"Не газете граждани!", "Демокрация днес!", "Времето е наше!"
Да станем жители вместо трудещи се; Демокрацията изисква най-малко две политически партии; Промени в този момент - загиваме от полумерки. Това са лозунги, носени от участници в първия свободен протест на 18 ноември 1989 година Той е призован от самостоятелните сдружения на площад " Александър Невски " в София. На листовката за разгласяването му се чете: Промяна в този момент! Демокрация през днешния ден! Гласност незабавно!
Участници в този момент си спомнят най-много какъв брой са били разчувствани, някои от ораторите... Могат да цитират тъкмо или почти поздрава на писателя Георги Мишев: " Хора! Хора, стекли се през днешния ден на този голям площад, минали по тънкия лед на страха, през днешния ден вие заслужихте най-високото същинско послание – жители! Здравейте, жители! "
Какви апели са били издигани на площада? Малцина от хилядите, били там, помнят сигурно и в детайлности. Малцина са били като наблюдаващи и са мислели за документиране на събитието. Лозунгите са събрани тогава от Научно-изследователския институт за младежта, който е към младежката комунистическа организация /ЦК на ДКМС/, само че е считан от властта за среда на прекомерно свободомислещи. Негов шеф е политологът и социолог Петър-Емил Митев. Лозунгите са оповестени на уеб страницата omda.bg.
Институтът за младежта незабавно след 10.11.1989 година, когато с " дворцов прелом " е свален от власт дългогодишният деспот Тодор Живков,формира групи " за наблюдаване на извънредно динамичните процеси в всеобщото идейно-политическо схващане и в обществено-политическите структури ". Едната група следи самостоятелните сдружения, " в качеството им на формираща се политическа съпротива, на важен детайл в политическата система на нашето общество ".
Свободни избори, не дворцов прелом!
За чиста, свята, демократична страна!
Тези и доста други лозунги са поместени от наблюдаващите от института в няколко рубрики, първата от които е " Демократични претенции - народна власт, независимост, публичност, права на индивида ". Там попадат: Да станем жители вместо трудещи се!; Отмяна на член 1, точка 2 от Конституцията! /Той гласи: управителна роля в обществото и страната има БКП/; Многопартийна система, свободни избори!; Нови свободни избори - незабавно!; Законите - за всички!
И още: Да възкресим свободата - този популярен мъртвец!; Феодално имение или правова страна?; Култура без тирания!; Многопартийност, а не плурализъм!; Свобода на словото, правата и сдруженията!; Не на казионните креативен организации!; Никога към този момент тирания!; Не газете жители! В този раздел са включени 86 апела.
Екипът на института за младежта събира лозунгите за комунистическата партия, социализма, в това число за стопанската система /36 са такива/, за политическите репресии / " Амнистия на жертвите на тошизма ", " Освобождаване на политическите пандизчии " и още 8/, за Петър Младенов, който е станал лидер на Българска комунистическа партия, за екологията, за органите на реда / " Да махнем 50% от милицията,за да оправим стопанската система " /, за комсомола /само два/. Лозунгите на тематика " Тодор Живков и доближените му " са 95.
В раздела, озаглавен " Относно националния въпрос " попадат настояванията: " Върнете на нашите турци имената ", " Възстановете отнетите ни за трети път мюсюлмански имена ", " Не на родния национал-социализъм ". И още: " Спрете репресиите, побоищата и изселванията на помаците ", " Равни права на българското и турското население в България! ". Социологът Петко Симеонов, издател на omda.bg, а на 18 ноември 1989 година като член Клуба за публичност и преустрояване - първи оратор на митинга, отбелязва, че тези претенции са издигнати от мюсюмани.
