Да убиеш природозащитник. Къде е най-опасно да пазиш околната среда?
Да си природозащитник не е лесна работа. В Европа и по-специално в България съществува неправилното мнение, че това значи блокиране на Орлов мост, митинги против застрояване и къмпингуване по диви плажове, доколкото са останали. Истината е напълно друга. В някои елементи на света да си природозащитник може да е смъртносно.
През миналата година най-малко 177 души са били убити, до момента в който са защитавали природа, околна среда или идея, обвързвана с тях.
Това излиза наяве от отчет на интернационалната неправителствена организация Global Witness, представен от The Guardian. С други думи – такива убийства се правят почти през ден. От 2012 до 2021 година са убити 1733 природозащитници, демонстрира още отчетът.
Кои са причинителите? Организирани незаконни групи, наркотрафиканти, хора, експлоатиращи нелегално предпазени територии и други
Най-опасното място за природозащитници в света е Колумбия.
През миналата година там са убити 60 души при разнообразни условия. Голяма част от жертвите са хора от коренното население. В Колумбия това не е изненадващо.
The Guardian споделя за Нелсън Родригес от племето Юрути. Той живее в региона на Миту, столицата на департамент Вопес, който съществува административно от 30-те години на предишния век. Исторически Нелсън, или Нену, като го назовават, е потомък на племена, живели хиляди години в тази част на Амазонка. Той е шаман и врач, носи алена тениска и боядисва ръцете си в черно до китките, тъй като по този начин изискват традициите. Проповядва живот в естетика с природата, задача, която в Амазонка става все по-трудна с всяка минала година.
Нену се трансформира в цел на локални престъпни банди откакто се пробва да измъкне брат си от тяхната организация. Причините в неговия случай може и да наподобяват строго персонални, само че в действителност общата картина не е такава.
„ Коренното население играе извънредно значима роля при опазването на международните гори, тъй че не е изненада, че точно такива хора са настойчиво преследвани “, споделя Лаура Форонес, експерт по гори и един от съветниците при правенето на отчета на Global Witness.
Освен, че страдат от незаконни групировки, племената понасят и най-тежките последствия от всевъзможни въоръжени спорове. В случая с Колумбия това е революция траяла десетилетия. За това време 14 племена са били редовно избивани и доведени съвсем до изгубване. В значително случаи младежи от техните среди са вземани принудително да се борят на страната на бунтовническите сили, а племенните вождове са убивани.
След подписването на съглашение с държавното управление през 2016 година част от партизанските групи не сложиха оръжие. Вместо това се трансфораха в елементарни незаконни групировки, занимаващи се с наркотрафик, контрабанда на оръжие или противозаконен рандеман на злато в горите на Амазония.
Проблемът не е единствено в Колумбия. Хора, опитващи се да защитят природата, са убивани и в Мексико, Бразилия, Хондурас и Филипините. През лятото на предходната година в Бразилия са убити английският публицист Дом Филипс и локалният екоактивист Бруно Перейра по време на обиколка по река Итакуаи. По това време Филипс приготвя книга със заглавие „ Как да спасим Амазонка “, а Перейра е прочут с напъните си против противозаконния лов на риба в тези региони.
В Бразилия обстановката е изключително сериозна откакто предходният президент Жаир Болсонаро намерено насърчаваше фермери, дървосекачи и други да се възползват допустимо най-вече от горите на Амазонка.
Болсонаро, който в доста връзки си приличаше с Доналд Тръмп, тотално се отхвърли от схващането, че горите би трябвало да бъдат защитавани за положителното на планетата. Неговото мнение бе, че би трябвало да се експлоатират, с цел да има повече облага за Бразилия. И даже когато на доста места избухнаха големи пожари през 2019 година държавните служби не изглеждаха изключително решителни в опитите да ги изгасят. Болсонаро стартира да приема казуса съществено едвам след мощен интернационален напън. Сегашният президент Лула да Силва пък се върна към остарялата политика за запазване на Амазония.
Бразилия е един от най-известните образци, само че не единственият.
Хора, опитващи се да запазят природата, стават жертви из цяла Южна Америка. Понякога споровете са толкоз остри, че страдат цели селища или племена. Независимо дали става дума за извличане на подземни благосъстояния в диви гори или за наркотрафик.
Естествено, става дума за пари, само че и за благоприятни условия за живот. Страните от Латинска Америка, въпреки да показват угриженост за коренното население, в действителност рядко вършат нещо по-мащабно, с цел да подобрят живота му.
Често пъти племената живеят в отдалечени от значимите градски центрове региони. По тези места централната власт нормално е слаба, в случай че въобще я има. Организирането на по-мащабна интервенция против настоящите там незаконни групи изисква съществени реусрс и подготовка, нерядко и намесата на армията. И защото това е скъпо, най-често се работи кампанийно. Опитът обаче е посочил, че тези акции имат краткотраен резултат, без значение какъв брой доста политиците се хвалят с тях.
Това, че действието се развива в погранични региони също оказва помощ на бандите. Подгонени от управляващите на една страна, те елементарно могат да преминат в друга, където никой не ги преследва.
