Да си любим професор на студентите, гали егото, освен това

Благоевградчанинът Д. Владиков: Любимият професор и треньор на китайките от Шанхай и Ханджоу

„ Да си обичан професор на студентите, гали егото, също така е прелестно, че са старателни на лекциите ми “, споделя благоевградчанинът Димитър Владиков. На другия завършек на света, в отдалечен Шанхай и Ханджоу, този нетрадиционен български професор с бицепси като на бодибилдър е същинска екзотика за азиатците и пристрастеност за дамите.

Истерията измежду китайките се разраства.

„ Виж какво ми пишат “ – демонстрира ми той чат в телефона си, изобилен от пламенни послания на британски: „ Обичам теее “, „ Липсваш миии “, „ Хайде да се забележим “. Професор Дими, както го назовават с обич в Китай, обаче е безапелационен: „ Мога да бъда другар на студентите си отвън лекциите, да се събираме, да си приказваме на разнообразни тематики, но… ”.

Животът на този радостен, занимателен и самоиронизиращ се 45-годишен мъж е изтъкан от контрапункти. Димитър Владиков е юрист по капиталово право, професор по бизнес британски, обществена тирада и интернационална логистика, или по какъв начин се придвижват пари, артикули и услуги от едно място на друго, написа bg-voice.com.

Филолог е и шеф на българското учебно заведение в Шанхай, създател на 8 книги… Освен това е шесткратен първенец на България по таекуон-до, треньор по кикбокс и муай тай на китайци,

авантюрист, странник и луда глава.

Една жестока персонална покруса го запраща на другия завършек на света. Роден е в Плевен, само че израства в Благоевград, където минават университетските му години и среща огромната обич на живота си. Оличник е, само че и буйно дете. Изключват го от учебно заведение поради едно кроше. Като първенец един повтаряч непрекъснато го тормози да преписва от него, като му лепи на гърба листчета с обиди. На Митко му кипва и го фрасва в лицето и му чупи зъб.

От дребен се захласва по правосъдните криминалета и мечтае един ден да бъде като смелите и борбени юристи в тях. Завършва гимназия с британски в Благоевград и „ Право ” и „ Българска лингвистика ” в Югозападния университет, като втората компетентност – с отличие.

Жени се по обич за своята единствена Мария, двамата живеят щастливо… Докато й откриват нападателно протичащ рак през юни 2014-а, а през юли нея към този момент я няма. Митко е сломен, даже му минават мисли за самоубийство. Есента, като се стяга малко, взема решение да замине колкото е допустимо по-далече.

Но за какво Китай?

„ Първият ми контакт с китайци беше преди 11 години, когато работех в Агенцията за вложения. Говорихме за опциите за вложение у нас. Няколко месеца по-късно получих покана да изнеса лекция на тематика „ България като капиталова дестинация “ в Шанхай. Следващата година бях утвърден от AIBO –AssociationofInternational BusinessOfficialsи изкарах едномесечен семинар в Пекин, Далиен и Сиан. Така че, когато взех решение да отпътува надалече, Китай беше една от желаните дестинации “, споделя той за bg-voice.com.

От град Ханджоу, който е на 45 минути от Шанхай, преподава британски. Каца в града на 25 октомври 2014 година В университета по земеделие и гори „ Джъджиян “ първия учебен срок преподава интернационално комерсиално право и бизнес британски. През 2015-а се мести в Шанхай и 3 години и половина преподава базов британски на стюардеси. През 2018-а лятото учи китайчета на български език. Свързва се с посолството, и защото е с българска лингвистика, му оферират да учи децата в българското неделно учебно заведение, става и негов шеф.

През 2019-а се връща в Шанхай, където е признат с цялостна стипендия за докторантура в университета „ Джаотонг “. След първия учебен срок напуща, тъй като се оказва, че като учител ще получава 5 пъти повече, в сравнение с като докторант. От 2020-а преподава обществена тирада и интернационална логистика в университета „ Джаотонг “ в Шанхай. Преподава и бизнес британски във финансовия лицей на университета.

