„Да си спомним за Траян Първанов”… Под този надслов Клубът

„ Да си спомним за Траян Първанов”… Под този надпис Клубът на дейците на културата във Враца организира среща, отдадена на огромния създател. През 2019 година се навършват 77 години от рождението на Траян Първанов и 25 години от неговата гибел.
Ако беше жив, синеокият стихотворец от Криводол през юли щеше да навърши 77 години.
Врачански създатели припомниха за живота на поета и мястото му в българската лирика. Бяха прочетени стихове на Траян Първанов от неговите стихосбирки „ Пеш към звездите” и „ Не ме бит, Господи”.
Поетът Иван Пенев извърши свое стихотворение, отдадено на Траян.
Прочетени бяха и стихове на поетите Георги Бончев и Георги Ралчев, отдадени на Траян Първанов.
Траян Първанов е роден на 26 юли 1942 година в Криводол. Израснал е в фамилията на обущаря Първан Георгиев и Мария Петкова. Завършва Висш стопански институт “Карл Маркс” в София – компетентност “Икономика на промишлеността”.
Безспорният му лиричен гений трансформира ориста му в друга посока – орис на един от най-възвишените и чисти български поети. Негови произведения са оповестени в разнообразни районни и национални медии и литературни списания.
Траян Първанов е създател на книгите:
“Място в дъжда” /1979/,
“Пеш към звездите” /1983/,
“Нрав” /1991/, “Ной-Нож” /1992/,
“Лудост за хубост” /1994/.
Посмъртно са издадени книгите:
“Летален изход” /1994, изд. “Фльорир”/,
“Не ме бит, Господи” /1996, изд. “Рал Колобър”/
“Русата волница – душата ми” – определени стихотворения, /2007 година, изд. “Контакт-92”/.
Книги за поета: “Траян Първанов: 60 години от рождението му. Биобиблиографски сборник” /Съставител Блага Атанасова – Враца, 2002/.
Траян Първанов умира на 18 май 1994 година в София