Има тънка разлика сред двете, що се отнася до политическия смисъл. Аз желая да уча история, а не агитация, безапелационен е Колев. Бъдещият студент е уверен, че историята ще бъде сигурно основата, над която ще надгражда. Би опитал още в областта на политологията и на интернационалните връзки. Твърдо е решен да следва в България. Вярва, че българската страна има доста какво да предложи, що се отнася до обучение, стига човек да желае да вземе всичко, което му се дава.
" Когато си задоволително стимулиран, имам вяра, че може да се реализиран резултатите, към които се стремиш. България в моя взор, който наподобява юношески и малко идеалистичен, въпреки всичко си остава място, което поражда шансове. Аз съм с другата философия - когато има проблеми, явяват се и благоприятни условия да се разрешат ", счита младият лауреат, който популяризира освен своето учебно заведение и област Кърджали, само че и цяла България.
По думите му най-вече се интересува от историята на най-новото време - тази след Първата международна война - целия XX век и началото на XXI век, както българската, по този начин и в международен мащаб. Казва, че всички последици от Втората международна война оформят днешния свят.
" Това е войната на съюзите, на огромните оръжия, на огромните армии, на огромните борби. Техният излаз предопределя разпределението по-късно на света, на зони на въздействие и на процедура всички, даже и наши модерни институции - като стартираме от Организация на обединените нации и стигнем до Концепцията за Европейски Съюз, която се образува през годините, всичко е резултат на опита от Втората международна война. Поради това подкрепям тезата, че тя оформя света, какъвто го познаваме през днешния ден. Както и множествата съглашения, които са се подписали, не престават да се обновяват, свързани с разоръжаване, понижаване на армии, макар че през последните години поради избрани геополитически условия някои от тези контракти бяха нарушени. Тогава съвременниците на Първата международна война са говорили, че това ще бъде последната война. Явно, колкото и неприятно да звучи, не е била задоволително кървава, с цел да се осъзнае човечеството, че посредством войни не може да се вземат решение политически и публични въпроси. А трябвало да се стигне до Втората международна война и най-малко към този момент опитът от нея предотвратява различен световен спор ", разсъждава Любомир.
Според него историята е толкоз изключително нещо, че даже за нас е мъчно да я разберем. Тя е на всички места към нас - под формата на монументи, институции, само че въпреки всичко ни е прекомерно отдалечена и не можем да си представим, че единствено преди 80 години или малко повече Европа е била терен на внушителни кръвопролитни събития. Осем десетилетия в чисто исторически мащаб не са доста, тъй като още има хора, които са претърпели всички тези събития. И когато не можем да оценим цената на времето, в което живеем, се губи връзката сред минало, настояще и бъдеще. А когато тази връзка бъде прекратена, не може да чакаме нищо положително от това, което ще последва.
Защото историята не е единствено минало, тя може да бъде и бъдеще, в случай че се употребява вярно, само че в случай че продължаваме да считаме, че тя е единствено и само минало, сме обречени да повтаряме едни и същи неточности, колкото и шаблонно да звучи, споделя Любомир.
Какво мислите за Априлското въстание, от което означаваме 150 години? Как наподобяват тези събития от днешна позиция? Запазва ли се мащабността на революционното дело, запитвам ерудирания юноша. " Наблюдавам тревожна наклонност, че обществото ни последователно губи своята историчност, а с това съществува заплаха да си загубим идентичността. Честванията по случай 150-годишнината на Априлското въстание минаха като следващата вест, за жалост, нямаше централизирана политика от страна на страната и политико-обществените злободневия взеха връх по отношение на проблема дали да се чества и по какъв начин да се означи юбилеят. Това е доста притеснително.
