. Да си Телец е да бъдеш пазител на истинската стойност

Какво означава да си зодия ТЕЛЕЦ

Да си Телец е да бъдеш страж на същинската стойност в този свят. Това е пътешестване към дълбините на личната същина, където човек би трябвало да разкрие какво в действителност го прави скъп – не в очите на родителите, сътрудниците или обществото, а съгласно оня античен, хладнокръвен глас, закодиран в душата му. Само когато Телецът открие тази истина, той се трансформира в извор на непреходна стойност.

Но този път е посипан с тествания. Телецът минава през лабиринт от крайности – от задушаваща спестовност до разточително разточителство. Докато не се осмели да спре, да се вслуша в себе си и да потърси вътрешната си симфония, животът му остава безредно люлеене сред тези полюси. Без хармонията, която блика от вътрешната страна, цената се трансформира в заблуда, а Телецът рискува да не помни кой е.

Истинската естетика не е това, което обществото постанова, а персоналното, съвсем сакрално чувство, което живее у всеки Телец. Самоусещането за стойност е път, който води във вътрешността – към себеоткриването и преместването на тази персонална естетика в действителността.

Ниската осцилация на Телеца

Когато Телецът се потопи в ниската си осцилация, той застива като камък. Вкопчва се в познатото, даже когато то го убива. Става заложник на личния си боязън от смяната – човек, който е починал прочувствено на 25, само че ще бъде заровен чак на 75. Всяка смяна го ужасява. Съжителството с подобен Телец е като живот в безконечен ден, където всеки изгрев е същият като предходния, а вярата постепенно умира. Вие стенете за независимост, а той ви дава отговор с усмивка: „ Не ни ли е добре по този начин? “.

Това е затвор без решетки – заключен от навика, а ключът е заровен в страха от незнайното.

Високата осцилация на Телеца

Но когато Телецът допре високата си осцилация, той се трансформира в въплъщение на земната наслада. Той е безгрижник, който усеща пулса на живота и върви паралелно с него. Не бърза, не се опасява – просто се любува. Всяка глътка вино, всяка милувка, всяко цвете – всичко е част от неговата симфония. Животът с подобен Телец е чувствено угощение, споделено с тези, които е избрал със сърцето си.

Родовата сила, в която се ражда Телеца

Телец се появява в фамилии, където цeнностната система е изопачена. Едни предшественици са били принизени, други – издигнати на фундамент, само че никой не е бил забелязан подобен, какъвто е. Жените са обичали мъже, които са ги потъпквали, обвинявайки себе си, че не са задоволително положителни. Мъжете са жертвали дарбите си, с цел да угодят на упоритостите на родителите. Художници са обличали лекарски престилки, с цел да не разочароват майките си.

Именно тук е нещастието – когато не цениш себе си, се превръщаш в артист в непознат живот. Получаваш овации, само че усещаш, че не са за теб. Стоиш самичък в тишината и се питаш – кой съм аз?

Телецът идва и там, където парите са белязали рода. Някои са били отнесени от буря на ненадейно замогване, други са били повалени от внезапен банкрут. В българската земя Телецът постоянно лекува контузиите от конфискации, когато домове и парцели са били изтръгнати, а семействата – срутени за една нощ.

Телецът носи и задачата да лекува раната на изоставените и осиновените. Родове, белязани от отхвърлени деца, носят бездънен отпечатък в него. Изгубената стойност от това да бъдеш зарязан се слива с паниката за пари – две влакна, които оплитат душата.

Пътят към себе си

Телецът прекосява първите си десетилетия в битка със сянката на непознатите упования. Преминава през подценяване и надценяване, през отменяне и подправено удивление. Тези конфликти го раняват, само че и му дават ключовете към личната му стойност – в случай че откри храброст да ги употребява.

Надценяването е не по-малко отровно от подценяването. Детето, обкичено с хвалби, които не заслужава, пораства с чувството, че живее непознат живот. Когато родителите си отидат, илюзията рухва, оставяйки след себе си пропаст от подозрения и нежна самокритика.

Телецът се люшка сред благотворителност и свидливост, тъй като цената на парите е огледало на цената, която приписва на себе си. Стиснатостта е боязън от липса, а разточителността – обезверена жадност да купиш любовта и уважението, които не чувстваш вътре в себе си.

За да бъде свободен, Телецът би трябвало да построи свое отношение към благосъстоянието – материално и прочувствено. Не да носи товара на родителските паники, а да сътвори собствен храм на полезностите.

Преходът към себе си, наименуван Телец, е урок по стойност. Парите са част от него, само че също и любовта, другарството, уважението. Телецът е огледало – хората, които позволява в живота си, отразяват неговата самокритика. В тях той ще види своите рани, своите страхове, само че и пътя към изцелението.

Телецът е врач на цената. Неговият път е муден, само че умен. Той опипва всяка стъпка, до момента в който открие златото – това, което е същински скъпо. Само тогава намира хармонията, която носи благосъстояние – и във вътрешния, и във външния свят.