Да станем член на клуб, в който ще поемем допълнителни

Да станем член на клуб, в който ще поемем спомагателни разноски, не е най-хубавото решение за България сега. С влизането в еврозоната ще бъдем задължени да купуваме дългови бумаги на страни като Испания, Португалия и Италия. Сега, когато към момента не сме част от еврозоната, ние нямаме нито една скъпа книга от тези емитенти. Това са задължения, които България не е подготвена да извърши.

Иначе, един от главните претекстове за влизането ни в еврозоната е опцията държавното управление да тегли по-лесно по-голям дълг, сподели доцент Григор Сарийски от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките във видео бизнес подкаста  " Какво могат парите? "  по DIR.BG със Стефан Кунчев

Всички пари в послание у нас са съвсем двойно обезпечени в активи в евро в Българска народна банка. Освен това,

валутният ръб лимитира опцията на централната банка да финансира непосредствено министерството на финансите.

Такава спирачка не съществува в еврозоната. Валутният ръб у нас е постоянен и няма причина да се твърди, че той може да бъде продънен. Това, че България сега стои устойчиво на финансовите пазари, се дължи само на валутния ръб. Хората могат да бъдат спокойни, увери доцент Сарийски.    

По-притеснително съгласно Сарийски обаче е декларираното желание за вдишване на нов държавен дълг от 16 милиарда лв..

Това значи, че финансовият министър е по-склонен да взема пари назаем от бъдещите генерации, в сравнение с да събира дължимото от сегашните. Според икономиста от Българска академия на науките постоянно се спекулира, когато става дума за събираемост на доходи от налози.