Да си представиш въртящ се асансьор за лодки изглежда доста

Да си представиш въртящ се асансьор за лодки наподобява много необичайно. Сега си представете, че той работи без разтърсвания, без гориво и все пак повдига корабите на височината на осеметажна постройка с прецизна акуратност. Шотландското колело Falkirk Wheel (Фолкъркско колело) не наподобява като характерен инженерен обект – то като че ли е слязло от страниците на приказен разказ – само че стои на действителната земя и работи като часовник към този момент две десетилетия.

Какво съставлява Фалкъркското колело и за какво въобще е издигнато

Falkirk Wheel се намира в централната част на Шотландия, покрай едноименния град. Това не е мост, шлюз или даже кабинков въжен превоз – а първият и към този момент единствен в света въртящ се асансьор за кораби и лодки. Задачата му е да свързва двата канала – Форт Клайд и Юниън, сред които има разлика във височината от съвсем 24 метра. В предишното е имало каскадна система от 11 шлюза, само че през 20-ти век тя се е разградила.

Новото строителство трябвало освен да реши транспортния проблем, само че и да се трансформира в знак на възраждането на вътрешните водни пътища на Шотландия. Построен е като част от плана Millennium Link и в същото време е трансфорат в туристическа атракция. Всичко стартира с една елементарна концепция: за какво да се хабят тонове вода и часове време, когато можеш да вдигнеш един транспортен съд единствено с едно завъртане?

Проектът започва през 1998 година, а тържественото разкриване се състоя през 2002 година Самата кралица Елизабет II идва на церемонията и това незабавно слага структурата в статута на национално благосъстояние. Впечатляващият екстериор обаче крие не по-малко впечатляващи инженерни решения – за това ще стане дума по-нататък.

Как работи въртящият се асансьор за кораби и лодки

На пръв взор всичко наподобява съвсем театрално: две солидни гондоли, прикрепени от двете страни на гигантско колело, се въртят постепенно, като повдигат и спускат лодките сред каналите. Но от вътрешната страна това е чиста инженерна логичност. Всяка гондола съставлява затворена вана с вода, в която се вкарва лодката или дребния транспортен съд. И без значение дали в нея има лодка, или не, тежестта на гондолата остава едно и също – законът на Архимед подсигурява това. Благодарение на това салдото се реализира автоматизирано.

Цялата структура е устроена по подобен метод, че да няма никакво катурване или извъртане. Височината на структурата е 35 метра, а диаметърът на въртящата се част е към 30 метра. Цялата структура наподобява солидна, само че не и тежка. Колелото се върти на 180 градуса, а специфичен механизъм подсигурява, че гондолите остават строго хоризонтални – без значение от това по какъв начин се движи самото колело. За тази цел се употребяват планетарни зъбни колела, които компенсират въртенето и стабилизират платформите.

Един цялостен цикъл на нанагорнище или втурване лишава към пет минути. А електродвигателите изразходват за това приблизително единствено 1,5 киловата – почти толкоз, колкото изразходват една електрическа кана или един сешоар. Колелото не се нуждае нито от помпи, нито от мощни задвижвания – цялата система работи посредством баланс и точно систематизиране на тежестта. Няма потребност от натиск на водата, от канализация, от разхищения. Всичко е извънредно икономично и точно калибрирано.

Специалната специфичност на колелото Volkerk е освен неговата необикновена форма, само че и минимализмът му: няма непотребни елементи, единствено чиста механика, подкрепена от модерни калкулации. Това не е просто инженерство поради самото инженерство – това е отговорът на въпроса по какъв начин да се направи комплицираното по елементарен метод.

Защо е издигнато по този метод – и кой стои зад него

Идеята за свързване на каналите „ Форт Клайд “ и „ Юниън “ е витаела във въздуха още през 90-те години на предишния век. Старата система от шлюзове е демонтирана в средата на предишния век и каналите са просто откъснати един от различен. Съживяването на водните пътища е изисквало ексцентричен метод. Изграждането на каскада от шлюзове отначало би било прекомерно дълго, скъпо и скучно. Мостовете също не вземат решение казуса: разлика във височината от 24 метра не е елементарно да се преодолее без комплицирана инфраструктура.

