Да, системата не е съвършена, необходимо е да се направят

Да, системата не е съвършена, належащо е да се създадат промени, в това число законодателни такива, само че това не значи, че когато стане ясно, че прилаганата формула не е тази, планувана от законодателите, то този, който го е открил, следва да си затваря очите за това. Само в детските ни години покриването на очите с шепите ни успокояваше. Възрастните необятно отварят очи, проучват обстоятелства, правят оценка причинно-следствените връзки и оферират промени, които да подобрят средата. Подобряват средата, поемайки отговорност, без лични безпочвени обвинявания и проницаем като паяжина популизъм.

 

Някои от нас обаче избират необятно и комфортно да ги затварят, забравяйки, че изопачаването на обстоятелствата не ги трансформира, а единствено демонстрира същността на този, който го прави. Това, че орди от тях преди този момент са го правели безнаказано, не значи, че няма наказване, когато се заиграваш с едни от най-големите страхове на хората – дали ще имат достъп до нужното лекуване, сега, в който имат потребност от него.

 

В ръководството на опазването на здравето, всеки, който има въздействие в бранша и върху обществото следва да си даде ясна сметка, че публичното здраве е учредено на теоретичен метод към информацията (информация≠ ”май ми се коства че e по този начин, но не съм сигурен ”), само че и също по този начин, че то може да бъде съществено повлияно от политици, които не схващат смисъла на научния метод в обществените политики. Популизмът постоянно върви ръка за ръка с игнорирането на препоръките на специалистите, омаловажаването на работата на другите и нетърпеливо направените отчети, даващи бързи, лобистки решения на дългогодишни проблеми.

Един текст, който написах преди 5 години, в сходна на днешната политическа обстановка, и който прочетох неотдавна, ми напомни, че още веднъж на Здравния фронт няма нищо ново:

“Вчера още веднъж ги видях... Бяха доста. Уж разнообразни, а толкоз идентични. Мишки! Сиви, плахи, безредно мятащи се по всички страни. За едното сиренце бленуват…Някои си мислят, че са първокласни хамстери, само че са най-обикновени плъхове, които скоро ще изоставен “кораба ”. Но до момента в който са на него, се оглеждат за храна. Гладни, брутални, лакоми …. Затворени, без да го осъзнават, вършат се на свободни, само че муцунките им са заврени сред решетките.

 

Едни са по-нависоко, само че отново са в същата клетка. Други въртят колелото обезверено и не се сещат по какъв начин да излязат от него. Някои се самоизяждат – стояли са дълго време без постоянна храна. Само опашките им се подават от клетката. Едва се удържам да не ги дръпна за крайчетата им, до момента в който лакомо ядат и си мислят, че никой не ги гледа. А зад витрините има доста като мен. Гледат…От другата страна на решетките…Гледат само…Засега… Мишки…Напомнят ми за някого, не мога да се сетя за кого. Напомнят ми за нещо… Мишки… Цвят - сивота… Ще поживеят още малко, ще ги купи някой, на който скоро ще омръзнат и някой ден ще не помни да ги нахрани. Хайде, идващите са в зоомагазина… Скоро ще има нова доставка…. ”

Спомних си и за мишката на Стайнбек, която си седяла в дупката и следила събитията и си мислела “Как елементарно нещата, които си мислиш, че не са твой проблем се трансформират в подобен и могат да ти костват всичко. ” Обикновената сива мишка, употребена от първокласния хамстер, който разчиства персонални сметки в нито един миг не осъзнава, че сляпото послушание, ще й “коства всичко ”.

А пък героят на Ерих Мария Ремарк Паул ( “На Западния фронт нищо ново ”) размисля каква ще бъде ориста му, когато най-сетне настъпи мир и по какъв начин ще се оправи с цивилния живот. Но малко преди края на войната той е улучен смъртоносно, " в ден, така спокоен и спокоен, че военното официално съобщение се лимитира със известието „ На Западния фронт нищо ново “.

Рано или късно войната ще отмине (война на его, ползи, война сред равнища, столетия и впрочем други войни), “цивилният ” живот ще пристигна, постовете са краткотрайни, името и дейностите (ведно с следствията от тях) обаче остават. А когато хората изгубят посоката и потънат в своята “истина ”, има и институции, които им оказват помощ да я намерят. Е, има и хора, които “помагат ” на тези институции да се произнасят по “правилния метод ”, само че градска легенда споделя, че това не постоянно имало значение. Заслужава си да се опита...Ще опитам...

 

Проф. Асена Сербезова, някогашен здравен министър, Facebook