Петър Стоянович: Властта няма сърце, това е политическа перверзия
" Да смятате, че властта има сърце, е като да смятате, че пияч има два черни дроба – невероятно е. Борбата за умилителност, която би трябвало да скрие политическата перверзия, постоянно минава. "
Това съобщи проф. Петър Стоянович в ефира на предаването " Тази събота " по bTV. Коментарът му беше предизвикан от решението за разпределяне на коледни добавки от 120 лв. за най-бедните пенсионери – деяние, инициирано от водача на ГЕРБ Бойко Борисов след покъртителен репортаж за баба Милка от врачанското село Горна Кремена.
Историкът направи изострен прорез на обстановката, в която държавната политика се диктува от моментни страсти и телевизионни репортажи, вместо от систематични решения.
" Кой няма да се трогне от това да види една очевидно финансово незадоволена жена или мъж. Тук обаче става въпрос за нещо по-голямо – дали страната може да даде тези пари. Дали това не се прави на спортен принцип кой ще наддаде в битката за гласоподавателя повече ", попита риторично професорът.
Според него сходно държание, в което политиците се състезават кой ще се покаже " по-красив и с по-изписани вежди ", попада в графата на " това, което се назовава класическа политическа скотщина ".
" Когато животът ти е включен в борбата за обичта на тълпата, ти към този момент се превръщаш в част от нещо друго. За жал, актуалната политика в огромна степен се е трансформирала точно в това ", добави Стоянович, представен от bTV.
Проф. Стоянович направи исторически паралел с практиките в Централна Европа преди и след Втората международна война, където 13-ата пенсия или заплата са били наричани " пуйчи пари ".
" Парите, които ти дават едвам си купиш една пуйка и аксесоарите към нея за Коледа ", изясни той, наблягайки разликата сред подаянието и действителната грижа.
Историкът изрази опасения, че когато става въпрос за " народен акт ", съществува риск от безсистемно разпределяне на средства, което може да докара страната до ръба на банкрута. " Въпросът е, че има един миг, в който човек би трябвало да може да каже „ стига “ и да продължи изречението с естествения словоред на един актуален политик ", безапелационен бе той.
В разбора си за обществената обстановка у нас, Стоянович бе извънредно скептичен по отношение на ориста на актуалните пенсионери. Според него преходът е посочил с делата си, че тези хора няма да си отидат почтено от този свят, макар труда и осигуровките си.
" Голяма част от българските възрастни хора, макар изключителната умелост на българина да оцелява, доста постоянно живеят в един неподобаващ недостиг. Това считам, че няма да може да се промени. Те са обречени генерации ", установи професорът.
Той направи и съпоставяне с модела на Запад, където концепцията " баба да гледа внуче " е непозната. " Във Франция бабата си има ухажор, в Германия бабата си има другарска среда от четири други дейни баби ", даде за образец Стоянович, илюстрирайки пропастта сред дейния живот на европейските пенсионери и битието на българските, постоянно сведено до оцеляване и грижа за внуците.