Идеята за въртящ се асансьор трансформира всичко. Това не е просто транспортен механизъм, а обект, който самичък по себе си се трансформира в знак – гръмък, акуратен и екологичен. Проектът е поверен на консорциум от инженери, включващ Binnie Black and Veatch, Butterley Engineering, Arup и RMJM Architects. Те съчетаха калкулации, опит и архитектурен усет. Вдъхновиха се освен от техническите решения, само че и от естествените форми: зъбни колела, китове, келтски колела за арфа.

Основната задача е била освен да се свържат каналите, само че и да се направи това по подобен метод, че да не се постановат обемисти структури, помпени станции и непрекъсната поддръжка. В последна сметка се ражда концепцията за балансиращ въртящ се механизъм, при който едната гондола се издига, а другата се спуска, като всичко това става с помощта на салдото.

Именно този метод трансформира една чисто утилитарна концепция в културен и инженерен феномен. Колелото е част от огромния план „ Millennium Link “, струващ към 84,5 млн. паунда – и непосредствено влиза в учебниците. Това не е опит, а деликатно изчислено решение, което към момента работи съвсем безотказно.

Когато инженерството се трансформира в атракция

За тези, които не са осведомени с Фолкъркското колело, са значими не числата и формулите, а чувството. Самият асансьор за лодки не е просто пътешестване нагоре, а постепенно, съвсем медитативно придвижване в кръг. Без разтърсвания, без звук, като че ли лодката се движи по невидима серпантина. Туристите го разказват като комбинация от атракцион и театрална сцена: панорамата на Шотландия е на всички места към вас, а под краката ви е водата, която ви води към небето.

Изкачването трае единствено пет минути, само че това е задоволително време, с цел да се почувства мащаба. Лодката влиза в гондолата, портите се затварят и въртенето стартира. Цялото придвижване е гладко и съвсем тихо. Има необичайно чувство, като че ли самият транспортен съд стои неподвижно, а целият свят се върти към него. Това се усеща на първо място, когато погледът се вкопчи в неподвижния пейзаж и се вижда по какъв начин той стартира да „ плува “ надолу или нагоре.

В непосредствена непосредственост до колелото се намира пълностоен туристически център. В него има кафенета, магазини за сувенири, детски зони, интерактивни щандове, разказващи за физиката, салдото и механиката. Посетителите могат освен да се повозят на лодката, само че и да следят процеса извън – изключително впечатляващ е моментът, в който едната гондола се издига, а втората се спуска надолу като огледален облик.

Фалкъркското колело се е трансформирало в една от най-посещаваните туристически атракции в Шотландия. И освен поради формата или мащаба си – то има рядко срещано качество: не просто изяснява по какъв начин е организиран светът, а го демонстрира онлайн.

Защо никой не е копирал Фолкъркското колело

На пръв взор концепцията за въртящ се асансьор за лодки наподобява толкоз сполучлива, че ви се желае да я копирате. Но зад цялата грациозност на дизайна се крие точно адаптиране към съответното място и задача. Разликата във височината сред каналите, лимитираното пространство, климатът и достъпът до вода – всичко това се съчетава във Фолкърк. На друго място сходна система би била просто неприложима.

Конвенционалните шлюзове, колкото и примитивни да наподобяват, са доста по-евтини и по-лесни за употреба. За множеството страни и райони това остава банален, само че благонадежден избор. Въртящият се асансьор към този момент е от висшата лига на инженерството: комплицирана строителна логистика, прецизни калкулации, самостоятелни елементи, никакви всеобщи решения. Изисква се освен бюджет, само че и упоритост и предпочитание да се покаже освен това от метод за пренасяне на лодка от точка А до точка Б.

Правени са опити да се почерпи ентусиазъм от тази идея: в Белгия, Германия и Япония са обсъждани хрумвания за огромни асансьори, само че всички те са вървели по по-познатия път на отвесните асансьори или шлюзовите каскади. Причината е елементарна: там, където няма туристически съставен елемент или културен подтекст, няма смисъл да се „ изобретява “ асансьора.

Фолкъркското колело се е трансформирало в единственото, не тъй като е невероятно да се повтори, а тъй като няма потребност да се повтаря. То взема решение съвършено казуса тъкмо там, където стои, и в това време служи като архитектурна забележителност, инженерна икона и привлекателен център за хиляди туристи.