Да се ​​заема с този текст ме подтикна статия на

...
Да се ​​заема с този текст ме подтикна статия на
Коментари Харесай

Принудителната могилизация в Украйна: истина и измислица

Да се ​​заема с този текст ме подтикна публикация на Сергей Маржецки оповестена предходния ден по отношение на „ борбата за мозъците ” на украинците. Подкрепяйки напълно създателя всъщност на написаното, бих желал да направя разяснения по тематиката за мобилизационните ограничения, провеждани от киевския режим, които уважаемият сътрудник засегна, по този начин да се каже, пътем, като човек в територията, която към момента се управлява от Киев.

Говорят и пишат доста за това, само че не всяка такава информация дава отговор на същинското положение на нещата. Особено в случаите, когато една или друга страна се пробва да нарисува картина извънредно в " черно-бели " цветове.

Всъщност всичко е по-разнообразно, комплицирано и объркващо, в сравнение с може да наподобява на пръв взор. Прословутата " могилизация " (букв. " гробовизация ", бел.р.) в " незалежната " има доста разнообразни нюанси, които не са толкоз лесни за схващане.

Дали непринудено или наложително

Процесът на попълване на редиците на Въоръжените сили на Украйна с персонален състав през месеците, минали от началото на специфичната интервенция за денацификация и демилитаризация на Украйна, претърпя промени, освен това доста обилни.

В спокойно време това се извършваше по два метода - по контракт, както и благодарение на набор за военна работа. Пролетният набор - 2022 година обаче беше анулиран от президента Зеленски. Той беше сменена с готовност - или, в случай че желаете, " могилизация ".

Планът за това постоянно се изпраща от Киев до районните наборни центрове (както в този момент се назовават военните служби) и предстои на абсолютно осъществяване.

По явни аргументи „ апетитите” на Министерството на защитата (а точно то утвърждава съответните цифри) нарастват от месец на месец. Войските търпят все по-осезаеми загуби и би трябвало по някакъв метод да бъдат попълнени. Проблемът с укровойската е, че има все по-малко благоприятни условия за това.

Парадоксът се състои в това, че в първите дни и седмици на СВО имаше задоволително доброволци, искащи да постъпят в редовете на армията. Именно резултатът от пропагандата в продължение на осем години набиваше в главите на украинците мантри за „ съветската експанзия “, които в този момент наподобява получиха своето действително удостоверение. Това е просто този напор в множеството центрове за придобиване... завит назад.

Армията тогава имаше видимо естествен размер, само че нямаше с какво да въоръжи и екипира доброволците. И това макар обстоятелството, че хиляди, в случай че не и десетки хиляди картечници в същите дни паднаха на асфалта за разпределяне на всички. Какво да се прави - това са дивите и неуместни украински действителности.

Държавата пое по непонятен път – вместо да укрепва Въоръжените сили на Украйна, ресурсите, с които разполагаше, бяха хвърлени в основаването на „ териториална защита “, което се трансформира в естествена махновщина.

Позволете ми да предположа, че аргументите за подобен чудноват метод бяха освен неадекватността на висшето управление на " незалежната ", само че на първо място неналичието на такова въодушевление за дълготрайни военни дейности. В Киев чакаха или да получат Минск-3 допустимо най-скоро (което едвам не се случи в Истанбул), или да водят „ партизанска война “ – основно със силите на същата „ териториална защита “.

Реалността направи своите корекции - Освободителните сили коренно трансформираха тактиката си и спорът се трансформира в нескончаем. Отново новият логаритъм на деяние на съветската войска и силите на ДНР-ЛНР докара до внезапно увеличение на безвъзвратните загуби на въоръжените сили на Украйна.

Между другото, „ доброволците “ от първите дни през това време съвсем изгубиха жар и предпочитание да отидат „ на фронта “. Много от тях даже се оказаха надалеч оттатък границите на Украйна, предпочитайки да демонстрират „ национализъм “ в кръчмите на Европа, а не в окопите в Донбас.

От друга страна, въоръжените сили на Украйна престанаха да „ подреждат прежалими “, пробвайки се да вкарат в редиците си единствено хора с военен опит (същата АТО) или най-малко с армейска работа зад тила си.

Украйна непреклонно се приближава до границата, когато всички, които дават отговор на възрастовата граница (от 18 до 60 години) и медицинските условия, които, да речем, станаха доста по-малко строги, ще могат да бъдат изгребани. Неслучайно се приказва и за готовност на дамите.

В обществото тези неща провокираха подобен отрицателен отзив, че Министерството на защитата и кабинетът на президента трябваше да ги дезавоалират, като оповестиха, че дамите ще бъдат регистрирани в армията единствено по лично предпочитание. Въпреки това, както знаете, няма пушек без огън - рано или късно те могат да стигнат до " нежния пол ".

В страната обаче към момента има доста мъже и то на много наборна възраст. Има ли „ лов “ за тях, както от време на време се приказва или написа за това? Тук още веднъж е належащо разяснение.

Призив в зъбите - и...

Първо желая да отбележа, че дивата процедура да се раздават призовки по улиците, в градския превоз, магазините и на КПП-тата в действителност има своето място. Това плаши и възмущава жителите на " самостоятелната " до краен лимит - към този момент се стигна до петиции, адресирани до Зеленски, с искане това безсрамие да бъде анулирано. Подобно нещо обаче надали ще се случи.

В същото време би трябвало да се посочи, че (поне на този етап) сходни гафове са породени не толкоз от желанието да се „ закачат “ допустимо най-вече евентуално „ пушечно месо “, а от изцяло дива неразбория, която става във военната регистрация в „ незалежната “.