„ Китайският не е чак толкоз сложен език, колкото считат някои – споделя той. – Изкарах един 3-месечен курс, и това е. Другото съм учил самичък и от китайките, с които съм живял. На курса по-скоро заздравих граматичните основи и постройката на изреченията. Сега има едно хубаво приложение в телефоните с писмени знаци, което доста ме улеснява “.

След 10 години процедура като юрист по капиталово право в България, през днешния ден Димитър Владиков и от другия завършек на света продължава да оказва помощ на родината си. „ Занимавам се главно със Закона за поощряване на вложенията – ЗНИ. Страната ни има незабавна потребност от задгранични вложения и повеждам диалози с китайци и други чужденци, искащи да си отворят компании в България “, споделя благоевградчанинът.

Да преподаваш източни бойни изкуства в страната, където са се зародили, звучи много самоуверено. „ Ние, българите, сме с доста здрав дух, доста бойци като темперамент, като нрав – споделя Митко. – А там във фитнесите са едни слабички такива азиатци, които даже се тормозят да ударят човек. Докато ние сме доста по-бойни “.

В родината на бойните изкуства Димитър идва със сериозен бекграунд – черен колан – втори дан и

6 шампионски трофеи по таекуон- до. Има и документ за треньор поMMA. В Китай обаче таекуондото е включено в образователната стратегия и Митко минава на други спортове – муай тай, кикбокс. „ В Тайланд доста ми хареса тяхното обичайно бойно изкуство, тайландският бокс, муай тай. Оттогава се възпламених и не преставам да си го упражнявам. Имам групи от мои студенти, упражнявам и заможни дами “, споделя Митко.

Обиколил е 3 континента, посетил е 36 страни и се дефинира като вманиачен авантюрист. Преследва тръпката от адреналина. В Патая, Тайланд, в парка на тигрите си купува безценен ВИП билет, с цел да влезе в клетката на огромните охранени 300-килограмови животни. Охраняват го двама дресьори с електрошокови палки. „ И ти гледаш тайландците, гледаш го това голямо животно, и си казваш, че в случай че нещо реши, никакви противошокови палки и източни бойни хватки не могат да те спасят “, смее се Митко. Той съумява да резервира самообладание, както го поучават дресьорите, стартира да гали леко тигъра и даже ляга върху него като на възглавница.

Едно от най-силните му прекарвания е в манастира Шао Лин. „ Нали надали не цялостен живот упражнявам източни бойни спортове, желаех да видя къде са се зародили “, споделя Митко. Още първата година потегля натам. „ Явно съм бил доста безапелационен пред пазача, по това време монасите имаха молитва и той отвори портите… Уникално място, пропито с този дух от епохи. Енергията е в действителност впечатляваща “, споделя Митко.

Научава, че има 3 типа монаси. Едните единствено развеждат туристите, други се занимават с демонстрации на бойни изкуства – скачат, огъват мечове, ножове. И третите, същинските монаси, си съблюдават будизма, не пият, ядат единствено ориз и зеленчуци. Техният метод на живот е подобен, какъвто е бил преди епохи. „ Това са едни нископлатени гладиатори. Е, когато претърпят загуба, не ги убиват, както по времето на Римската империя, само че се смъкват надолу в класацията, и това значи по-малко задължения и пари “, разяснява Димитър.

Наскоро е издал осмата си книга „ Райските острови “. Съдържа пътеписи от 16 острова, които е посетил. „ Като благоевградчанин, расъл сред Рила и Пирин, доста пъти съм си мечтал да пребивавам на някое по-топло място. И в този момент имах опция да пътувам и по Филипините, Тайланд, Виетнам и чак до Хавай “, споделя той.

Книгата е двуезична. „ Чудех се дали да е на британски и китайски, само че взех решение да направя подарък на майка ми за рождения й ден, като половината е на британски, другата половина – на български “, споделя той.

При толкоз богата кариера и живот, каква е неговата визия за триумф? „ Може би ще те изненадам, само че моята визия за триумф беше фамилният живот – споделя Митко след дълга пауза. – Най-щастлив съм се чувствал в деня на моята женитба с Мария… Другото го одобрявам просто като част от играта…

Дали бих се върнал в родината? В момента, в който България стане конкурентоспособна и като финансови параметри, и като условия на работа, аз ще бъда първият, който ще се върне “.