Да смятате, че властта има сърце е като да смятате,

„ Да смятате, че властта има сърце е като да смятате, че пияч има два черни дроба – невероятно е. Борбата за умилителност, която би трябвало да скрие политическата перверзия, постоянно минава. “

Това сподели в „ Тази събота “ проф. Петър Стоянович във връзка казаното от баба Милка от врачанското село Горна Кремена, което трогна Бойко Борисов и той предложи 120 лв. надбавка за пенсионерите, които са с приход под линията на беднотия.

„ Нещо малко – свинско, мандарини, банани, нещо сладко. Но да има и някоя мръвчица. За да се погрижат и за нас, ние ги избираме тия депутати “, сподели старата жена.

„ Кой няма да се трогне от това да види една очевидно финансово незадоволена жена или мъж. Тук обаче става въпрос за нещо по-голямо – дали страната може да даде тези пари. Дали това не се прави на спортен принцип кой ще наддаде в битката за гласоподавателя повече. Кой ще се покаже по-красив, с по-изписани вежди. Онова, което се назовава класическа политическа скотщина “, разяснява проф. Стоянович.

„ Когато животът ти е включен в борбата за обичта на тълпата, ти към този момент се превръщаш в част от нещо друго. За жал, актуалната политика в огромна степен се е трансформирала точно в това “, счита той.

„ Открай време в цивилизования свят има 13-а заплата, има 13-а пенсия. Това във времето преди и след Втората международна война в Централна Европа си има дори и име – те се назовават „ пуйчи пари “. Парите, които ти дават едвам си купиш една пуйка и аксесоарите към нея за Коледа “, сподели още за БТВ проф. Стоянович.

„ Проблемът е, че когато става въпрос за народен акт, има постоянно заплаха да стартира едно разпределяне, което да докара страната на ръба на банкрута. Аз от това се притеснявам – другояче бих раздавал пари от заран до вечер. Въпросът е, че има един миг, в който човек би трябвало да може да каже „ стига “ и да продължи изречението с естествения словоред на един актуален политик “, счита Петър Стоянович.

Според него ситуацията на българските пенсионери е повече от нерадостно.

„ Преходът съобщи с каузи, че те няма да си отидат от този свят почтено и по метода, по който са се трудили и са влагали своите пари в здравно-осигурителната система. Едва в този момент новите пенсионери имат някакъв късмет за едно по-добро бъдеще, в случай че страната не колабира “, счита проф. Петър Стоянович.

„ Голяма част от българските възрастни хора, макар изключителната умелост на българина да оцелява, доста постоянно живеят в един неподобаващ недостиг. Това считам, че няма да може да се промени. Те са обречени генерации “, сподели той.

„ Българските баба и дядо, не знам дори дали ги чакаха да се пенсионират, с цел да им тръснат внуците да ги гледат. Това нещо на запад не съществува, няма такова разбиране баба да гледа внуче. Във Франция бабата си има ухажор, в Германия бабата си има другарска среда от четири други дейни баби “, разяснява Стоянович.