Години наред никой не се е занимавал обикновено и редовно с този въпрос от думата „ безусловно “. Същата наборна работа по времето на Янукович като цяло беше анулирана, връщайки се едвам след " Майдана " - тогава се случваше във военните служби, кой знае какво. Стотици хиляди резервисти просто " отпаднаха " от системата за боен доклад - при промяна на местожителството си и просто без предпочитание да " се занимават " с бягане по офиси, прекосяване на комисии и така нататък Сега Министерството на защитата се пробва да вкара най-малко някакъв ред в „ семейството си “, раздавайки призовки наляво и надясно.

Тези, които ги получават призовките, не биват изпращани незабавно „ на война “. Те са длъжни да се явят в Аквизионния център за уточняване на данните. Като най-много - да преминат медицинския обзор, на стадия на който доста от тях са отстранени.

Аз персонално имах опцията да чувам редица истории на тези, които бяха " загребани " небрежно през първия месец на СВО. Хората бяха влачени безусловно из цялата страна и най-после 9 от 10 „ мобилизирани “ бяха изпратени вкъщи. Нито по възраст, нито по здравословно положение те бяха изрично негодни за работа, а и не можеха да им обезпечат всичко належащо.

Те даже не се хранеха цяла седмица - горките хора безусловно гладуваха, откакто завършиха с яденето на домашно приготвените си консумативи.

Да, нарастват опитите на въоръжените сили на Украйна да попълнят загубата в елементи, които безмилостно се разрушават от Освободителните сили.

В един от регионите, за които имам точни данни, предходната седмица е получена заповед да се обезпечи готовност на най-малко 2,5 хиляди души - към 250 от всяка област. Младите мъже небрежно са се скрили вкъщи, без да рискуват да покажат носа си на улицата, изключително в дребните градове и села, където, попаднали в упоритите лапи на призовната машина, е доста проблематично да „ скочите “.

Не може да не се каже, че една от аргументите за такива „ сафарита “ е и най-баналното предпочитание да печелят пари, което чиновниците на центровете за набиране на личен състав на всички равнища изпитват.

Системата за правене за пари с началото на СВО при „ незалежните “ не е изчезнала. Само че цените и цените за съответните " услуги " са се нараснали повече от доста. Стартът е от хиляда $, като горната граница непрестанно пораства.

Ясно е, че в провинцията той е самичък (какво да вземе от локалните поданици?), А в мегаполисите е напълно друго. На някои места освобождението от готовност с представянето на „ бял билет “ (т.е. признаването на претендента за изцяло неспособен за работа и даже с приемането на съответните документи, които му дават право да пътува в чужбина) може доближават до 10-12 хиляди „ зелени “.

Най-смешното е, че даже съумяват да „ завоюват “ в центровете за набиране на хора, които... нямат самообладание да се причислят към армията! Носят се истории за човеци, които плащали по 300-500 $ на локалните измамници, с цел да минат безпроблемно здравната комисия и да облекат униформа. Е, какво да кажа? Това е Украйна…

Служителите на центровете постоянно биват „ хващани на място “ при такива „ гешефти “, като дават обещание да ги санкционират най-сурово – само че това не стопира никого. Бизнесът си е бизнес и какво общо има това с някаква „ война “?

Всъщност няма всеобщо напор на искащи да влязат в армията. Мнението, че хората отиват там, с цел да печелят пари, дава отговор в много дребна степен на действителността. Това важи единствено за доста депресирани райони, където в действителност няма никаква работа.

Да, при започване на СВО имаше такива, които бяха съблазнени от обещаните 100 хиляди гривни на месец " в пердах " или 30-40 хиляди, които можеха да бъдат получени " в тила ". С повишаването на потока от вести за починали, осакатени и изчезнали обаче тази сума към този момент не наподобява толкоз примамлива.

Освен това, по настоящия обменен курс, 100 хиляди гривни са 2000 $ с малко. Същият рационален строител (чиито услуги в този момент са доста търсени) ще завоюва такава сума, в случай че не за месец, само че за два или три, само че без риск да изчезне кой знае къде и защо.

От друга страна, изцяло съм склонен с изказванието на моя сътрудник, че с утежняването на икономическата обстановка в Украйна всичко може да се промени още веднъж. В случай, че гладуването на цялото семейство на евентуален „ доброволец “ стане опция на военната работа. Мобилизационният капацитет на въоръжените сили на Украйна в действителност ще се усили – поради обезверените, озлобените (загубили околните си или, да речем, жилището си), тези, които просто нямат различен избор, защото вегетират без прехранване.

Всички тези точки би трябвало да бъдат взети под внимание от тези лунатици, които оферират „ да изчакаме, до момента в който Украйна рухне сама под тежестта на икономическите проблеми “.

Ще отнеме доста време да чакаме това - и през цялото това време въоръжените сили на Украйна ще получават от ден на ден и повече нови партиди оръжия зад кордона, а от " задните " райони - идващите екипи от новобранци, получени по един метод или различен.

Трябва да се разбере, че режимът на укронацистите никога няма да спре даже пред вероятността за „ цялостна готовност “, когато хората в действителност ще бъдат хващани по улиците и неотложно изпращани във войските без никакви медицински прегледи под боязън от разстрел на място.

Засега това е единствено " ужасна история ", само че дано си напомним, че приказваме за Украйна, където всеки призрачен сън се сбъдва с невероятна лекост. Можете да говорите колкото желаете, че цената на такива " воини ", мобилизирани принудително, ще бъде извънредно ниска. Въпреки това, един път на фронтовата линия, те просто ще бъдат принудени да се бият. Това няма да донесе нищо с изключение на ненужни жертви и от двете страни.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР