Жак Атали: Катастрофата е неминуема! Четири признака сочат, че днешната дивашка глобализация ще доведе до нова финансова криза!
Да си оптимист не значи да мислиш, че проблеми няма, а да смяташ, че те имат решение. Повечето от проблемите, пред които е изправен светът сега, всичките или съвсем всички, са големи. Всички те към момента имат решение. Това разяснява в новата си публикация, представена от БГНЕС, Жак Атали, френски икономист, финансист и мъдрец, който през 1991 година стана създател и първи началник на Европейската банка за възобновяване и развиване.
Но най-страшните (пресъхването на океаните, световното стопляне и дефицитът на питейна вода) са към момента по силите ни. Наред с тези базисни въпроси, които слагат под подозрение самото битие на човечеството и към този момент ни тревожат, има и други, по-странични, чието решение се чака да се откри с времето от единствено себе си.
Така идването на мигранти в Европа, които стават от ден на ден, не тревожи никого, сякаш с времето нещата ще се разрешат по един или различен метод. Това не е обикновено. И ще пристигна ден, когато ще приемете уместно тези, които явно няма да се върнат в пъкъла в родната си страна.
Сред тези проблеми има нещо, за което се приказва доста по-малко: идната международна икономическа и финансова рецесия. В реалност се мисли, че повече няма да има икономическа и финансова рецесия и че рискът е изцяло изключен. Всъщност нищо не подсказва идното: растежът наподобява се връща. Безработицата понижава повече или по-малко според от съответната страна.
Законодателството си е извлякло уроци от предходни рецесии и са основани условия за резистентност на транснационалните банки, на които е наложено да имат по-голям капитал за всеки случай. И най-после техническият напредък наподобява афишира всеки ден по едно Елдорадо, като всяко последващо е все по-прекрасно. И въпреки всичко, би било неуместно да си представим, че в днешната дивашка глобализация финансовите рецесии са вечно изключени. Още повече, че белезите на идната рецесия към този момент са налице.
1. Публичният и частният дълг е по-висок от всеки път, прехвърляйки на идващите генерации финансирането на поддържането на виталния ни стандарт: общественият и частният дълг в най-богатите 44 страни доближи 235% от Брутният вътрешен продукт против 190% през 2007. По-специално задълженията на американските студенти и на китайските банки са отвън надзор. Без даже да се броят задълженията, за които пенсионерите приказват и които никой не признава.
2. Оценките за дейностите, подхванати от фирмите, са непропорционални. Още повече, най-новите обединявания и сливания са несъизмерими с голям брой придобивки, които тези компании в никакъв случай няма да реализират. И това са изцяло нереални оценки, които водят до това да не се тормозят от повишаването на дълга, по който и те са страна.
3. Американското банково законодателство, въведено след финансовата рецесия от 2007, ще бъде смекчено като на американските институции се дава преимущество, подтиквайки ги да поемат нови опасности по общия срочен дълг.
4. Нито световният напредък, нито инфлацията ще обхванат тези задължения. След месец, година, 10 години кредиторите ще осъзнаят, че техните претенциите не могат да бъдат взети под внимание и те ще стартират да се замислят.
Всичко ще стартира с малък случай в Италия, Съединени американски щати, в Китай или в Близкия изток. Централните банки ще престанат да се държат като пирамидата на Мадоф и ще понижат свободните заеми, които дават на банките през днешния ден.
Правителствата и бизнесът ще открият, че цената на заемите внезапно се повишава и някои ще би трябвало да създадат големи икономии под боязън от банкрут. Кризата ще се върне дружно с безработицата и намаляването на покупателната дарба.
Всеки – държавно управление, компания, може към момента да се приготви: посредством незабавно понижаване на всички задължения с променливи лихвени проценти и като се продаде това, което би трябвало, на най-висока цена. Но такова държание, в случай че е всеобщо, ще форсира рецесията, вместо да я ограничи. Както е в бална зала с един излаз: в случай че всички се втурнат към него, злополуката е неизбежна.
