Да си вземеш солидната депутатска заплата и да я вложиш

Да си вземеш солидната депутатска заплата и да я вложиш в нещо свястно - това е прелестно дело. По-хубаво е и от простата щедрост.

Супер е, че Ицо Хазарта оказва помощ на изоставени деца. И им оказва помощ свястно - с обучение, от което имат потребност, с уроци, учители, курсове, които в действителност ще им оказват помощ в живота. По-умно е от това просто да ги дариш парите на някоя фондация, в случай че ще и най-чистата.

Петров приказва с тях, пробва се да разбере от какво имат в действителност потребност.

Това е ужасно държание на един прочут рапър, на социална фигура, почнала през 90-те като " неприятния образец ", а в този момент може да бъде положителният образец за деца, които са под опеката на българската обществена система.

Но е също по този начин изцяло правилно, че не му е това работата.

И това не ни коства единствено 40 хиляди лв.. Струва ни доста повече - единствено да бъде определен на вота предходната година един народен представител ни излиза над 270 хиляди лева Демокрацията е скъпо наслаждение, и това в действителност не е рационално харчене на парите на данъкоплатеца.

За това, обаче, не е отговорен Ицо Хазарта. Виновни сме ние - българският електорат.

Виновни сме, тъй като избираме за народни представители не експерти, не експерти, а партийните лица и каквото ни пробута следващия " избавител ". Те може да са готини, може да са умни, може да са свестни (рядко), само че в случай че желаеме да работят за нас добре, би трябвало да ги наемем на вярната работа. Хазарта самичък призна, че не е на вярната работа, а прави каквото може там, където е.

В България има 265 Центъра за краткотрайно настаняване от фамилен вид, с общ потенциал 3253 деца. Има и още центрове за младежи, за възрастни, за хора с увреждания. Агенцията за обществено подкрепяне, която дава отговор за тези обществени услуги, е с бюджет 1,9 милиарда лв..

С 6 депутатски заплати Ицо Хазарта е дал на " няколко десетки деца " доста по-добър късмет да се развият като пълноценни жители, в сравнение с българската обществена система е способна.

И за това сме отговорни ние. Ние, които поносим една тромава и лакома администрация, която коства скъпо и прави малко. Ние, които избираме некадърни и безволеви управници, които ни дават обещание промяна на администрацията, само че след вота бързо я не помнят. Защото ще им коства скъпо.

Виновни сме и за това, че когато някой въпреки всичко свърши нещо, първата ни работа е не да кажем " отлично! " и да се замислим какво можем да създадем ние, а да го наругаем. Как не го е позор да ни кара да се надигнем пред виновността си? Как не го е позор да прави това, което може, в политическата и партийна среда, в ръководещото болшинство, в което ние сме го сложили?

Най-трудната панорама постоянно е в огледалото.