На митинга се събират подписки:
- За многопартийна система
- За премахване на комунистическата партия от власт
- За независимост и права на турското население
- За въвеждане на вероучение в учебно заведение
- За връщане на правосъдната палата за съдопроизводство /тогава там е Националният исторически музей/
- За прошка на всички политически пандизчии
- За връщане на Търновската конституция /заменена през 1947 година от конституция на НРБ/
Митингите, шествията, бденията на жители не престават. Създава се съпротива на комунистическата власт. На 7 декември 1989 година е основан Съюзът на на демократичните сили. Възстановяват се старите партии - Демократическата, Радикалдемократическата, социалдемократическата, земеделският съюз. На 14 декември Народното събрание е обсаден - първо от студенти, след това и от хиляди жители. Скандира се: Долу член първи, целия, незабавно! Искането е за анулация за закрепената в главния закон управителна роля на Българска комунистическа партия. Скандиранията се чуват ясно и вътре в залата на Народното събрание. Депутати наподобяват сюрпризирани и уплашени. Тогава Петър Младенов споделя " най-добре танковете да дойдат "... Стига се до договарянията сред властта и опозицията - Националната кръгла маса, на която се реализира единодушие за избори за Велико национално заседание, което да създаде нова конституция.
© Str, Архив
Големият избирателен протест на Съюз на демократичните сили на 7 юни 1990 година
Във времето, по което вървят съвещанията на Кръглата маса, студенти оферират два от най-често издиганите лозунги на смяната:
" 45 години стигат " и " Времето е наше "
Как е станало споделя Деян Кюранов:
" Ето: седим в новополучената постройка на Съюз на демократичните сили и както постоянно приказваме какво ще приказваме на Кръглата маса. По едно време става дума, че е добре да си измислим някакви общи и по-постоянни лозунги. Ама нямаме време! Тогава се сетихме, че това е баш работа за нашите студенти – навърташе се една групичка на долния етаж, нещо правеха. Всъщност множеството от тях (не съм сигурен в този момент, че всичките) бяха " моите " студенти – тези, които преди време не допуснахме в Клуба: Владо Кънев, Стелиян Стойчев, Петьо Велев (мисля, че и той е бил там, къде да е? – само че облик нямам). Казваме им да измислят лозунги. След едно два часа иде Владко Кънев и носи едно откъснато листче с пет-шест лозунга. Чете ги на глас и като стигна до " Четиресет и пет години стигат! " и след още един-два до " Времето е наше! " – всички в хор казахме, че тия стават, останалите – не. Не подозирахме, естествено, какъв брой известни ще станат – и че " народът " седесарски ще ги тури и в една тромавичка мобилизационна ария! Но – отлично на нашите млади! "
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (38)
Участници в този момент си спомнят най-много какъв брой са били разчувствани, някои от ораторите... Могат да цитират тъкмо или почти поздрава на писателя Георги Мишев: " Хора! Хора, стекли се през днешния ден на този голям площад, минали по тънкия лед на страха, през днешния ден вие заслужихте най-високото същинско послание – жители! Здравейте, жители! "
Какви апели са били издигани на площада? Малцина от хилядите, били там, помнят сигурно и в детайлности. Малцина са били като наблюдаващи и са мислели за документиране на събитието. Лозунгите са събрани тогава от Научно-изследователския институт за младежта, който е към младежката комунистическа организация /ЦК на ДКМС/, само че е считан от властта за среда на прекомерно свободомислещи. Негов шеф е политологът и социолог Петър-Емил Митев. Лозунгите са оповестени на уеб страницата omda.bg.
Институтът за младежта незабавно след 10.11.1989 година, когато с " дворцов прелом " е свален от власт дългогодишният деспот Тодор Живков,формира групи " за наблюдаване на извънредно динамичните процеси в всеобщото идейно-политическо схващане и в обществено-политическите структури ". Едната група следи самостоятелните сдружения, " в качеството им на формираща се политическа съпротива, на важен детайл в политическата система на нашето общество ".
Свободни избори, не дворцов прелом!
За чиста, свята, демократична страна!
Тези и доста други лозунги са поместени от наблюдаващите от института в няколко рубрики, първата от които е " Демократични претенции - народна власт, независимост, публичност, права на индивида ". Там попадат: Да станем жители вместо трудещи се!; Отмяна на член 1, точка 2 от Конституцията! /Той гласи: управителна роля в обществото и страната има БКП/; Многопартийна система, свободни избори!; Нови свободни избори - незабавно!; Законите - за всички!
