Истински истории от Дивия северозапад
Да, Северозападна България може и да е най-бедният район в Европейски Съюз, само че за сметка на това пък е най-веселият. Събраните тук действителни истории от живия живот ще ви убедят, че Бермудският триъгълник е нищо спрямо тристранката Враца-Монтана-Видин…
Една жена ядосана от следващия запой на брачна половинка си излязла на терасата и яростно се провикнала: „ Нема ли у тоя град мъже бе?!? “ Тогава от няколко тераси се чуло: „ Що, да нямаш нещо за пиенйе? “
Врачанско самопризнание: „ Откак е станало виното, съм изпил не повече от едно кило вода и то по кое време съм си благ очите. “
Дядка седи на спирката и чака рейса. Спира едно такси и водачът му вика: „ Дедо, в случай че си за автогарата, моем те хвърлим на цената на билета? “ А старецът му дал отговор: „ А-а, дръж ме за дедовия, я съм с карта!’
В Монтана мъж влиза в някаква механа и си поръчва една бира. По едно време отива до тоалетна, където за огромна изненада се оказва негов другар, който не е виждал от десетина години. Тогава мъжът весел споделил: „ Ей, к’во правиш бе! “ Отговор: „ Те, пикам… “
Един дирил да си купи мотор и за през целия ден прегледал всички вероятни разгласи. Вечерта се напил и към 1 часа през нощта ненадейно се присетил, че гледал една публикация и решил да отиде незабавно на адреса. Стигнал пред блока, обаче не запомнил тъкмо кой е етажът и апартаментът на тоя от обявата и почнал да звъни на всички звънци наред. Тогава сума ти хора наизлезли по терасите, а нашият човек се извикал: „ Тоя, дека продава мотора да остане, другите да си легат! “ Останал единствено продавачът на мотора, а пияният споделил: „ Я пристигнах да ти кажа, че нема го купя! “
Момче от село Стубел било на море във Варна, когато една вечер в дискотеката пяла Ивана. Качил се той на сцената при нея и изискал да поздрави компанията от Стубел. Ивана го питала: „ Къде се намира това? “, а той споделил: „ Е по какъв начин къде? Между Крапчене и Липен. “
Автобус стопира на спирка, която е на хълм и бързо стартира да се цялостни с пасажери. Изведнъж рейсът се ускорява по нанадолнището и хората вътре виждат, че някакъв мъж с последни сили тича след него. Всички стартират да се смеят на тичащия, а единият от пасажерите, подавайки се през прозореца, му споделя: „ Ей, дребосъче, не тичай толкоз бързо, че тука ше се напикаем от смех! “ А бягащият отвръща: „ Ся ш’се и нас*рете, аз съм водачът! “
Млади момчета от Косталево постоянно обирали вилите към язовира. Веднъж на една входна врата намерили записка, на която пишело: „ Моля ви, не разбивайте катинара. В къщата нема нищо! “ Момчетата се усмихнали, разрушили катинара и добавили на бележката: „ Има-нема, ние сме длъжни да проверим. “
