Да си бежанец не значи да си беден и дрипав,

" Да си емигрант не значи да си безпаричен и парцалив, същото е и с инвалидите. Някой е влезнал със скъпа кола у нас, като е бягал от Украйна! Е, и? Това може да е единственото нещо, което му е останало и което е напълнил догоре с неща, с цел да избяга. Аз имам подобен прочут. Защо е тази ненавист към хората бежанци, които имат първокласни неща? Необяснимо е. Нужно е да събудим толерантността у себе си, а не да насаждаме ненавист, която се надига и съзнателно се предизвика. Ние самите си затваряме сърцата и по тази причина се колебаем кой път да изберем. "

Така дава отговор пред " България през днешния ден " артистът Владислав Карамфилов на тези, които споделят, че има бежанци, влизащи в страната, които не наподобяват като потърпевши. В момента артистът се грижи за двете си племеннички и снаха си, която е украинка, като ѝ търси работа.

" Живея с майка ми Анета, а девойките са с майка си в различен апартамент. Това е фамилията на моя полубрат, който е от втория брак на майка ми. Помагам им, тъй като брат ми остана да пази родината си ", споделя Въргала.

Снаха му Наташа към този момент е получила краткотрайна протекция, издали са ѝ статут на емигрант, с цел да може да употребява здравна помощ, три месеца безвъзмезден градски превоз и еднократна помощ от 375 лева

" Сега ѝ диря работа. Едната от племенничките ми към този момент си откри работа като маникюристка. Започна в един салон на бул. " Черни връх ". За страдание, девойките са с българско поданство, макар че са бежанци и няма по какъв начин да им се помогне по различен метод. Мисля си, че вместо да хейтват, хотелиерите би трябвало да се радват, че идват бежанците, с цел да може малко да живне и туризмът ", споделя артистът.

Самият той не стопира да работи и се чака за Великден да играе в Лондон. " Да, правилно, че ми е рано да пиша записки, само че постановката " Мемоарите на един Въргал " имам огромен триумф, хората го харесват ", смее се артистът.

Колкото до това дали пости или не преди Великден, ученикът на Стефан Данаилов е безапелационен:

" Винаги съм носил у себе си смирението и без да би трябвало да заговявам. Затова най-вече ми оказват помощ беседите с свещеник Светослав Петров и Иводор Ковачев. Разсъждаваш ли, виждаш, че единствено когато имаш примирение, ти се получават нещата. Защото постоянно главната борба е сред егото на хората ", споделя Въргалчето и добавя със спомен: " Защото съм бил и в " канавката ". Това се случи преди години с една тежка диагноза рак, която ми сложиха... Тогава разбрах безсмислието на суетата. Симптоматиката на диагнозата беше за финален етап и ми оставаха три месеца. Докато стане ясно, че диагнозата е сбъркана, живеех, анализирайки кое в действителност е скъпо и кое ми е ненужно. Това за мен бе повратен миг в живота ", прям е Въргала.