И още: Да възкресим свободата - този популярен мъртвец!; Феодално имение или правова страна?; Култура без тирания!; Многопартийност, а не плурализъм!; Свобода на словото, правата и сдруженията!; Не на казионните креативен организации!; Никога към този момент тирания!; Не газете жители! В този раздел са включени 86 апела.
Екипът на института за младежта събира лозунгите за комунистическата партия, социализма, в това число за стопанската система /36 са такива/, за политическите репресии / " Амнистия на жертвите на тошизма ", " Освобождаване на политическите пандизчии " и още 8/, за Петър Младенов, който е станал лидер на Българска комунистическа партия, за екологията, за органите на реда / " Да махнем 50% от милицията,за да оправим стопанската система " /, за комсомола /само два/. Лозунгите на тематика " Тодор Живков и доближените му " са 95.
В раздела, озаглавен " Относно националния въпрос " попадат настояванията: " Върнете на нашите турци имената ", " Възстановете отнетите ни за трети път мюсюлмански имена ", " Не на родния национал-социализъм ". И още: " Спрете репресиите, побоищата и изселванията на помаците ", " Равни права на българското и турското население в България! ". Социологът Петко Симеонов, издател на omda.bg, а на 18 ноември 1989 година като член Клуба за публичност и преустрояване - първи оратор на митинга, отбелязва, че тези претенции са издигнати от мюсюмани.
На митинга се събират подписки:
- За многопартийна система
- За премахване на комунистическата партия от власт
- За независимост и права на турското население
- За въвеждане на вероучение в учебно заведение
- За връщане на правосъдната палата за съдопроизводство /тогава там е Националният исторически музей/
- За прошка на всички политически пандизчии
- За връщане на Търновската конституция /заменена през 1947 година от конституция на НРБ/
Митингите, шествията, бденията на жители не престават. Създава се съпротива на комунистическата власт. На 7 декември 1989 година е основан Съюзът на на демократичните сили. Възстановяват се старите партии - Демократическата, Радикалдемократическата, социалдемократическата, земеделският съюз. На 14 декември Народното събрание е обсаден - първо от студенти, след това и от хиляди жители. Скандира се: Долу член първи, целия, незабавно! Искането е за анулация за закрепената в главния закон управителна роля на Българска комунистическа партия. Скандиранията се чуват ясно и вътре в залата на Народното събрание. Депутати наподобяват сюрпризирани и уплашени. Тогава Петър Младенов споделя " най-добре танковете да дойдат "... Стига се до договарянията сред властта и опозицията - Националната кръгла маса, на която се реализира единодушие за избори за Велико национално заседание, което да създаде нова конституция.
© Str, Архив
Големият избирателен протест на Съюз на демократичните сили на 7 юни 1990 година
Във времето, по което вървят съвещанията на Кръглата маса, студенти оферират два от най-често издиганите лозунги на смяната:
" 45 години стигат " и " Времето е наше "
Как е станало споделя Деян Кюранов:
" Ето: седим в новополучената постройка на Съюз на демократичните сили и както постоянно приказваме какво ще приказваме на Кръглата маса. По едно време става дума, че е добре да си измислим някакви общи и по-постоянни лозунги. Ама нямаме време! Тогава се сетихме, че това е баш работа за нашите студенти – навърташе се една групичка на долния етаж, нещо правеха. Всъщност множеството от тях (не съм сигурен в този момент, че всичките) бяха " моите " студенти – тези, които преди време не допуснахме в Клуба: Владо Кънев, Стелиян Стойчев, Петьо Велев (мисля, че и той е бил там, къде да е? – само че облик нямам). Казваме им да измислят лозунги. След едно два часа иде Владко Кънев и носи едно откъснато листче с пет-шест лозунга. Чете ги на глас и като стигна до " Четиресет и пет години стигат! " и след още един-два до " Времето е наше! " – всички в хор казахме, че тия стават, останалите – не. Не подозирахме, естествено, какъв брой известни ще станат – и че " народът " седесарски ще ги тури и в една тромавичка мобилизационна ария! Но – отлично на нашите млади! "
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (38)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