Да смятате, че властта има сърце е като да смятате,

„ Да смятате, че властта има сърце е като да смятате, че пияч има два черни дроба – невероятно е. Борбата за умилителност, която би трябвало да скрие политическата перверзия, постоянно минава. “

Това сподели в „ Тази събота “ проф. Петър Стоянович във връзка казаното от баба Милка от врачанското село Горна Кремена, което трогна Бойко Борисов и той предложи 120 лв. надбавка за пенсионерите с приход под линията на беднотия.

„ Нещо малко, само че алегорично “

 

Историкът направи изострен прорез на обстановката, в която държавната политика се диктува от моментни страсти и телевизионни репортажи, вместо от систематични решения.

„ Нещо малко – свинско, мандарини, банани, нещо сладко. Но да има и някоя мръвчица. За да се погрижат и за нас, ние ги избираме тия депутати “, сподели старата жена.

„ Кой няма да се трогне от това да види една очевидно финансово незадоволена жена или мъж. Тук обаче става въпрос за нещо по-голямо – дали страната може да даде тези пари. Дали това не се прави на спортен принцип кой ще наддаде в битката за гласоподавателя повече. Кой ще се покаже по-красив, с по-изписани вежди. Онова, което се назовава класическа политическа скотщина “, разяснява проф. Стоянович.

„ Пуйчи пари и 13-а пенсия “

 

„ Открай време в цивилизования свят има 13-а заплата, има 13-а пенсия. Това във времето преди и след Втората международна война в Централна Европа си има даже и име – те се назовават „ пуйчи пари “. Парите, които ти дават едвам си купиш една пуйка и аксесоарите към нея за Коледа “, сподели още проф. Стоянович.

„ Кога страната би трябвало да каже „ стига “

 

„ Проблемът е, че когато става въпрос за народен акт, постоянно съществува заплаха да стартира едно разпределяне, което да докара страната на ръба на банкрута. Аз от това се притеснявам – другояче бих раздавал пари от заран до вечер. Въпросът е, че има един миг, в който човек би трябвало да може да каже „ стига “ и да продължи изречението с естествения словоред на един актуален политик “, счита Петър Стоянович.

„ Пенсионерите – генерации в недостиг “

 

Според него ситуацията на българските пенсионери е повече от нерадостно.

„ Преходът съобщи с каузи, че те няма да си отидат от този свят почтено и по метода, по който са се трудили и са влагали своите пари в здравно-осигурителната система. Едва в този момент новите пенсионери имат някакъв късмет за едно по-добро бъдеще, в случай че страната не колабира “, счита проф. Петър Стоянович.

Според него сходно държание, в което политиците се състезават кой ще се покаже „ по-красив и с по-изписани вежди “, попада в графата на „ това, което се назовава класическа политическа скотщина “.

„ Когато животът ти е включен в борбата за обичта на тълпата, ти към този момент се превръщаш в част от нещо друго. За жал, актуалната политика в огромна степен се е трансформирала точно в това “, добавя той.

Обречените генерации

 

В разбора си за обществената обстановка у нас, Стоянович бе извънредно скептичен по отношение на ориста на актуалните пенсионери. Според него преходът е посочил с делата си, че тези хора няма да си отидат почтено от този свят, макар труда и осигуровките си.

„ Голяма част от българските възрастни хора, макар изключителната умелост на българина да оцелява, живеят в един неподобаващ недостиг. Това считам, че няма да може да се промени. Те са обречени генерации “, отбелязва Стоянович.

„ Българската баба и западният модел “

 

„ Българските баба и дядо, не знам даже дали ги чакаха да се пенсионират, с цел да им тръснат внуците да ги гледат. Това на запад не съществува – няма такова разбиране баба да гледа внуче. Във Франция бабата си има ухажор, в Германия бабата си има другарска среда от четири други дейни баби “, разяснява Стоянович.

Източник:btv

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News