Време е за организация. За групово и умерено мислене, за понижаване на задлъжнялостта и за въвеждане на същинско финансово законодателство, което да се ползва в интернационален проект. За това ще си приказват Г-20. За това би трябвало да се тревожат държавните управления, в случай че лъжа взимат драговолно ползите на идващите генерации. Естествено, няма да го създадат. Само същинските оптимисти ще се оправят.
Но най-страшните (пресъхването на океаните, световното стопляне и дефицитът на питейна вода) са към момента по силите ни. Наред с тези базисни въпроси, които слагат под подозрение самото битие на човечеството и към този момент ни тревожат, има и други, по-странични, чието решение се чака да се откри с времето от единствено себе си.
Така идването на мигранти в Европа, които стават от ден на ден, не тревожи никого, сякаш с времето нещата ще се разрешат по един или различен метод. Това не е обикновено. И ще пристигна ден, когато ще приемете уместно тези, които явно няма да се върнат в пъкъла в родната си страна.
Сред тези проблеми има нещо, за което се приказва доста по-малко: идната международна икономическа и финансова рецесия. В реалност се мисли, че повече няма да има икономическа и финансова рецесия и че рискът е изцяло изключен. Всъщност нищо не подсказва идното: растежът наподобява се връща. Безработицата понижава повече или по-малко според от съответната страна.
Законодателството си е извлякло уроци от предходни рецесии и са основани условия за резистентност на транснационалните банки, на които е наложено да имат по-голям капитал за всеки случай. И най-после техническият напредък наподобява афишира всеки ден по едно Елдорадо, като всяко последващо е все по-прекрасно. И въпреки всичко, би било неуместно да си представим, че в днешната дивашка глобализация финансовите рецесии са вечно изключени. Още повече, че белезите на идната рецесия към този момент са налице.
1. Публичният и частният дълг е по-висок от всеки път, прехвърляйки на идващите генерации финансирането на поддържането на виталния ни стандарт: общественият и частният дълг в най-богатите 44 страни доближи 235% от Брутният вътрешен продукт против 190% през 2007. По-специално задълженията на американските студенти и на китайските банки са отвън надзор. Без даже да се броят задълженията, за които пенсионерите приказват и които никой не признава.
2. Оценките за дейностите, подхванати от фирмите, са непропорционални. Още повече, най-новите обединявания и сливания са несъизмерими с голям брой придобивки, които тези компании в никакъв случай няма да реализират. И това са изцяло нереални оценки, които водят до това да не се тормозят от повишаването на дълга, по който и те са страна.
3. Американското банково законодателство, въведено след финансовата рецесия от 2007, ще бъде смекчено като на американските институции се дава преимущество, подтиквайки ги да поемат нови опасности по общия срочен дълг.
4. Нито световният напредък, нито инфлацията ще обхванат тези задължения. След месец, година, 10 години кредиторите ще осъзнаят, че техните претенциите не могат да бъдат взети под внимание и те ще стартират да се замислят.
Всичко ще стартира с малък случай в Италия, Съединени американски щати, в Китай или в Близкия изток. Централните банки ще престанат да се държат като пирамидата на Мадоф и ще понижат свободните заеми, които дават на банките през днешния ден.
Правителствата и бизнесът ще открият, че цената на заемите внезапно се повишава и някои ще би трябвало да създадат големи икономии под боязън от банкрут. Кризата ще се върне дружно с безработицата и намаляването на покупателната дарба.
Всеки – държавно управление, компания, може към момента да се приготви: посредством незабавно понижаване на всички задължения с променливи лихвени проценти и като се продаде това, което би трябвало, на най-висока цена. Но такова държание, в случай че е всеобщо, ще форсира рецесията, вместо да я ограничи. Както е в бална зала с един излаз: в случай че всички се втурнат към него, злополуката е неизбежна.
Време е за организация. За групово и умерено мислене, за понижаване на задлъжнялостта и за въвеждане на същинско финансово законодателство, което да се ползва в интернационален проект. За това ще си приказват Г-20. За това би трябвало да се тревожат държавните управления, в случай че лъжа взимат драговолно ползите на идващите генерации. Естествено, няма да го създадат. Само същинските оптимисти ще се оправят.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