Ток, глад и бой : Мъченията, през които преминава украински военнопленник
Да се завърнеш от двегодишен плен. „ Дойче веле ” споделя за военнопленник, прекарал в съветски затвори повече от две години. Той разказва изискванията там като безчовечен. Преди това 21-годишният Володомир Шевченко е взел участие в боевете към стоманодобивния цех „ Азовстал “ в Мариупол.
Сега се е върнал вкъщи, само че намира новото си всекидневие за мъчно. Терапията има за цел да му помогне да се изправи на крайници и да излекува забележими и невидими рани.
Бившият военнопленник постепенно възвръща всичко, отнето му от съветския плен. „ Укрепвам мускулите. Те са в такова положение, тъй като са били изцяло изтощени. В пандиза въобще не можехме да се движим. Сега би трябвало да стартира с леки извършения ”, споделя Володомир. Не единствено тялото му обаче има потребност от възобновяване. Силните звуци доста му влияят.
През 2022 година, когато стартира пълномащабното навлизане на Русия в Украйна, Володимир е едвам 20-годишен. Тогава той оказва помощ в отбраната на известния стоманодобивен цех " Азовстал ". След дълга блокада украинецът е измежду хилядите, на които е заповядано да се предадат. Руснаците ги държат по 16 в килия. „ Биеха ни всеки ден за това, че стоим изправени или че се движим. Наричаха побоя " превъзпитание ". Твърдяха, че го вършат, с цел да не желаеме повече да се бием и с цел да не знаем защо се бием. Когато идваха на разпити, използваха ток. Задаваха ни въпроси. Трябваше да седнем на стол, на главата ни слагаха калъфка за възглавница. Винаги падахме от стола, тъй като следваше токов удар. Не можех да се управлявам ”, спомня си за кошмара Володомир. Той губи три зъба по време на побоя. Най-лошото, споделя военнопленникът, било лишаването от храна. Самият той измършавял с повече от 20 кг.
„ Не ни беше разрешено да споделяме храната. Те го правеха преднамерено. Бяхме шестнайсет души и ни даваха по 10 части самун. Наказваха ни, в случай че го споделим. Искаха да ни накарат да се бием между тях, като не ни даваха задоволително храна. Всички ние криехме трохите ”, добавя Шевченко. Володомир споделя, че тъкмо животът с други украинци го поддържал жив.
На 25 юни тази година той най-сетне се връща в Украйна като част от замяна на пандизчии. Облекчението било голямо, само че реинтеграцията била предизвикателство. „ Не знаех защо да приказвам с родителите си, с роднините си. Баща ми сега се бори на фронта. Бях доста благополучен да го видя. Не знаех по какъв начин да си измия ръцете, зъбите и косата. Всичко продължаваше да ми се изплъзва от ръцете. Как да си оправя леглото? Беше ми доста мъчно. Бяхме привикнали да вършим всичко бързо. Ако го правехме постепенно, щяхме да бъдем бити ”, споделя Володомир.
Украинците не са не запомнили тези, които към момента са в плен. Володимир се причислява към фамилиите, които чакат своите близки от батальона " Азов ". Бойците от " Азов " са герои в Украйна, само че са ненавиждани в Русия и рядко се включват в размяната на пленници. Володомир казва, че желае да документира всичко, през което е минал, и да стане влогър.
Сега се е върнал вкъщи, само че намира новото си всекидневие за мъчно. Терапията има за цел да му помогне да се изправи на крайници и да излекува забележими и невидими рани.
Бившият военнопленник постепенно възвръща всичко, отнето му от съветския плен. „ Укрепвам мускулите. Те са в такова положение, тъй като са били изцяло изтощени. В пандиза въобще не можехме да се движим. Сега би трябвало да стартира с леки извършения ”, споделя Володомир. Не единствено тялото му обаче има потребност от възобновяване. Силните звуци доста му влияят.
През 2022 година, когато стартира пълномащабното навлизане на Русия в Украйна, Володимир е едвам 20-годишен. Тогава той оказва помощ в отбраната на известния стоманодобивен цех " Азовстал ". След дълга блокада украинецът е измежду хилядите, на които е заповядано да се предадат. Руснаците ги държат по 16 в килия. „ Биеха ни всеки ден за това, че стоим изправени или че се движим. Наричаха побоя " превъзпитание ". Твърдяха, че го вършат, с цел да не желаеме повече да се бием и с цел да не знаем защо се бием. Когато идваха на разпити, използваха ток. Задаваха ни въпроси. Трябваше да седнем на стол, на главата ни слагаха калъфка за възглавница. Винаги падахме от стола, тъй като следваше токов удар. Не можех да се управлявам ”, спомня си за кошмара Володомир. Той губи три зъба по време на побоя. Най-лошото, споделя военнопленникът, било лишаването от храна. Самият той измършавял с повече от 20 кг.
„ Не ни беше разрешено да споделяме храната. Те го правеха преднамерено. Бяхме шестнайсет души и ни даваха по 10 части самун. Наказваха ни, в случай че го споделим. Искаха да ни накарат да се бием между тях, като не ни даваха задоволително храна. Всички ние криехме трохите ”, добавя Шевченко. Володомир споделя, че тъкмо животът с други украинци го поддържал жив.
На 25 юни тази година той най-сетне се връща в Украйна като част от замяна на пандизчии. Облекчението било голямо, само че реинтеграцията била предизвикателство. „ Не знаех защо да приказвам с родителите си, с роднините си. Баща ми сега се бори на фронта. Бях доста благополучен да го видя. Не знаех по какъв начин да си измия ръцете, зъбите и косата. Всичко продължаваше да ми се изплъзва от ръцете. Как да си оправя леглото? Беше ми доста мъчно. Бяхме привикнали да вършим всичко бързо. Ако го правехме постепенно, щяхме да бъдем бити ”, споделя Володомир.
Украинците не са не запомнили тези, които към момента са в плен. Володимир се причислява към фамилиите, които чакат своите близки от батальона " Азов ". Бойците от " Азов " са герои в Украйна, само че са ненавиждани в Русия и рядко се включват в размяната на пленници. Володомир казва, че желае да документира всичко, през което е минал, и да стане влогър.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