Освен това наблюденията демонстрират, че „ амазонският ъндърграунд “ може да бъде устойчива конструкция, въпреки и разграничена на голям брой дребни фракции. Понякога те даже се сплотяват за реализиране на общи цели - нещо, което не може да се каже за страните.
През миналата година най-малко 177 души са били убити, до момента в който са защитавали природа, околна среда или идея, обвързвана с тях.
Това излиза наяве от отчет на интернационалната неправителствена организация Global Witness, представен от The Guardian. С други думи – такива убийства се правят почти през ден. От 2012 до 2021 година са убити 1733 природозащитници, демонстрира още отчетът.
Кои са причинителите? Организирани незаконни групи, наркотрафиканти, хора, експлоатиращи нелегално предпазени територии и други
Най-опасното място за природозащитници в света е Колумбия.
През миналата година там са убити 60 души при разнообразни условия. Голяма част от жертвите са хора от коренното население. В Колумбия това не е изненадващо.
The Guardian споделя за Нелсън Родригес от племето Юрути. Той живее в региона на Миту, столицата на департамент Вопес, който съществува административно от 30-те години на предишния век. Исторически Нелсън, или Нену, като го назовават, е потомък на племена, живели хиляди години в тази част на Амазонка. Той е шаман и врач, носи алена тениска и боядисва ръцете си в черно до китките, тъй като по този начин изискват традициите. Проповядва живот в естетика с природата, задача, която в Амазонка става все по-трудна с всяка минала година.
Нену се трансформира в цел на локални престъпни банди откакто се пробва да измъкне брат си от тяхната организация. Причините в неговия случай може и да наподобяват строго персонални, само че в действителност общата картина не е такава.
„ Коренното население играе извънредно значима роля при опазването на международните гори, тъй че не е изненада, че точно такива хора са настойчиво преследвани “, споделя Лаура Форонес, експерт по гори и един от съветниците при правенето на отчета на Global Witness.
Освен, че страдат от незаконни групировки, племената понасят и най-тежките последствия от всевъзможни въоръжени спорове. В случая с Колумбия това е революция траяла десетилетия. За това време 14 племена са били редовно избивани и доведени съвсем до изгубване. В значително случаи младежи от техните среди са вземани принудително да се борят на страната на бунтовническите сили, а племенните вождове са убивани.
След подписването на съглашение с държавното управление през 2016 година част от партизанските групи не сложиха оръжие. Вместо това се трансфораха в елементарни незаконни групировки, занимаващи се с наркотрафик, контрабанда на оръжие или противозаконен рандеман на злато в горите на Амазония.
Проблемът не е единствено в Колумбия. Хора, опитващи се да защитят природата, са убивани и в Мексико, Бразилия, Хондурас и Филипините. През лятото на предходната година в Бразилия са убити английският публицист Дом Филипс и локалният екоактивист Бруно Перейра по време на обиколка по река Итакуаи. По това време Филипс приготвя книга със заглавие „ Как да спасим Амазонка “, а Перейра е прочут с напъните си против противозаконния лов на риба в тези региони.
В Бразилия обстановката е изключително сериозна откакто предходният президент Жаир Болсонаро намерено насърчаваше фермери, дървосекачи и други да се възползват допустимо най-вече от горите на Амазонка.
Болсонаро, който в доста връзки си приличаше с Доналд Тръмп, тотално се отхвърли от схващането, че горите би трябвало да бъдат защитавани за положителното на планетата. Неговото мнение бе, че би трябвало да се експлоатират, с цел да има повече облага за Бразилия. И даже когато на доста места избухнаха големи пожари през 2019 година държавните служби не изглеждаха изключително решителни в опитите да ги изгасят. Болсонаро стартира да приема казуса съществено едвам след мощен интернационален напън. Сегашният президент Лула да Силва пък се върна към остарялата политика за запазване на Амазония.
Бразилия е един от най-известните образци, само че не единственият.
Хора, опитващи се да запазят природата, стават жертви из цяла Южна Америка. Понякога споровете са толкоз остри, че страдат цели селища или племена. Независимо дали става дума за извличане на подземни благосъстояния в диви гори или за наркотрафик.
Естествено, става дума за пари, само че и за благоприятни условия за живот. Страните от Латинска Америка, въпреки да показват угриженост за коренното население, в действителност рядко вършат нещо по-мащабно, с цел да подобрят живота му.
Често пъти племената живеят в отдалечени от значимите градски центрове региони. По тези места централната власт нормално е слаба, в случай че въобще я има. Организирането на по-мащабна интервенция против настоящите там незаконни групи изисква съществени реусрс и подготовка, нерядко и намесата на армията. И защото това е скъпо, най-често се работи кампанийно. Опитът обаче е посочил, че тези акции имат краткотраен резултат, без значение какъв брой доста политиците се хвалят с тях.
Това, че действието се развива в погранични региони също оказва помощ на бандите. Подгонени от управляващите на една страна, те елементарно могат да преминат в друга, където никой не ги преследва.
Освен това наблюденията демонстрират, че „ амазонският ъндърграунд “ може да бъде устойчива конструкция, въпреки и разграничена на голям брой дребни фракции. Понякога те даже се сплотяват за реализиране на общи цели - нещо, което не може да се каже за страните.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