Априлското въстание революционализира нашата историография. Тогава за първи път българският народ се сплотява за всеобщо събитие, всеобща гражданска война, за която можем да кажем: ето народът си заплати за свободата с кръв. Ние сме напоили тази земя с нея и към този момент може да ни принадлежи. Самата история е доста забавна и когато стартират да се четат и документите, всички възвания и стратегии, които са изготвяли апостолите, можем да забележим на всички места голяма политико-обществена зрялост. Как възраждат институциализирана България под някаква форма единствено посредством своите дейности. Като стартираме с освещаването на знамето, с това, че те вършат щабове и афишират самостоятелна република в Ново село, Търновския революционен окръг, Панагюрище. Всичко носи надълбоко символно значение и демонстрира, че най-малко нашият обществено-интелектуален хайлайф е узрял, с цел да желае независимост след пет века нямане на публична държавна власт ", размишлява младият историк. И продължава:
Любо с учителя си Димитър Димов
" Много ми е тъжно, че се влияем до толкоз огромна степен от международните трендове, които преобладават във всички сфери. Но когато един народ, който се води за най-старата национална страна в Европа, който има толкоз богат и невероятен език, когато сме първият славянски народ, приел християнството и от нас е тръгнала писмеността, кирилицата, на която пишат близо 300 милиона души, когато имаме извънредно богата история и просвета, да се водим по сходни трендове, отричащи националното и свързващи националното с някакви други външни събития, които са толкоз надалеч от нас - това е трагично! Губим уважението към себе си.
Никога не можеш да схванеш какъв брой значима е основата, до момента в който не слезеш на първия етаж. Ние би трябвало да слезем малко на първия етаж и след това да се върнем вероятно нагоре. Не можем да осъзнаем, че през каквито и исторически превратности да минава България, към този момент си остава България. Остава си българското общество и би трябвало да градим върху историческия опит, а не да го отхвърляме. Какъв е смисълът някой да пристигна и да съгради нещо и другият след него да го унищожи, и още веднъж да съгради? Даже Хердер твърди, че традицията построява индивида. Защото индивидът, в случай че нямаше утайване с епохи, с хилядолетия, щеше да остане в своята праисторическа ера.
В днешното общество дефинирам средата като токсичен разговор, тъй като сега всеки атакува всеки за всичко и никой не желае да види, че насреща има човек, който също би трябвало да интересува ситуацията на България. И да се направи градивен диалог. Аз съм сигурен, че в случай че хората съумеят да го проведат, ще се изяснят доста неща. Но сега не можем. Мечтая още веднъж да станем общественост, още веднъж да стартираме да споделяме между тях, да не бъдем толкоз крайни в делението сред нас. "
Любо Колев от дребен е откърмен с мисълта, че пътеводната му звезда е Левски. Факт, който през годините на образование е осъзнавал и наслоявал. Много харесва и Христо Ботев, Гео Милев, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Йордан Йовков. Сред европейските персони Бисмарк и Наполеон му вършат извънредно усещане.
Всички учители, които са ми преподавали, са оставили диря в мен. Сред тях са госпожа Гергана Пърличева, преподавател по български език и литература, която ме приготви за Националната олимпиада по български език, госпожа Галина Стефанова и Кети Георгиева - учителки по история, Румяна Хаджиева ми даде основата от I до IV клас.
Последните години съм безпределно признателен и на Димитър Димов - началник на школата по история " ИстОрика ", който оформи моя метод към науката. Помогна ми да разбирам предишното и да обосновавам по-добре моята позиция, благодарен е Любо.
Според него цената на триумфа е обвързвана и с доста труд, дисциплинираност и стотици часове, прекарани в Държавния списък в Кърджали.
В края на нашия диалог оставам още по-приятно сюрпризирана. Моят грамотен събеседник е осведомен и с историята на обичания ни вестник. ДУМА е най-старият ежедневник, който продължава да излиза в България. Основан от Стефан Продев. Наследник на " Работническо дело ". Мисля, че първото му име е " Работнически вестник " на Георги Кирков, добавя с респект Любомир. Дай боже и отсега нататък да го има и да увлича от ден на ден млади!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